1Ein Psalmlied zur Erinnerung. Von David.2Jahwe, straf mich nicht in deinem Zorn, / züchtige mich nicht in deinem Grimm!3Denn deine Pfeile bohrten sich in mich hinein, / deine Hand liegt schwer auf mir.4Mein ganzer Körper ist wund durch deinen Zorn, / und durch meine Sünde ist keins von meinen Gliedern heil.5Meine Schuld wächst mir über den Kopf. / Sie wiegt zu schwer, ich kann sie nicht tragen.6Meine Wunden stinken und eitern, / weil ich so unvernünftig war.7Gekrümmt und tief gebeugt / schlepp ich mich trauernd durch den Tag.8Brennender Schmerz quält meine Seite, / nichts ist mehr heil an mir.9Müde bin ich und ganz zerschlagen; / manchmal schreie ich, weil mein Herz so rast.10Du weißt, wonach ich verlange, Herr! / Du hast ja mein Stöhnen gehört.11Mein Herz pocht und meine Kraft ist fort, / auch meine Augen versagen den Dienst.12Vor meiner Plage scheuen Freunde und Gefährten zurück, / auch meine Verwandten halten sich fern.13Meine Feinde stellen mir tödliche Fallen, / suchen mein Unglück und verleumden mich. / Intrigen spinnen sie den ganzen Tag.14Doch ich stelle mich taub und höre nicht, / ich bleibe stumm und sage kein Wort.15Ich bin wie einer, der nichts hört / und keine Widerrede mehr hat.16Auf dich verlasse ich mich, Jahwe. / Du wirst antworten, Herr, mein Gott.17Denn ich sagte: Sie sollen sich nicht über mich freuen, / nicht triumphieren, wenn ich den Halt verlier.18Denn es fehlt nicht viel zu meinem Sturz, / mein Schmerz erinnert mich daran.19Doch ich bekenne meine Schuld, / ich bereue, was ich tat.20Meine Todfeinde sind stark. / So viele hassen mich ohne Grund.21Sie vergelten mir Gutes mit Bösem. / Weil ich Gutes suche, feinden sie mich an.22Verlass mich nicht, Jahwe! / Mein Gott, bleib mir nicht fern!23Herr, mein Retter, hilf mir schnell!
Съвременен български превод
Псалом, посветен на покаянието
(37)
1Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.2* Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,3защото Твоите стрели ме улучиха и Твоята ръка тежи върху мене.4Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен. Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,5защото моите беззакония надвишиха главата ми, като тежък товар ме притиснаха.6Вонят и гноясват моите рани поради безумието ми.7Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя нажален,8защото цял се треса от треска и нищо здраво няма в тялото ми.9Изнемощях и съвсем съм разбит; аз викам от мъките на своето сърце.10Господи, пред Тебе са всичките ми желания и моето стенание не е скрито от Тебе.11Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха, изчезва и светлината на очите ми.12Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми и моите роднини ме избягват.13А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и замислят коварства всеки ден.14Но аз като глух – не чувам, и съм като ням, който не отваря устата си.15Станах като човек, който не чува, и няма в устата си отговор,16защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.17И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове; когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.18Близко съм до това да падна и страданието не ме напуска никога.19Беззаконието си признавам, съкрушен съм заради греха си.20А онези, които враждуват с мене без причина, са силни; онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.21Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене, защото следвам доброто.22Господи, Боже мой, не ме изоставяй, не се отдалечавай от мене;23Господи, Спасителю мой, побързай ми на помощ!“
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.