1King David was now very old. He couldn’t keep warm even when blankets were spread over him.2So his attendants spoke to him. They said, ‘You are our king and master. Please let us try to find a young virgin to serve you. She can take care of you. She can lie down beside you to keep you warm.’3So David’s attendants looked all over Israel for a beautiful young woman. They found Abishag. She was from the town of Shunem. They brought her to the king.4The woman was very beautiful. She took care of the king and served him. But the king didn’t have sex with her.5Adonijah was the son of David and his wife Haggith. He came forward and announced, ‘I’m going to be the next king.’ So he got chariots and horses ready. He also got 50 men to run in front of him.6His father had never tried to stop him from doing what he wanted to. His father had never asked him, ‘Why are you acting the way you do?’ Adonijah was also very handsome. Now that Absalom was dead, Adonijah was David’s eldest son.7Adonijah talked things over with Joab, the son of Zeruiah. He also talked with Abiathar the priest. They agreed to help him.8But Zadok the priest and Benaiah, the son of Jehoiada, didn’t join Adonijah. Nathan the prophet didn’t join him. Shimei and Rei didn’t join him. And neither did David’s special guard.9Adonijah sacrificed sheep, cattle and fat calves. He sacrificed them at the Stone of Zoheleth near En Rogel. He invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah.10But he didn’t invite Benaiah or Nathan the prophet. He didn’t invite the special guard or his brother Solomon either.11Nathan asked Solomon’s mother Bathsheba, ‘Haven’t you heard? Adonijah, the son of Haggith, has made himself king. And King David doesn’t know anything about it.12So let me tell you what to do to save your life. It will also save the life of your son Solomon.13Go in and see King David. Say to him, “You are my king and master. You promised me, ‘You can be sure that your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.’ If that’s really true, why has Adonijah become king?”14While you are still talking to the king, I’ll come in and support what you have said.’15So Bathsheba went to see the old king in his room. Abishag, the Shunammite, was taking care of him there.16Bathsheba bowed low in front of the king. ‘What do you want?’ the king asked.17She said to him, ‘My master, you made a promise in the name of the LORD your God. You promised me, “Your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.”18But now Adonijah has made himself king. And you don’t even know about it.19He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited Abiathar the priest and Joab, the commander of the army. But he hasn’t invited your son Solomon.20You are my king and master. All the Israelites are watching to see what you will do. They want to find out from you who will sit on the throne after you.21If you don’t do something, I and my son Solomon will be treated like people who have committed crimes. That will happen as soon as you join the members of your family who have already died.’22While she was still speaking with the king, Nathan the prophet arrived.23The king was told, ‘Nathan the prophet is here.’ So Nathan went to the king. He bowed down with his face towards the ground.24Nathan said, ‘You are my king and master. Have you announced that Adonijah will be king after you? Have you said he will sit on your throne?25Today he has gone down outside the city. He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited the commanders of the army and Abiathar the priest. Even now they are eating and drinking with him. They are saying, “May King Adonijah live a long time!”26But he didn’t invite me. He didn’t invite Zadok the priest or Benaiah, the son of Jehoiada. He didn’t invite your son Solomon either.27King David, have you allowed all of that to happen? Did you do it without letting us know about it? Why didn’t you tell us who is going to sit on your throne after you?’
