Lukas 22 | Синодальный перевод

1 Приближался праздник опресноков, называемый Пасхою, 2 и искали первосвященники и книжники, как бы погубить Его, потому что боялись народа. 3 Вошел же сатана в Иуду, прозванного Искариотом, одного из числа двенадцати, 4 и он пошел, и говорил с первосвященниками и начальниками, как Его предать им. 5 Они обрадовались и согласились дать ему денег; 6 и он обещал, и искал удобного времени, чтобы предать Его им не при народе. 7 Настал же день опресноков, в который надлежало заколать пасхального [агнца], 8 и послал [Иисус] Петра и Иоанна, сказав: пойдите, приготовьте нам есть пасху. 9 Они же сказали Ему: где велишь нам приготовить? 10 Он сказал им: вот, при входе вашем в город, встретится с вами человек, несущий кувшин воды; последуйте за ним в дом, в который войдет он, 11 и скажите хозяину дома: Учитель говорит тебе: где комната, в которой бы Мне есть пасху с учениками Моими? 12 И он покажет вам горницу большую устланную; там приготовьте. 13 Они пошли, и нашли, как сказал им, и приготовили пасху. 14 И когда настал час, Он возлег, и двенадцать Апостолов с Ним, 15 и сказал им: очень желал Я есть с вами сию пасху прежде Моего страдания, 16 ибо сказываю вам, что уже не буду есть ее, пока она не совершится в Царствии Божием. 17 И, взяв чашу и благодарив, сказал: приимите ее и разделите между собою, 18 ибо сказываю вам, что не буду пить от плода виноградного, доколе не придет Царствие Божие. 19 И, взяв хлеб и благодарив, преломил и подал им, говоря: сие есть тело Мое, которое за вас предается; сие творите в Мое воспоминание. 20 Также и чашу после вечери, говоря: сия чаша [есть] Новый Завет в Моей крови, которая за вас проливается. 21 И вот, рука предающего Меня со Мною за столом; 22 впрочем, Сын Человеческий идет по предназначению, но горе тому человеку, которым Он предается. 23 И они начали спрашивать друг друга, кто бы из них был, который это сделает. 24 Был же и спор между ними, кто из них должен почитаться большим. 25 Он же сказал им: цари господствуют над народами, и владеющие ими благодетелями называются, 26 а вы не так: но кто из вас больше, будь как меньший, и начальствующий – как служащий. 27 Ибо кто больше: возлежащий, или служащий? не возлежащий ли? А Я посреди вас, как служащий. 28 Но вы пребыли со Мною в напастях Моих, 29 и Я завещаваю вам, как завещал Мне Отец Мой, Царство, 30 да ядите и пиете за трапезою Моею в Царстве Моем, и сядете на престолах судить двенадцать колен Израилевых. 31 И сказал Господь: Симон! Симон! се, сатана просил, чтобы сеять вас как пшеницу, 32 но Я молился о тебе, чтобы не оскудела вера твоя; и ты некогда, обратившись, утверди братьев твоих. 33 Он отвечал Ему: Господи! с Тобою я готов и в темницу и на смерть идти. 34 Но Он сказал: говорю тебе, Петр, не пропоет петух сегодня, как ты трижды отречешься, что не знаешь Меня. 35 И сказал им: когда Я посылал вас без мешка и без сумы и без обуви, имели ли вы в чем недостаток? Они отвечали: ни в чем. 36 Тогда Он сказал им: но теперь, кто имеет мешок, тот возьми его, также и суму; а у кого нет, продай одежду свою и купи меч; 37 ибо сказываю вам, что должно исполниться на Мне и сему написанному: и к злодеям причтен. Ибо то, что о Мне, приходит к концу. 38 Они сказали: Господи! вот, здесь два меча. Он сказал им: довольно. 39 И, выйдя, пошел по обыкновению на гору Елеонскую, за Ним последовали и ученики Его. 40 Придя же на место, сказал им: молитесь, чтобы не впасть в искушение. 41 И Сам отошел от них на вержение камня, и, преклонив колени, молился, 42 говоря: Отче! о, если бы Ты благоволил пронести чашу сию мимо Меня! впрочем не Моя воля, но Твоя да будет. 43 Явился же Ему Ангел с небес и укреплял Его. 44 И, находясь в борении, прилежнее молился, и был пот Его, как капли крови, падающие на землю. 45 Встав от молитвы, Он пришел к ученикам, и нашел их спящими от печали 46 и сказал им: что вы спите? встаньте и молитесь, чтобы не впасть в искушение. 47 Когда Он еще говорил это, появился народ, а впереди его шел один из двенадцати, называемый Иуда, и он подошел к Иисусу, чтобы поцеловать Его. Ибо он такой им дал знак: Кого я поцелую, Тот и есть. 48 Иисус же сказал ему: Иуда! целованием ли предаешь Сына Человеческого? 49 Бывшие же с Ним, видя, к чему идет дело, сказали Ему: Господи! не ударить ли нам мечом? 50 И один из них ударил раба первосвященникова, и отсек ему правое ухо. 51 Тогда Иисус сказал: оставьте, довольно. И, коснувшись уха его, исцелил его. 52 Первосвященникам же и начальникам храма и старейшинам, собравшимся против Него, сказал Иисус: как будто на разбойника вышли вы с мечами и кольями, чтобы взять Меня? 53 Каждый день бывал Я с вами в храме, и вы не поднимали на Меня рук, но теперь ваше время и власть тьмы. 54 Взяв Его, повели и привели в дом первосвященника. Петр же следовал издали. 