1Ein Psalm. Einweihungslied für das Haus.* Von David.2Ich will dich erheben, Jahwe, / denn du hast mich aus der Tiefe geholt, / gönntest meinen Feinden keinen Triumph über mich.3Jahwe, mein Gott, / zu dir hab ich gestöhnt, / und du hast mich geheilt.4Aus dem Totenreich hast du meine Seele geholt, / auf dem Weg zum Grab riefst du mein Leben zurück.5Singt Jahwe, ihr seine Getreuen, / denn so denkt ihr an seine Heiligkeit!6Sein Zorn währt einen Augenblick, / doch seine Gunst ein Leben lang. / Wenn man am Abend auch weint, / am Morgen ist die Freude wieder da.7Ich dachte in meiner Zufriedenheit: / „Was kann mir denn jemals geschehen?“8Denn deine Güte, Jahwe, / stellte mich auf sicheren Grund. / Doch dann verdecktest du dein Gesicht, / und ich verlor allen Mut.9Ich rufe zu dir, Jahwe! / Meinen Herrn flehe ich an:10Welchen Gewinn bringt dir mein Blut? / Was nütze ich dir im Grab? / Lobt dich vielleicht der Staub? / Verkündigt er, wie treu du bist?11Höre, Jahwe, und schenke mir Gunst! / Sei du meine Hilfe, Jahwe!12Nun hast du meine Trauer verwandelt in einen fröhlichen Tanz, / mein Sackgewand entfernt und mich mit Freude umhüllt!13Darum singt dir mein Herz / und ist nicht mehr stumm. / Jahwe, mein Gott, / für immer danke ich dir!
Библия, синодално издание
1Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)2На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;3наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,4защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.5Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.6В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.7Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.8Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,9и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.10Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.11Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.12От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.13Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,14защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.15Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.16Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.17Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.18Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.19Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.20Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!21Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.22Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!23В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.24Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.25Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.