Psalm 118 | Hoffnung für alle

Ein Dankgottesdienst nach dem Sieg

1 Dankt dem HERRN, denn er ist gut, und seine Gnade hört niemals auf! 2 Alle Israeliten sollen es sagen: Seine Gnade hört niemals auf! 3 Die Priester* sollen einstimmen: Seine Gnade hört niemals auf! 4 Alle, die Ehrfurcht vor ihm haben, sollen rufen: Seine Gnade hört niemals auf! 5 In auswegloser Lage schrie ich zum HERRN. Da holte er mich aus der Bedrängnis heraus und schenkte mir wieder die Freiheit. 6 Der HERR ist auf meiner Seite, ich brauche mich vor nichts und niemandem zu fürchten. Was kann ein Mensch mir schon antun? 7 Der HERR steht für mich ein und hilft mir; darum werde ich die Niederlage meiner Feinde erleben. 8 Es ist viel besser, beim HERRN Schutz zu suchen, als sich auf Menschen zu verlassen. 9 Es ist viel besser, beim HERRN Schutz zu suchen, als mit denen zu rechnen, die mächtig und einflussreich sind. 10 Ich war von feindlichen Völkern eingekreist, aber mit der Hilfe des HERRN schlug ich sie in die Flucht. 11 Sie hatten mich von allen Seiten umzingelt, aber mit der Hilfe des HERRN schlug ich sie in die Flucht. 12 Sie fielen über mich her wie ein Bienenschwarm, aber mit der Hilfe des HERRN schlug ich sie in die Flucht. Wie ein Strohfeuer erlischt, so schnell war es mit ihnen vorbei. 13 Sie haben mich erbittert bekämpft, um mich zu Fall zu bringen, doch der HERR hat mir geholfen. 14 Er hat mir Kraft gegeben und mich gerettet; nun kann ich wieder fröhlich singen. 15 Hört die Freudenrufe und Siegeslieder in den Zelten der Menschen, die für Gott leben! Sie singen: »Der HERR vollbringt gewaltige Taten! Er hat die Hand erhoben zum Zeichen des Sieges – ja, mit seiner Kraft vollbringt er Gewaltiges!« 17 Ich werde nicht sterben, sondern am Leben bleiben und erzählen, was der HERR getan hat! 18 Er hat mich hart bestraft, doch er ließ nicht zu, dass ich umkam. 19 Ich rufe: »Öffnet mir die Tore des Tempels*! Ich will durch sie einziehen und dem HERRN danken.« 20 Von einem Priester kommt die Antwort: »Hier ist das Tor zur Wohnung des HERRN! Wer Gott die Treue hält, der darf hereinkommen!« 21 Ich danke dir, HERR, denn du hast mich erhört! Du selbst hast mich gerettet. 22 Der Stein, den die Bauleute wegwarfen, weil sie ihn für unbrauchbar hielten, ist zum Grundstein des ganzen Hauses geworden! 23 Was keiner für möglich gehalten hat, das tut der HERR vor unseren Augen! 24 Diesen Freudentag hat er gemacht, lasst uns fröhlich sein und jubeln! 25 O HERR, hilf uns doch! Gib uns Gelingen! 26 Ein Priester ruft aus dem Tempel: »Gepriesen sei, der im Auftrag des HERRN kommt! Hier in Gottes Haus segnen wir euch. 27 Der HERR allein ist Gott, er sieht uns freundlich an. Mit Zweigen in euren Händen beginnt den festlichen Reigen um den Altar!*« 28 Du bist mein Gott, dir will ich danken. Mein Gott, dich allein will ich ehren! 29 Preist den HERRN, denn er ist gut, und seine Gnade hört niemals auf!

Библия, синодално издание

(Алилуия.)

