Psalm 137 | Верен

1 При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. 2 На върбите сред него окачихме арфите си. 3 Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! 4 Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя? 5 Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! 6 Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си! 7 Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа! 8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила! 9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Louis Segond 1910

1 Sur les bords des fleuves de Babylone, Nous étions assis et nous pleurions, en nous souvenant de Sion. 2 Aux saules de la contrée Nous avions suspendu nos harpes. 3 Là, nos vainqueurs nous demandaient des chants, Et nos oppresseurs de la joie: Chantez-vous quelques-uns des cantiques de Sion! 4 Comment chanterions-nous les cantiques de l'Éternel Sur une terre étrangère? 5 Si je t'oublie, Jérusalem, Que ma droite m'oublie! 6 Que ma langue s'attache à mon palais, Si je ne me souviens de toi, Si je ne fais de Jérusalem Le principal sujet de ma joie! 7 Éternel, souviens-toi des enfants d'Édom, Qui, dans la journée de Jérusalem, Disaient: Rasez, rasez Jusqu'à ses fondements! 8 Fille de Babylone, la dévastée, Heureux qui te rend la pareille, Le mal que tu nous as fait! 9 Heureux qui saisit tes enfants, Et les écrase sur le roc!

Psalm 137 | Верен Louis Segond 1910