2.Mose 16 | Новый Русский Перевод Библия, ревизирано издание

2.Mose 16 | Новый Русский Перевод

Манна и перепела

1 Народ Израиля тронулся в путь из Елима и на пятнадцатый день второго месяца после ухода из Египта пришел в пустыню Син, что между Елимом и Синаем. 2 В пустыне народ стал роптать на Моисея и Аарона. 3 Израильтяне говорили им: – Лучше бы нам было умереть в Египте от руки Господа! Там мы сидели у котлов с мясом и ели хлеб досыта. А вы вывели нас в пустыню, чтобы весь народ уморить голодом. 4 Господь сказал Моисею: – Я осыплю вас хлебом с неба. Пусть народ выходит каждый день и собирает, сколько нужно на день. Так Я испытаю их, будут ли они следовать Моим наставлениям. 5 На шестой день пусть они соберут вдвое больше, чем в прочие дни, и заготовят это впрок. 6 Моисей и Аарон сказали израильтянам: – Вечером вы узнаете, что из Египта вас вывел Господь, 7 а утром увидите славу Господа, потому что Он услышал ваш ропот на Него. Кто мы такие, чтобы вам роптать на нас? 8 Еще Моисей сказал: – Вот как вы узнаете, что это был Господь: этим вечером Он накормит вас мясом, а утром даст вам вдоволь хлеба. Он услышал ваш ропот на Него. Кто мы такие? Вы ропщете не на нас, а на Господа. 9 Моисей сказал Аарону: – Скажи обществу израильскому: «Предстаньте пред Господом, потому что Он услышал ваш ропот». 10 Когда Аарон говорил с народом израильским, они повернулись к пустыне и увидели, как слава Господа явилась в облаке. 11 Господь сказал Моисею: 12 – Я услышал ропот израильтян. Скажи им: «К сумеркам вы будете есть мясо, а утром наедитесь хлеба. Тогда вы узнаете, что Я – Господь, ваш Бог». 13 В тот же вечер налетели перепела и накрыли лагерь, а утром вокруг лагеря легла роса. 14 Когда роса сошла, на поверхности пустыни показались тонкие хлопья, похожие на иней. 15 Увидев их, израильтяне говорили друг другу: – Что это? Они не знали, что это такое. Моисей сказал им: – Это хлеб, который Господь дал вам в пищу. 16 Господь повелел: «Пусть каждый собирает, сколько ему нужно. Берите по омеру* на каждого члена семьи». 17 Израильтяне сделали так, как им сказали. Одни собрали больше, другие – меньше. 18 Но когда они измерили омером, то у того, кто собрал много, не было излишка, и у того, кто собрал мало, не было недостатка. Каждый собрал столько, сколько ему было нужно. 19 Моисей сказал им: – Пусть никто ничего не оставляет до утра. 20 Но некоторые не послушали Моисея и оставили часть до утра. В пище завелись черви, и она стала зловонной. Моисей разгневался на них. 21 Утром каждый собирал, сколько ему было нужно, а когда пригревало солнце, оно таяло. 22 На шестой день они собрали в два раза больше – по два омера* на человека – и вожди народа пришли и доложили об этом Моисею. 23 Он сказал им: – Господь повелел: «Завтра – день покоя, святая суббота Господа. Испеките сейчас то, что хотите испечь, и сварите то, что хотите сварить. То, что останется, нужно отложить и сохранить до утра». 24 Они сохранили это до утра, как повелел Моисей, и оно не начало портиться, и черви в нем не завелись. 25 – Ешьте это сегодня, – сказал Моисей, – потому что сегодня суббота Господня. Сегодня вы ничего не найдете на земле. 26 Вы будете собирать хлопья шесть дней, но на седьмой день, в субботу, ничего не будет. 27 Некоторые из народа вышли собирать в седьмой день, но ничего не нашли. 28 Господь сказал Моисею: – Сколько еще вы будете нарушать Мои повеления и наставления? 29 Запомните: Господь дал вам субботу, и поэтому в шестой день дает вам хлеб на два дня. Пусть в седьмой день каждый остается там, где он есть. Пусть никто не выходит из дома. 30 И в седьмой день народ пребывал в покое. 31 Народ Израиля назвал эту пищу манной*. Она была белой, как кориандровое семя, а на вкус – как медовое печенье. 32 Моисей сказал: – Так повелел Господь: «Возьмите омер манны и храните для грядущих поколений, чтобы они могли видеть хлеб, которым Я кормил вас в пустыне, когда вывел из Египта». 33 Моисей сказал Аарону: – Возьми кувшин и наполни его омером манны. Поставь его перед Господом, чтобы сохранить для грядущих поколений. 34 Как Господь повелел Моисею, Аарон поставил кувшин с манной перед ковчегом свидетельства, чтобы хранить. 35 Израильтяне ели манну сорок лет, пока не пришли в заселенную землю. Они ели манну, пока не достигли рубежей Ханаана. 36 (Мера омер составляет одну десятую часть ефы*).

Holy Bible, New Russian Translation TM Copyright © 2006, 2010, 2012, 2014 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Манната и пъдпъдъците

1 Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. 2 А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. 3 Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. 4 Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. 5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. 6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; 7 а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? 8 Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. 9 Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. 10 А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. 11 И ГОСПОД каза на Моисей: 12 Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. 13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. 14 След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. 15 Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. 16 Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор* на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. 17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко. 18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта. 20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните. 21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше. 22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей. 23 А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. 24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. 25 Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. 27 Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28 Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29 Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си. 30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше. 31 А Израилевият дом нарече тази храна манна*; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. 32 Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя. 33 Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. 34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. 35 И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36 А гоморът е една десета от ефата.