1Für Salomo.*
Gott, gib dein Richteramt dem König, / dem Königssohn deine Gerechtigkeit,2dass er dein Volk in Gerechtigkeit richte / und helfe den Hilflosen zum Recht.3Dann tragen die Berge Frieden, / die Hügel Gerechtigkeit dem Volk.4Er soll Recht verschaffen den Gebeugten im Land, / Hilfe bringen den Kindern der Armen / und den Bedränger zermalmen.5Möge er leben, solange die Sonne bleibt / und der Mond von Geschlecht zu Geschlecht.6Er gleiche dem Regen, der auf gemähte Wiesen fällt, / dem Regenschauer, der das Land erfrischt.7In seiner Zeit blüht der Gerechte auf / und Frieden in Fülle breitet sich aus, bis kein Mond mehr ist.8Er wird herrschen von Meer zu Meer, / vom Euphrat bis zu den Enden der Erde.9Die Wüstenvölker knien vor ihm, / und seine Feinde lecken den Staub.10Die Könige von Tarschisch und den Inseln bringen Geschenke. / Die Könige von Scheba* und Saba* bringen Tribut.11Alle Herrscher huldigen ihm, / und alle Völker werden ihm dienen.12Denn er befreit den Armen, der um Hilfe ruft, / den Gebeugten, dem niemand sonst hilft.13Er erbarmt sich des Geringen und Schwachen, / er rettet das Leben des Armen.14Von Druck und Gewalt erlöst er ihre Seele, / denn vor ihm hat ihr Leben einen Wert!15Der König möge leben! / Mit Gold aus Saba beschenke man ihn. / Man bete beständig für ihn / und segne ihn den ganzen Tag.16Es sei Überfluss an Korn im ganzen Land, / es gedeihe bis auf die Gipfel der Berge. / Wie der Libanon möge seine Frucht erblühen. / Es sprieße aus den Städten wie das Grün der Erde.17Sein Name soll ewig bestehen, / an der Sonne wachse sein Ruhm. / In seinem Namen segnet man sich, / glücklich preist ihn jede Nation.18Gelobt sei Jahwe, Gott, Israels Gott! / Er tut Wunder, er allein.19Ewig gepriesen sei der Name seiner Majestät! / Seine Herrlichkeit erfülle die ganze Welt! / Amen, ja, so soll es sein!20Hier enden die Gebete von David Ben-Isai.
Библия, синодално издание
Псалом Асафов.
1Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!2Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –3аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,4защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;5за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.6Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;7изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;8на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;9дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.10Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша11и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“12И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.13(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,14и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?15Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.16И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,17докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.18Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.19Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!20Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.21Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,22аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.23Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;24Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.25Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.26Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.27Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.28А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.