55 Когда они развели огонь среди двора и сели вместе, сел и Петр между ними. 56 Одна служанка, увидев его сидящего у огня и всмотревшись в него, сказала: и этот был с Ним. 57 Но он отрекся от Него, сказав женщине: я не знаю Его. 58 Вскоре потом другой, увидев его, сказал: и ты из них. Но Петр сказал этому человеку: нет! 59 Прошло с час времени, еще некто настоятельно говорил: точно и этот был с Ним, ибо он Галилеянин. 60 Но Петр сказал тому человеку: не знаю, что ты говоришь. И тотчас, когда еще говорил он, запел петух. 61 Тогда Господь, обратившись, взглянул на Петра, и Петр вспомнил слово Господа, как Он сказал ему: прежде нежели пропоет петух, отречешься от Меня трижды. 62 И, выйдя вон, горько заплакал. 63 Люди, державшие Иисуса, ругались над Ним и били Его; 64 и, закрыв Его, ударяли Его по лицу и спрашивали Его: прореки, кто ударил Тебя? 65 И много иных хулений произносили против Него. 66 И как настал день, собрались старейшины народа, первосвященники и книжники, и ввели Его в свой синедрион 67 и сказали: Ты ли Христос? скажи нам. Он сказал им: если скажу вам, вы не поверите; 68 если же и спрошу вас, не будете отвечать Мне и не отпустите [Меня]; 69 отныне Сын Человеческий воссядет одесную силы Божией. 70 И сказали все: итак, Ты Сын Божий? Он отвечал им: вы говорите, что Я. 71 Они же сказали: какое еще нужно нам свидетельство? ибо мы сами слышали из уст Его.

Библия, ревизирано издание

Предателството на Юда

1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3 Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; 4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество.

Тайната вечеря

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. 8 Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. 9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? 10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, 11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. 17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. 20 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. 22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! 23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това.

Спорът за първенство сред учениците

24 Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. 25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия* и който началства – като онзи, който слугува. 27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. 28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания*. 29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, 30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

Предсказанието за отричането на Петър

31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; 32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33 Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш.

Подготовката на учениците за идващите събития

35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. 36 И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; 37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“, защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. 38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.

Исус Христос в Гетсиманската градина

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. 40 След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: 42 Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. 43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: 46 Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

Залавянето на Исус Христос

47 Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. 48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. 52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? 53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

Отричането на ап. Петър

54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. 55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. 57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. 58 След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. 59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. 60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. 61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 62 И излезе вън и плака горко.

Обругаването на Исус Христос

63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха, 64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари? 65 И много други хули изговориха против Него.

Исус Христос пред Синедриона

66 След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха: 67 Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите. 69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм. 71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.

Lukas 22 | Синодальный перевод Библия, ревизирано издание