Josua 10 | King James Version

1 Now it came to pass, when Adonizedek king of Jerusalem had heard how Joshua had taken Ai, and had utterly destroyed it; as he had done to Jericho and her king, so he had done to Ai and her king; and how the inhabitants of Gibeon had made peace with Israel, and were among them;

2 That they feared greatly, because Gibeon was a great city, as one of the royal cities, and because it was greater than Ai, and all the men thereof were mighty.

3 Wherefore Adonizedek king of Jerusalem sent unto Hoham king of Hebron, and unto Piram king of Jarmuth, and unto Japhia king of Lachish, and unto Debir king of Eglon, saying,

4 Come up unto me, and help me, that we may smite Gibeon: for it hath made peace with Joshua and with the children of Israel.

5 Therefore the five kings of the Amorites, the king of Jerusalem, the king of Hebron, the king of Jarmuth, the king of Lachish, the king of Eglon, gathered themselves together, and went up, they and all their hosts, and encamped before Gibeon, and made war against it.

6 And the men of Gibeon sent unto Joshua to the camp to Gilgal, saying, Slack not thy hand from thy servants; come up to us quickly, and save us, and help us: for all the kings of the Amorites that dwell in the mountains are gathered together against us.

7 So Joshua ascended from Gilgal, he, and all the people of war with him, and all the mighty men of valour.

8 And the LORD said unto Joshua, Fear them not: for I have delivered them into thine hand; there shall not a man of them stand before thee.

9 Joshua therefore came unto them suddenly, and went up from Gilgal all night.

10 And the LORD discomfited them before Israel, and slew them with a great slaughter at Gibeon, and chased them along the way that goeth up to Bethhoron, and smote them to Azekah, and unto Makkedah.

11 And it came to pass, as they fled from before Israel, and were in the going down to Bethhoron, that the LORD cast down great stones from heaven upon them unto Azekah, and they died: they were more which died with hailstones than they whom the children of Israel slew with the sword.

12 Then spake Joshua to the LORD in the day when the LORD delivered up the Amorites before the children of Israel, and he said in the sight of Israel, Sun, stand thou still upon Gibeon; and thou, Moon, in the valley of Ajalon.

13 And the sun stood still, and the moon stayed, until the people had avenged themselves upon their enemies. Is not this written in the book of Jasher? So the sun stood still in the midst of heaven, and hasted not to go down about a whole day.

14 And there was no day like that before it or after it, that the LORD hearkened unto the voice of a man: for the LORD fought for Israel.

15 And Joshua returned, and all Israel with him, unto the camp to Gilgal.

16 But these five kings fled, and hid themselves in a cave at Makkedah.

17 And it was told Joshua, saying, The five kings are found hid in a cave at Makkedah.

18 And Joshua said, Roll great stones upon the mouth of the cave, and set men by it for to keep them:

19 And stay ye not, but pursue after your enemies, and smite the hindmost of them; suffer them not to enter into their cities: for the LORD your God hath delivered them into your hand.

20 And it came to pass, when Joshua and the children of Israel had made an end of slaying them with a very great slaughter, till they were consumed, that the rest which remained of them entered into fenced cities.

21 And all the people returned to the camp to Joshua at Makkedah in peace: none moved his tongue against any of the children of Israel.

22 Then said Joshua, Open the mouth of the cave, and bring out those five kings unto me out of the cave.

23 And they did so, and brought forth those five kings unto him out of the cave, the king of Jerusalem, the king of Hebron, the king of Jarmuth, the king of Lachish, and the king of Eglon.

24 And it came to pass, when they brought out those kings unto Joshua, that Joshua called for all the men of Israel, and said unto the captains of the men of war which went with him, Come near, put your feet upon the necks of these kings. And they came near, and put their feet upon the necks of them.

25 And Joshua said unto them, Fear not, nor be dismayed, be strong and of good courage: for thus shall the LORD do to all your enemies against whom ye fight.

26 And afterward Joshua smote them, and slew them, and hanged them on five trees: and they were hanging upon the trees until the evening.

27 And it came to pass at the time of the going down of the sun, that Joshua commanded, and they took them down off the trees, and cast them into the cave wherein they had been hid, and laid great stones in the cave' mouth, which remain until this very day.

28 And that day Joshua took Makkedah, and smote it with the edge of the sword, and the king thereof he utterly destroyed, them, and all the souls that were therein; he let none remain: and he did to the king of Makkedah as he did unto the king of Jericho.

29 Then Joshua passed from Makkedah, and all Israel with him, unto Libnah, and fought against Libnah:

30 And the LORD delivered it also, and the king thereof, into the hand of Israel; and he smote it with the edge of the sword, and all the souls that were therein; he let none remain in it; but did unto the king thereof as he did unto the king of Jericho.

31 And Joshua passed from Libnah, and all Israel with him, unto Lachish, and encamped against it, and fought against it:

32 And the LORD delivered Lachish into the hand of Israel, which took it on the second day, and smote it with the edge of the sword, and all the souls that were therein, according to all that he had done to Libnah.

33 Then Horam king of Gezer came up to help Lachish; and Joshua smote him and his people, until he had left him none remaining.

34 And from Lachish Joshua passed unto Eglon, and all Israel with him; and they encamped against it, and fought against it:

35 And they took it on that day, and smote it with the edge of the sword, and all the souls that were therein he utterly destroyed that day, according to all that he had done to Lachish.

