Psalm 109 | King James Version

1 To the chief Musician, A Psalm of David. Hold not thy peace, O God of my praise; 2 For the mouth of the wicked and the mouth of the deceitful are opened against me: they have spoken against me with a lying tongue. 3 They compassed me about also with words of hatred; and fought against me without a cause. 4 For my love they are my adversaries: but I give myself unto prayer. 5 And they have rewarded me evil for good, and hatred for my love. 6 Set thou a wicked man over him: and let Satan stand at his right hand. 7 When he shall be judged, let him be condemned: and let his prayer become sin. 8 Let his days be few; and let another take his office. 9 Let his children be fatherless, and his wife a widow. 10 Let his children be continually vagabonds, and beg: let them seek their bread also out of their desolate places. 11 Let the extortioner catch all that he hath; and let the strangers spoil his labour. 12 Let there be none to extend mercy unto him: neither let there be any to favour his fatherless children. 13 Let his posterity be cut off; and in the generation following let their name be blotted out. 14 Let the iniquity of his fathers be remembered with the LORD; and let not the sin of his mother be blotted out. 15 Let them be before the LORD continually, that he may cut off the memory of them from the earth. 16 Because that he remembered not to shew mercy, but persecuted the poor and needy man, that he might even slay the broken in heart. 17 As he loved cursing, so let it come unto him: as he delighted not in blessing, so let it be far from him. 18 As he clothed himself with cursing like as with his garment, so let it come into his bowels like water, and like oil into his bones. 19 Let it be unto him as the garment which covereth him, and for a girdle wherewith he is girded continually. 20 Let this be the reward of mine adversaries from the LORD, and of them that speak evil against my soul. 21 But do thou for me, O GOD the Lord, for thy name' sake: because thy mercy is good, deliver thou me. 22 For I am poor and needy, and my heart is wounded within me. 23 I am gone like the shadow when it declineth: I am tossed up and down as the locust. 24 My knees are weak through fasting; and my flesh faileth of fatness. 25 I became also a reproach unto them: when they looked upon me they shaked their heads. 26 Help me, O LORD my God: O save me according to thy mercy: 27 That they may know that this is thy hand; that thou, LORD, hast done it. 28 Let them curse, but bless thou: when they arise, let them be ashamed; but let thy servant rejoice. 29 Let mine adversaries be clothed with shame, and let them cover themselves with their own confusion, as with a mantle. 30 I will greatly praise the LORD with my mouth; yea, I will praise him among the multitude. 31 For he shall stand at the right hand of the poor, to save him from those that condemn his soul.

Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление от неприятели

(По слав. 108.)

1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, моя хвала; 2 защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; 3 обиколиха ме също така с думи на омраза и воюват против мене без причина. 4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз съм все на молитва. 5 И ми въздадоха зло за добро и омраза за любовта ми. 6 ГОСПОДИ, постави нечестив човек над него и противник* нека стои отдясно му. 7 Когато се съди, нека излезе виновен и молитвата му нека стане грях. 8 Дните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му. 9 Децата му нека бъдат сираци и жена му вдовица, 10 децата му нека се скитат винаги и станат просяци, и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб. 11 Лихварят нека впримчи целия му имот и чужденци нека разграбят труда му. 12 Да няма кой да покаже милост към него, нито кой да пожали сирачетата му. 13 Внуците му нека бъдат унищожени, в бъдещото поколение нека се изличи името им. 14 Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и грехът на майка му нека не се изтрие; 15 нека бъдат винаги пред ГОСПОДА, за да заличи помена им от земята, 16 защото той си науми да показва милост, а преследваше сиромаха и бедния човек и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви. 17 Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него. 18 Да! Той обичаше проклятието като своя дреха; и то влезе като вода във вътрешностите му и като масло в косите му. 19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, и като пояса, с който постоянно се опасва. 20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от ГОСПОДА и на онези, които говорят зло против душата ми. 21 А Ти, ЙЕХОВА, ГОСПОДИ, застъпвай се за мене заради името Си; понеже Твоята милост е блага, избави ме, 22 защото съм сиромах и беден и сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 23 Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник; изхвърлен съм като скакалец. 24 Коленете ми се клатят от пост; и снагата ми губи тлъстината си. 25 И аз им станах за укор; като ме гледат, кимат с глава. 26 Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, избави ме според милостта Си, 27 за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти си сторил това, ГОСПОДИ. 28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 29 Нека се облекат противниците ми с позор и нека се покрият със срама си като с дреха. 30 И аз ще благодаря много на ГОСПОДА с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля; 31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го избавя от онези, които съдят душата му.

Psalm 109 | King James Version Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление от неприятели

(По слав. 108.)