Jeremia 48 | King James Version

1 Against Moab thus saith the LORD of hosts, the God of Israel; Woe unto Nebo! for it is spoiled: Kiriathaim is confounded and taken: Misgab is confounded and dismayed. 2 There shall be no more praise of Moab: in Heshbon they have devised evil against it; come, and let us cut it off from being a nation. Also thou shalt be cut down, O Madmen; the sword shall pursue thee. 3 A voice of crying shall be from Horonaim, spoiling and great destruction. 4 Moab is destroyed; her little ones have caused a cry to be heard. 5 For in the going up of Luhith continual weeping shall go up; for in the going down of Horonaim the enemies have heard a cry of destruction. 6 Flee, save your lives, and be like the heath in the wilderness. 7 For because thou hast trusted in thy works and in thy treasures, thou shalt also be taken: and Chemosh shall go forth into captivity with his priests and his princes together. 8 And the spoiler shall come upon every city, and no city shall escape: the valley also shall perish, and the plain shall be destroyed, as the LORD hath spoken. 9 Give wings unto Moab, that it may flee and get away: for the cities thereof shall be desolate, without any to dwell therein. 10 Cursed be he that doeth the work of the LORD deceitfully, and cursed be he that keepeth back his sword from blood. 11 Moab hath been at ease from his youth, and he hath settled on his lees, and hath not been emptied from vessel to vessel, neither hath he gone into captivity: therefore his taste remained in him, and his scent is not changed. 12 Therefore, behold, the days come, saith the LORD, that I will send unto him wanderers, that shall cause him to wander, and shall empty his vessels, and break their bottles. 13 And Moab shall be ashamed of Chemosh, as the house of Israel was ashamed of Bethel their confidence. 14 How say ye, We are mighty and strong men for the war? 15 Moab is spoiled, and gone up out of her cities, and his chosen young men are gone down to the slaughter, saith the King, whose name is the LORD of hosts. 16 The calamity of Moab is near to come, and his affliction hasteth fast. 17 All ye that are about him, bemoan him; and all ye that know his name, say, How is the strong staff broken, and the beautiful rod! 18 Thou daughter that dost inhabit Dibon, come down from thy glory, and sit in thirst; for the spoiler of Moab shall come upon thee, and he shall destroy thy strong holds. 19 O inhabitant of Aroer, stand by the way, and espy; ask him that fleeth, and her that escapeth, and say, What is done? 20 Moab is confounded; for it is broken down: howl and cry; tell ye it in Arnon, that Moab is spoiled, 21 And judgment is come upon the plain country; upon Holon, and upon Jahazah, and upon Mephaath, 22 And upon Dibon, and upon Nebo, and upon Bethdiblathaim, 23 And upon Kiriathaim, and upon Bethgamul, and upon Bethmeon, 24 And upon Kerioth, and upon Bozrah, and upon all the cities of the land of Moab, far or near. 25 The horn of Moab is cut off, and his arm is broken, saith the LORD. 26 Make ye him drunken: for he magnified himself against the LORD: Moab also shall wallow in his vomit, and he also shall be in derision. 27 For was not Israel a derision unto thee? was he found among thieves? for since thou spakest of him, thou skippedst for joy. 28 O ye that dwell in Moab, leave the cities, and dwell in the rock, and be like the dove that maketh her nest in the sides of the hole' mouth. 29 We have heard the pride of Moab, (he is exceeding proud) his loftiness, and his arrogancy, and his pride, and the haughtiness of his heart. 30 I know his wrath, saith the LORD; but it shall not be so; his lies shall not so effect it . 31 Therefore will I howl for Moab, and I will cry out for all Moab; mine heart shall mourn for the men of Kirheres. 32 O vine of Sibmah, I will weep for thee with the weeping of Jazer: thy plants are gone over the sea, they reach even to the sea of Jazer: the spoiler is fallen upon thy summer fruits and upon thy vintage. 33 And joy and gladness is taken from the plentiful field, and from the land of Moab; and I have caused wine to fail from the winepresses: none shall tread with shouting; their shouting shall be no shouting. 34 From the cry of Heshbon even unto Elealeh, and even unto Jahaz, have they uttered their voice, from Zoar even unto Horonaim, as an heifer of three years old: for the waters also of Nimrim shall be desolate. 35 Moreover I will cause to cease in Moab, saith the LORD, him that offereth in the high places, and him that burneth incense to his gods. 36 Therefore mine heart shall sound for Moab like pipes, and mine heart shall sound like pipes for the men of Kirheres: because the riches that he hath gotten are perished. 37 For every head shall be bald, and every beard clipped: upon all the hands shall be cuttings, and upon the loins sackcloth. 38 There shall be lamentation generally upon all the housetops of Moab, and in the streets thereof: for I have broken Moab like a vessel wherein is no pleasure, saith the LORD. 39 They shall howl, saying , How is it broken down! how hath Moab turned the back with shame! so shall Moab be a derision and a dismaying to all them about him. 40 For thus saith the LORD; Behold, he shall fly as an eagle, and shall spread his wings over Moab. 41 Kerioth is taken, and the strong holds are surprised, and the mighty men' hearts in Moab at that day shall be as the heart of a woman in her pangs. 42 And Moab shall be destroyed from being a people, because he hath magnified himself against the LORD. 43 Fear, and the pit, and the snare, shall be upon thee, O inhabitant of Moab, saith the LORD. 44 He that fleeth from the fear shall fall into the pit; and he that getteth up out of the pit shall be taken in the snare: for I will bring upon it, even upon Moab, the year of their visitation, saith the LORD. 45 They that fled stood under the shadow of Heshbon because of the force: but a fire shall come forth out of Heshbon, and a flame from the midst of Sihon, and shall devour the corner of Moab, and the crown of the head of the tumultuous ones. 46 Woe be unto thee, O Moab! the people of Chemosh perisheth: for thy sons are taken captives, and thy daughters captives. 47 Yet will I bring again the captivity of Moab in the latter days, saith the LORD. Thus far is the judgment of Moab.

