1Иисус, сын Навин, тайно послал из лагеря, расположенного в Шиттиме, двух лазутчиков. – Пойдите, осмотрите эту землю, – сказал он, – особенно Иерихон. Они отправились и пришли в дом блудницы по имени Раав, и остались там ночевать.2Царю Иерихона донесли: – Какие-то израильтяне пришли сюда вечером, чтобы разведать эту землю.3Царь Иерихона передал Раав свой приказ: «Выведи людей, которые пришли к тебе домой, потому что они пришли, чтобы разведать всю эту землю».4Но женщина спрятала тех двоих мужчин. Она сказала: – Да, ко мне приходили эти люди, но я не знала, откуда они.5В сумерки, когда наступило время запирать городские ворота, эти люди ушли. Я не знаю, куда они пошли. Поспешите вслед за ними, и вы сможете их догнать.6(А она отвела их на крышу и спрятала среди разложенных там снопов льна.)7Преследователи бросились в погоню за лазутчиками по дороге, что ведет к бродам на Иордане, и как только они вышли, ворота заперли.8Прежде чем лазутчики легли спать, она поднялась на крышу9и сказала: – Я знаю, что Господь отдал эту землю вам, и великий страх перед вами охватил нас. Всех жителей этой страны охватил ужас перед вами.10Мы слышали о том, что Господь осушил ради вас воды Красного моря, когда вы вышли из Египта, и о том, что вы сделали с Сигоном и Огом, двумя царями аморреев к востоку от Иордана, которых вы полностью истребили*.11Когда мы услышали об этом, наши сердца обессилели и каждый пал духом из-за вас, потому что Господь, ваш Бог, – это Бог на небе вверху и на земле внизу.12Итак, пожалуйста, поклянитесь мне Господом, что вы проявите милость к моей семье, как я проявила милость к вам. Дайте верный знак,13что вы сохраните жизнь моему отцу и матери, моим братьям и сестрам, и всем их семьям, и что вы спасете нас от смерти.14– Наши жизни за ваши жизни! – заверили ее лазутчики. – Если ты не выдашь нас, мы проявим к тебе милость и верность, когда Господь даст нам эту землю.15Она спустила их по веревке через окно, так как дом, где она жила, находился в городской стене.16Она сказала им: – Идите к холмам, чтобы преследователи вас не нашли. Спрячьтесь там на три дня, пока они не вернутся, а потом ступайте своим путем.17Лазутчики сказали ей: – Мы будем свободны от клятвы, которую ты с нас взяла,18если, когда мы войдем в эту землю, ты не привяжешь этот алый шнур к окну, через которое ты нас спустила, и если ты не приведешь своих отца и мать, своих братьев и всю свою семью в свой дом.19Если кто-нибудь выйдет из твоего дома на улицу, он сам будет повинен в своей смерти*. Мы не будем за это в ответе. Но в смерти любого, кто будет у тебя в доме, будем повинны мы, если на него поднимут руку.20Но если ты выдашь нас, мы будем свободны от клятвы, которую ты с нас взяла.21– Хорошо, – ответила она, – пусть будет так, как вы сказали. Она отпустила их и привязала к окну алый шнур.22Они ушли и, отправившись к холмам, оставались там три дня, пока преследователи, обыскав всю дорогу, не вернулись, так и не найдя их.23После этого те двое мужчин отправились в обратный путь. Они спустились с холмов, перешли вброд реку, пришли к Иисусу, сыну Навину, и рассказали ему обо всем, что с ними произошло.24Они сказали Иисусу: – Господь, несомненно, отдал всю эту землю в наши руки. Все ее жители охвачены ужасом перед нами.
Библия, ревизирано издание
Изпращане на съгледвачи в Йерихон и постъпката на Раав
1Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.2Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята.3И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да и кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.4Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха.5Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете.6Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там.7И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града.8А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата9и им каза: Зная, че ГОСПОД ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас;10понеже чухме как ГОСПОД е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили.11Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.12И сега, моля ви, закълнете ми се в ГОСПОДА, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това,13че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.14Мъжете и отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато ГОСПОД ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.15Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата и беше на градската стена и тя живееше на стената,16и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.17Тогава мъжете и казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.18Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.19Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него.20Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.21А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.22След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.23Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.24Те казаха на Исус: Наистина ГОСПОД предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.