Psalm 142 | Hoffnung für alle Библия, синодално издание

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
Psalm 142 | Hoffnung für alle

Niemand will etwas von mir wissen!

1 Ein Gebet von David, zum Nachdenken. Er verfasste es, als er sich auf der Flucht vor Saul in einer Höhle versteckte.* 2 Ich schreie zum HERRN um Hilfe und flehe laut um sein Erbarmen. 3 Ihm klage ich meine ganze Not; ihm sage ich, was mich bedrängt. 4 Wenn ich nicht mehr weiterweiß, kennst du, Gott, noch einen Ausweg. Denn wohin ich auch gehe: Überall will man mich ins Unglück stürzen. 5 Wohin ich auch sehe: Nirgendwo will man etwas von mir wissen. Ich finde keine Hilfe mehr, und keiner kümmert sich um mich. 6 Deshalb schreie ich zu dir, HERR! Ich bekenne: Du allein bist meine Zuflucht! Du bist alles, was ich im Leben brauche.* 7 Höre auf meinen Hilfeschrei, denn ich bin völlig verzweifelt! Rette mich vor meinen Verfolgern, denn ich bin ihnen hilflos ausgeliefert! 8 Hole mich aus dieser Höhle* heraus! Dann will ich deinen Namen preisen und dir vor allen danken, die zu dir gehören. Denn du hast mir Gutes getan.

Hoffnung für alle TM Copyright © 1983, 1996, 2002, 2015 by Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Hoffnung für alle” is a trademark registered in European Union Intellectual Property Office (EUIPO) by Biblica, Inc. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, синодално издание

Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома).

1 Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда 2 и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. 3 Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, 4 и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. 5 Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. 6 Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. 7 Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. 8 Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. 9 Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. 10 Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. 11 Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми 12 и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.