Библия, ревизирано издание

Пророчество за Моав

1 За Моав. Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен; Кириатаим се посрами, защото беше превзет; Мисгав се посрами, защото беше съкрушен. 2 Моав няма вече да се хвали; в Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва. 3 Глас на писък от Оронаим, ограбване и страшно разрушение! 4 Моав беше разрушен; малките му деца изпищяха. 5 Защото в нагорнището на Луит ще се издига плач върху плач, понеже в надолнището на Оронаим чуха плачевния писък на жертвите на разрушение. 6 Бягайте, отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята. 7 Защото понеже си уповавал на делата и съкровищата си, сам ти също ще бъдеш хванат; и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и първенците си. 8 И разорителят ще дойде във всеки град; нито един град няма да се избави; още и долината ще бъде опустошена и полето ще се разори, както каза ГОСПОД. 9 Дайте крила на Моав, за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят и няма да има кой да живее в тях. 10 Проклет да бъде онзи, който върши делото ГОСПОДНЕ небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв. 11 Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил. 12 Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му. 13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами Израилевият дом за Ветил, на който уповаваха. 14 Как казвате: Ние сме силни мъже – мъже, храбри за война? 15 Моав беше разорен, градовете му изгоряха и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите. 16 Погибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо. 17 Всички, които сте около него, го оплаквайте; и всички, които знаете името му, кажете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга! 18 Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място; защото разорителят на Моав излезе против теб и ще съсипе крепостите ти. 19 Жителко на Ароир, застани при пътя и съгледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като кажеш: Какво стана? 20 Моав се посрами, защото е разрушен. Заридай и викни; известете в Арнон, че Моав беше запустен. 21 Присъда сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат, 22 Девон, Нево и Вет-девлатаим, 23 Киритаим, Вет-гамул и Вет-меон, 24 Кариот Восора и всички градове на Моавската земя, далечни и близки. 25 Рогът на Моав се строши и мишцата му бе смазана, казва ГОСПОД. 26 Опийте го, защото се надигна против ГОСПОДА; Моав ще се валя в бълвоча си, също и той ще бъде за присмех. 27 Защото Израил не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително? 28 Моавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата. 29 Чухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му. 30 Аз зная, че неговият гняв е празен, казва ГОСПОД; самохвалствата му не са извършили нищо. 31 Затова ще ридая за Моав. Да! Ще извикам за целия Моав; ще заридаят за мъжете на Кир-арес. 32 О, лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти. 33 Веселието и радостта бяха отнети от плодоносното поле и от Моавската земя; и спрях виното от линовете, за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе. 34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яса, те нададоха глас от Сигор до Оронаим, до Еглат-шелишия; защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35 При това, казва ГОСПОД, ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си. 36 Затова сърцето ми звучи за Моав като свирка и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; защото изобилието, което доби, изчезна. 37 Защото всяка глава е плешива и всяка брада – обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста – вретище. 38 По всички покриви на къщите на Моав и по улиците му има плач навред; защото строших Моав като непотребен съд, казва ГОСПОД. 39 Как се строши! – вайкат се те; как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него. 40 Защото така казва ГОСПОД: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав. 41 Градовете бяха превзети, крепостите – завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42 И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ, защото се надигна против ГОСПОДА. 43 Страх, яма и примка те налетяха, жителю моавски, казва ГОСПОД. 44 Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него – да!, върху Моав – годината на наказанието им, казва ГОСПОД. 45 Онези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон; обаче огън излезе от Есевон и пламък – отсред Сион, който погълна моавския край и темето на шумните борци. 46 Горко ти, Моаве; Хамосовият народ загина; защото синовете ти бяха хванати като пленници, както и дъщерите ти. 47 Но при все това Аз ще върна моавските пленници в следващите дни, казва ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав.

Jeremia 48 | King James Version Библия, ревизирано издание

Пророчество за Моав