1 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен. 2 Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят. 3 Те не вършат беззаконие, ходят по Неговите пътища. 4 Ти заповяда да пазя твърдо Твоите заповеди. 5 О, да бяха се насочили моите пътища към спазване Твоите устави! 6 Тогава не бих се посрамил, гледайки всички Твои заповеди: 7 славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда. 8 Ще пазя Твоите устави; не ме оставяй съвсем. 9 Как момък ще запази в чистота пътя си? – Като пази себе си според Твоето слово. 10 От все сърце Те търся, не ми давай да се отклоня от Твоите заповеди. 11 Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе. 12 Благословен си Ти, Господи! научи ме на Твоите наредби. 13 С уста разгласях всички съдби от Твоите уста. 14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство. 15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища. 16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово. 17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово. 18 Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон. 19 Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди. 20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време. 21 Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди. 22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения. 23 Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби. 24 Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници. 25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово. 26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби. 27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса. 28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово. 29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон. 30 Избрах пътя на истината, турих пред себе си Твоите съдби. 31 Прилепих се към Твоите откровения, Господи: недей ме засрамя. 32 Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, кога разшириш сърцето ми. 33 Господи, посочи ми пътя на Твоите устави, и ще се държа о него докрай. 34 Вразуми ме, и ще спазвам Твоя закон и ще го пазя от все сърце. 35 Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах. 36 Наклони сърцето ми към Твоите откровения, а не към корист. 37 Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на Твоя път. 38 Утвърди словото Си за Твоя раб, заради благоговението пред Тебе. 39 Отклони моето охулване, от което се страхувам, защото Твоите съдби са добри. 40 Ето, аз силно пожелах Твоите заповеди: животвори ме с Твоята правда. 41 Господи, да дойдат върху мене Твоите милости, Твоето спасение по словото Ти, – 42 и аз ще дам отговор на тоя. който ме хули, защото се уповавам на Твоето слово. 43 Не отнимай съвсем от устата ми словото на истината, защото аз се уповавам на Твоите съдби 44 и ще пазя Твоя закон винаги, во веки веков; 45 ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди; 46 ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя; 47 ще се утешавам с Твоите заповеди, които съм възлюбил; 48 ще простирам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, и ще размислям за Твоите наредби. 49 Спомни словото към Твоя раб, на което да се уповавам Ти ми заповяда. 50 Това е утеха в неволята ми, че Твоето слово ме оживява. 51 Горделивите ме хулиха докрай, но аз не се отклоних от Твоя закон. 52 Спомнях си Твоите отвека съдби, Господи, и се утешавах. 53 Ужас ме обхваща при вида на нечестивците, които напущат Твоя закон. 54 Твоите устави ми бяха песни в мястото на моето странствуване. 55 Нощем си спомнях Твоето име, Господи, и пазех Твоя закон. 56 Той стана мой, защото пазя Твоите заповеди. 57 Мой дял е, Господи, – казах си, – да спазвам Твоите думи. 58 Молих Ти се от все сърце: помилуй ме по Твоето слово. 59 Размислях за моите пътища и обръщах стъпките си към Твоите откровения. 60 Бързах и не се бавих да спазвам Твоите заповеди. 61 Примките на нечестивците ме окръжиха, но аз не забравях Твоя закон. 62 По среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби. 63 Другар съм на всички, които Ти се боят и които пазят Твоите заповеди. 64 С Твоята милост, Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби. 65 Добро си сторил, Господи, на Твоя раб по Твоето слово. 66 Научи ме добре да разсъждавам и да познавам, защото вярвам на Твоите заповеди. 67 Преди моето страдание аз се заблуждавах; а сега пазя Твоето слово. 68 Благ и благодетелен си Ти (Господи); научи ме на Твоите наредби. 69 Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди. 70 Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон. 71 Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби. 72 Законът на Твоите уста е за мене подобър от хиляда късове злато и сребро. 73 Твоите ръце ме сътвориха и устроиха; вразуми ме, и ще се науча на Твоите заповеди. 74 Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват, задето се уповавам на Твоето слово. 75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост Ти ме наказа. 76 Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб. 77 Да дойде върху ми Твоето милосърдие, и аз ще живея; защото Твоят закон е моя утеха. 78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото ме угнетяват без вина; аз размислям за Твоите заповеди. 79 Да се обърнат към мене, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения. 80 Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя. 81 Чезне душата ми за Твоето спасение; аз се уповавам на Твоето слово. 82 Очите ми чезнат за Твоето слово; аз говоря: кога ще ме утешиш? 83 Станах като мех на дим, но Твоите наредби не забравих. 84 Колко са дните на Твоя раб? Кога ще извършиш съд над моите гонители? 85 Изкопаха ми яма горделивите въпреки Твоя закон. 86 Всички Твои заповеди са истина. Несправедливо ме гонят: помогни ми; 87 без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите заповеди. 