David makes Solomon king
28King David said, ‘Tell Bathsheba to come in.’ So she came and stood in front of the king.29Then the king made a promise. He said, ‘The LORD has saved me from all my troubles. You can be sure that he lives.30And you can be just as sure I will do what I promised. This is the day I will do what I promised in the name of the LORD. He is the God of Israel. I promised you that your son Solomon would be king after me. He will sit on my throne in my place.’31Then Bathsheba bowed down in front of the king. Her face was towards the ground. She said, ‘King David, you are my master. May you live for ever!’32King David said, ‘Tell Zadok the priest and Nathan the prophet to come in. Also tell Benaiah, the son of Jehoiada, to come.’ So they came to the king.33He said to them, ‘Take my officials with you. Ask my son Solomon to get on my own mule. Take him down to the Gihon spring.34Ask Zadok the priest and Nathan the prophet to anoint him as king over Israel there. Blow a trumpet. Shout, “May King Solomon live a long time!”35Then come back up to the city with him. Let him sit on my throne. He will rule in my place. I’ve appointed him ruler over Israel and Judah.’36Benaiah, the son of Jehoiada, answered the king. ‘Amen!’ he said. ‘May the LORD your God make it come true.37You are my king and master. The LORD has been with you. May he also be with Solomon. King David, may the LORD make Solomon’s kingdom even greater than yours!’38So Zadok the priest and Nathan the prophet left the palace. Benaiah, the son of Jehoiada, went with them. So did the Kerethites and Pelethites. They put Solomon on King David’s mule. And they brought him down to the Gihon spring.39Zadok the priest had taken an animal horn from the sacred tent. The horn was filled with olive oil. He anointed Solomon with the oil. A trumpet was blown. All the people shouted, ‘May King Solomon live a long time!’40Then they went up towards the city. Solomon was leading the way. The people were playing flutes. They were filled with great joy. The ground shook because of all the noise.41Adonijah and all his guests heard it. They were just finishing their meal. Joab heard the sound of the trumpet. So he asked, ‘What does all this noise in the city mean?’42While Joab was still speaking, Jonathan arrived. Jonathan was the son of Abiathar the priest. Adonijah said, ‘Come in. I have respect for you. You must be bringing good news.’43‘No! I’m not!’ Jonathan answered. ‘Our master King David has made Solomon king.44David sent Zadok the priest and Nathan the prophet along with Solomon. He also sent Benaiah, the son of Jehoiada, with him. He sent the Kerethites and Pelethites with him too. They put him on the king’s mule.45They took him down to the Gihon spring. There Zadok the priest and Nathan the prophet anointed him as king. Now they’ve gone back up to the city. They were cheering all the way. The city is filled with the sound of it. That’s the noise you hear.46And that’s not all. Solomon has taken his seat on the royal throne.47The royal officials came to give their blessing to our master King David. They said, “May your God make Solomon’s name more famous than yours! May he make Solomon’s kingdom greater than yours!” While King David was sitting on his bed, he bowed in worship.48He said, “I praise the LORD. He is the God of Israel. He has let me live to see my son sitting on my throne today as the next king.” ’49When all Adonijah’s guests heard that, they were terrified. So they got up and scattered.50Adonijah was afraid of what Solomon might do to him. So he went and grabbed the horns of the altar for burnt offerings. Those horns stuck out from its upper corners.51Then Solomon was told, ‘King Solomon, Adonijah is afraid of you. He’s holding onto the horns of the altar. He says, “I want King Solomon to make a promise today. I want him to promise that he won’t kill me with his sword.” ’52Solomon replied, ‘Let him show that he’s a man people can respect. Then not even one hair on his head will fall to the ground. But if I find out he’s done something evil, he will die.’53King Solomon got some men to bring Adonijah down from the altar. He came and bowed down to King Solomon. Solomon said, ‘Go on home.’
Библия, ревизирано издание
Борби за наследяване на царството
1А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.2Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.3И така, потърсиха по всички Израилеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.4Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.5Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.6А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.7Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.8Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.9И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.10Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.11Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?12Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.13Иди, влез при цар Давид и му кажи: ГОСПОДАРЮ мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?14Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.15И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.16Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?17А тя му отговори: ГОСПОДАРЮ мой, ти се закле в ГОСПОДА, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.18Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.19Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.20Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.21Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.22А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.23И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.24Натан каза: ГОСПОДАРЮ мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?25Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!26А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.27От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?
Помазване на Соломон за цар
28Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.29И царят се закле: В името на живия ГОСПОД, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,30както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.31Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!32Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.33Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.34И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!35Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израил и Юда.36А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и ГОСПОД Бог на господаря ми, царя!37Както ГОСПОД е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.38И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.39Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!40И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.41А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?42Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.43А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.44Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.45Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.46При това Соломон седна на престола на царството.47Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.48Царят още говори така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.49Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.50А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.51Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.52А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.53И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.