Matthäus 13 | New International Version

The parable of the sower

1 That same day Jesus went out of the house and sat by the lake. 2 Such large crowds gathered round him that he got into a boat and sat in it, while all the people stood on the shore. 3 Then he told them many things in parables, saying: ‘A farmer went out to sow his seed. 4 As he was scattering the seed, some fell along the path, and the birds came and ate it up. 5 Some fell on rocky places, where it did not have much soil. It sprang up quickly, because the soil was shallow. 6 But when the sun came up, the plants were scorched, and they withered because they had no root. 7 Other seed fell among thorns, which grew up and choked the plants. 8 Still other seed fell on good soil, where it produced a crop – a hundred, sixty or thirty times what was sown. 9 Whoever has ears, let them hear.’ 10 The disciples came to him and asked, ‘Why do you speak to the people in parables?’ 11 He replied, ‘Because the knowledge of the secrets of the kingdom of heaven has been given to you, but not to them. 12 Whoever has will be given more, and they will have an abundance. Whoever does not have, even what they have will be taken from them. 13 This is why I speak to them in parables: ‘Though seeing, they do not see; though hearing, they do not hear or understand. 14 In them is fulfilled the prophecy of Isaiah: ‘ “You will be ever hearing but never understanding; you will be ever seeing but never perceiving. 15 For this people’s heart has become calloused; they hardly hear with their ears, and they have closed their eyes. Otherwise they might see with their eyes, hear with their ears, understand with their hearts and turn, and I would heal them.”* 16 But blessed are your eyes because they see, and your ears because they hear. 17 For truly I tell you, many prophets and righteous people longed to see what you see but did not see it, and to hear what you hear but did not hear it. 18 ‘Listen then to what the parable of the sower means: 19 when anyone hears the message about the kingdom and does not understand it, the evil one comes and snatches away what was sown in their heart. This is the seed sown along the path. 20 The seed falling on rocky ground refers to someone who hears the word and at once receives it with joy. 21 But since they have no root, they last only a short time. When trouble or persecution comes because of the word, they quickly fall away. 22 The seed falling among the thorns refers to someone who hears the word, but the worries of this life and the deceitfulness of wealth choke the word, making it unfruitful. 23 But the seed falling on good soil refers to someone who hears the word and understands it. This is the one who produces a crop, yielding a hundred, sixty or thirty times what was sown.’

The parable of the weeds

24 Jesus told them another parable: ‘The kingdom of heaven is like a man who sowed good seed in his field. 25 But while everyone was sleeping, his enemy came and sowed weeds among the wheat, and went away. 26 When the wheat sprouted and formed ears, then the weeds also appeared. 27 ‘The owner’s servants came to him and said, “Sir, didn’t you sow good seed in your field? Where then did the weeds come from?” 28 ‘ “An enemy did this,” he replied. ‘The servants asked him, “Do you want us to go and pull them up?” 29 ‘ “No,” he answered, “because while you are pulling up the weeds, you may uproot the wheat with them. 30 Let both grow together until the harvest. At that time I will tell the harvesters: first collect the weeds and tie them in bundles to be burned; then gather the wheat and bring it into my barn.” ’

The parables of the mustard seed and the yeast

31 He told them another parable: ‘The kingdom of heaven is like a mustard seed, which a man took and planted in his field. 32 Though it is the smallest of all seeds, yet when it grows, it is the largest of garden plants and becomes a tree, so that the birds come and perch in its branches.’ 33 He told them still another parable: ‘The kingdom of heaven is like yeast that a woman took and mixed into about thirty kilograms of flour until it worked all through the dough.’ 34 Jesus spoke all these things to the crowd in parables; he did not say anything to them without using a parable. 35 So was fulfilled what was spoken through the prophet: ‘I will open my mouth in parables, I will utter things hidden since the creation of the world.’

The parable of the weeds explained

36 Then he left the crowd and went into the house. His disciples came to him and said, ‘Explain to us the parable of the weeds in the field.’ 37 He answered, ‘The one who sowed the good seed is the Son of Man. 38 The field is the world, and the good seed stands for the people of the kingdom. The weeds are the people of the evil one, 39 and the enemy who sows them is the devil. The harvest is the end of the age, and the harvesters are angels. 40 ‘As the weeds are pulled up and burned in the fire, so it will be at the end of the age. 41 The Son of Man will send out his angels, and they will weed out of his kingdom everything that causes sin and all who do evil. 42 They will throw them into the blazing furnace, where there will be weeping and gnashing of teeth. 43 Then the righteous will shine like the sun in the kingdom of their Father. Whoever has ears, let them hear.

The parables of the hidden treasure and the pearl

44 ‘The kingdom of heaven is like treasure hidden in a field. When a man found it, he hid it again, and then in his joy went and sold all he had and bought that field. 45 ‘Again, the kingdom of heaven is like a merchant looking for fine pearls. 46 When he found one of great value, he went away and sold everything he had and bought it.

The parable of the net

47 ‘Once again, the kingdom of heaven is like a net that was let down into the lake and caught all kinds of fish. 48 When it was full, the fishermen pulled it up on the shore. Then they sat down and collected the good fish in baskets, but threw the bad away. 49 This is how it will be at the end of the age. The angels will come and separate the wicked from the righteous 50 and throw them into the blazing furnace, where there will be weeping and gnashing of teeth. 51 ‘Have you understood all these things?’ Jesus asked. ‘Yes,’ they replied. 52 He said to them, ‘Therefore every teacher of the law who has become a disciple in the kingdom of heaven is like the owner of a house who brings out of his storeroom new treasures as well as old.’

A prophet without honour

53 When Jesus had finished these parables, he moved on from there. 54 Coming to his home town, he began teaching the people in their synagogue, and they were amazed. ‘Where did this man get this wisdom and these miraculous powers?’ they asked. 55 ‘Isn’t this the carpenter’s son? Isn’t his mother’s name Mary, and aren’t his brothers James, Joseph, Simon and Judas? 56 Aren’t all his sisters with us? Where then did this man get all these things?’ 57 And they took offence at him. But Jesus said to them, ‘A prophet is not without honour except in his own town and in his own home.’ 58 And he did not do many miracles there because of their lack of faith.

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. 2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега. 3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; 4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха. 8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9 Който има уши да слуша, нека слуша. 10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират. 14 Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: „С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15 Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча. 19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя. 20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема; 21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада. 22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят* и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

Притча за житото и плевелите

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? 28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Притча за синаповото зърно

31 Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си; 32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

Притча за кваса

33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. 34 Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше; 35 за да се изпълни казаното чрез пророка: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия; 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите. 40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. 45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери 46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Притча за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид, 48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби, 51 Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме. 52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо.

Исус Христос – отхвърлен от Назарет

53 Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам. 54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела? 55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това? 57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом. 58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.

Matthäus 13 | New International Version Библия, ревизирано издание