36 And Joshua went up from Eglon, and all Israel with him, unto Hebron; and they fought against it:

37 And they took it, and smote it with the edge of the sword, and the king thereof, and all the cities thereof, and all the souls that were therein; he left none remaining, according to all that he had done to Eglon; but destroyed it utterly, and all the souls that were therein.

38 And Joshua returned, and all Israel with him, to Debir; and fought against it:

39 And he took it, and the king thereof, and all the cities thereof; and they smote them with the edge of the sword, and utterly destroyed all the souls that were therein; he left none remaining: as he had done to Hebron, so he did to Debir, and to the king thereof; as he had done also to Libnah, and to her king.

40 So Joshua smote all the country of the hills, and of the south, and of the vale, and of the springs, and all their kings: he left none remaining, but utterly destroyed all that breathed, as the LORD God of Israel commanded.

41 And Joshua smote them from Kadeshbarnea even unto Gaza, and all the country of Goshen, even unto Gibeon.

42 And all these kings and their land did Joshua take at one time, because the LORD God of Israel fought for Israel.

43 And Joshua returned, and all Israel with him, unto the camp to Gilgal.

King James Bible (1769). Public Domain. Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Библия, ревизирано издание

Чудото на спиране на слънцето и луната. Победата над петимата аморейски царе

1 А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали с тях,

2 много се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни.

3 Затова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат:

4 Елате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израилтяните.

5 И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него.

6 Тогава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна.

7 И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже.

8 А ГОСПОД каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб.

9 И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал.

10 И ГОСПОД ги хвърли в смут пред Израил; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида.

11 А докато бягаха от Израил по протежение на склона при Веторон, ГОСПОД хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилтяните убиха с меч.

12 Тогава Исус се обърна към ГОСПОДА – в деня, когато ГОСПОД предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил: Спри, слънце, над Гаваон и ти, луна, над долината Еалон.

13 И слънцето застана на място и луната се спря, докато народът отмъщаваше на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден.

14 Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – ГОСПОД да послуша така човешки глас; защото ГОСПОД воюваше за Израил.

15 След това Исус и целият Израил се върнаха в стана в Галгал.

16 А онези петима царе побегнаха и се скриха в пещерата при Макида.

17 И така, съобщиха на Исус: Петимата царе се скриха в пещерата при Макида.

18 Исус каза: Струпайте големи камъни при входа на пещерата и поставете хора при нея да ги пазят;

19 а вие продължавайте да гоните неприятелите си и поразете последните редици от войската им; не ги оставяйте да влязат в градовете им, защото ГОСПОД, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.

20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с голямо клане, докато избиха почти всички, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

21 тогава целият народ се върна с мир в стана при Исус в Макида. Никой не обели и дума* против някого от израилтяните.

22 След това Исус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе оттам.

23 Тогава онези петима царе бяха изведени от пещерата и отведени при него: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар.

24 След като изведоха при Исус онези царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и каза на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се и стъпете с краката си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и стъпиха на вратовете им.

25 Исус продължи: Не се бойте и не се страхувайте, бъдете силни и храбри, понеже така ще постъпи ГОСПОД с всичките ви неприятели, против които воювате.

26 След това Исус ги уби и ги обеси на пет дървета, и те висяха на дърветата до вечерта.

27 А при залез слънце Исус заповяда да ги снемат от дърветата и да ги хвърлят в пещерата, където се бяха крили, и на входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.

28 В същия ден Исус превзе Макида и порази града и царя му с острието на меча. Изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, като не остави никого да избяга*. И постъпи с макидския цар, както беше постъпил с йерихонския цар.

29 След това Исус заедно с целия Израил отидоха от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

30 И ГОСПОД предаде и града, и царя му в ръката на Израил; и те поразиха с острието на меча него и всички хора, които се намираха в града; не оставиха никого да избяга от града; Исус постъпи с царя му, както беше постъпил с йерихонския цар.

31 После Исус заедно с целия Израил отидоха от Ливна в Лахис, разположиха стан срещу града и воюваха против него.

32 И ГОСПОД предаде Лахис на Израил; превзеха го на втория ден и поразиха с острието на меча града и всички хора, които бяха в него, точно както направиха в Ливна.

33 Тогава гезерският цар Оран дойде да помогне на Лахис; но Исус порази него и народа му, докато не му остави никого жив.

34 А от Лахис Исус и целият Израил отидоха в Еглон, разположиха стан срещу града и воюваха против него;

35 и в същия ден го превзеха и го поразиха с острието на меча. В същия ден Исус изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, точно както направи в Лахис.

36 После Исус заедно с целия Израил отиде от Еглон в Хеврон и воюваха против града;

37 и като го превзеха, поразиха го с острието на меча – царя му, всичките му градове и всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга, точно както постъпи с Еглон, а изтреби града и всички в него.

38 След това Исус заедно с целия Израил се върнаха в Девир и воюваха против града;

39 и го превзе – царя му и всичките му градове; поразиха ги с острието на меча и изтребиха всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга; постъпи с Девир и царя му, както постъпи с Хеврон и както беше постъпил с Ливна и царя му.

40 Така Исус порази цялата хълмиста земя, пустинята Негев, както и западните склонове, подножията и всичките им царе; не остави никого да избяга, а изтреби всичко, което дишаше, както ГОСПОД, Израилевият Бог, беше заповядал.

41 Исус ги порази от Кадис-варни до Газа и цялата Гесенска земя до Гаваон.

42 Всички тези царе и земята им Исус превзе наведнъж, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, воюваше за Израил.

43 Тогава Исус заедно с целия Израил се завърнаха в стана в Галгал.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.