88 По Твоята милост ме оживявай, и ще пазя откровенията на Твоите уста. 89 Твоето слово, Господи, е навеки утвърдено на небесата; 90 Твоята истина е от рода в род. Ти си сложил земята, и тя стои. 91 Според Твоите решения всичко стои досега, защото всичко на Тебе служи. 92 Ако не бе Твоят закон утеха за мене, аз бих погинал в неволята си. 93 Довека няма да забравя Твоите заповеди, защото чрез тях ме оживяваш. 94 Твой съм аз, спаси ме, защото търсих Твоите заповеди. 95 Нечестивците ме причакват, за да ме погубят, но аз се вдълбочавам в Твоите откровения. 96 Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка. 97 Колко обичам Твоя закон! Цял ден размислям за него. 98 С Твоята заповед Ти ме направи по-мъдър от враговете ми, защото тя е винаги с мене. 99 Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения. 100 Аз съм по-вещ от старците, защото пазя Твоите заповеди. 101 Удържам нозете си от всеки лош път, за да пазя Твоето слово. 102 От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш. 103 Колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! по-сладки от мед на устата ми. 104 Чрез Твоите заповеди съм вразумен, затова мразя всеки лъжлив път. 105 Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми. 106 Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня. 107 Силно съм угнетен, Господи, оживи ме по Твоето слово. 108 Затова благоволи, Господи, да приемеш доброволната жертва на моите уста, и ме научи на Твоите съдби. 109 Душата ми е непрестанно в моята ръка, но Твоя закон не забравям. 110 Нечестивците ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите заповеди. 111 Твоите откровения приех като вечно наследие, защото те са радост за сърцето ми. 112 Наклоних сърцето си да изпълнявам Твоите наредби навеки, докрай. 113 Човешките измислици мразя, но Твоя закон обичам. 114 Ти си моя закрила и мой щит; на Твоето слово се уповавам. 115 Махнете се от мене, беззаконници, и аз ще пазя заповедите на моя Бог. 116 Укрепи ме по Твоето слово, и аз ще живея; недей ме посрамя в надеждата ми; 117 подкрепи ме, и ще се спася; и в Твоите устави непрестанно ще вниквам. 118 Ти поваляш всички, които отстъпват от Твоите наредби, защото техните хитрини са лъжа. 119 Ти отхвърляш нечестивците земни като сгурия, затова обикнах Твоите откровения. 120 От Твоя страх трепери плътта ми, и от Твоите съдби се боя. 121 Аз върших съд и правда; не ме предавай на моите гонители. 122 Защити Твоя раб за негово добро, та да ме не угнетяват горделивите. 123 Очите ми чезнат, очаквайки Твоето спасение и словото на Твоята правда. 124 Постъпи с Твоя раб по милостта Си и ме научи на Твоите наредби. 125 Аз съм Твой раб: вразуми ме, и ще позная Твоите откровения. 126 Време е Господ да действува: Твоя закон разориха. 127 Но аз обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато. 128 Всички Твои заповеди – всички признавам за справедливи; всички пътища на лъжата мразя. 129 Дивни са Твоите откровения; затова душата ми ги пази. 130 Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите. 131 Отварям уста и въздишам, защото жадувам за Твоите заповеди. 132 Милостно погледни към мене и ме помилуй, както постъпваш с ония, които обичат Твоето име. 133 Утвърди стъпките ми в Твоето слово и не давай да ме обладае никакво беззаконие; 134 избави ме от човешко потисничество, и ще пазя Твоите заповеди; 135 осияй Твоя раб със светлината на лицето Си, и ме научи на Твоите устави. 136 Из очите ми потоци води текат, задето не пазят Твоя закон. 137 Праведен си Ти, Господи, и справедливи са Твоите съдби. 138 Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина. 139 Ревността ми ме яде, защото враговете ми забравиха Твоите слова. 140 Твоето слово е твърде чисто, и Твоят раб го обикна. 141 Малък и презрян съм аз, но Твоите заповеди не забравям. 142 Твоята правда е правда вечна, и Твоят закон е истина. 143 Скръб и тъга ме постигнаха: Твоите заповеди са моя утеха. 144 Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме, и ще живея. 145 Викам от все сърце: чуй ме, Господи, – и ще спазя Твоите устави. 146 Тебе призовавам: спаси ме, и ще пазя Твоите откровения. 147 Предварям зората и викам: на Твоето слово се уповавам. 148 Очите ми предварят утринната стража, за да се вдълбочавам в Твоето слово. 149 Чуй моя глас по милостта Си, Господи; по Твоя съд оживи ме. 150 Приближиха се ония, които замислят лукавство; далече са те от Твоя закон. 151 Близък си Ти, Господи, и всички Твои заповеди са истина. 152 Отдавна узнах за Твоите откровения, които си Ти утвърдил навеки. 153 Погледни към моята неволя и ме избави, защото не забравям Твоя закон. 154 Застъпи се за делото ми и ме защити; по Твоето слово оживи ме. 155 Далеч е от нечестивците спасението, защото те не търсят Твоите наредби. 156 Много са Твоите щедрости, Господи, по Твоя съд оживи ме. 157 Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам. 158 Виждам отстъпниците и се съкрушавам, понеже те не пазят Твоето слово. 159 Виж, колко обичам Твоите заповеди; по милостта Си, Господи, оживи ме. 160 Истината е основа на Твоето слово, и вечен е всеки съд на Твоята правда. 161 Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово. 162 Радвам се на Твоето слово, както оня, който е получил голяма печалба. 163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, а Твоя закон обичам. 164 Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда. 165 Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване. 166 Уповавам се на Твоето спасение, Господи, и Твоите заповеди изпълнявам. 167 Душата ми пази Твоите откровения, и аз ги много обичам. 168 Пазя Твоите заповеди и Твоите откровения, защото всичките ми пътища са пред Тебе. 169 Да стигне моят вик пред лицето Ти, Господи; вразуми ме по Твоето слово. 170 Да дойде молбата ми пред Твоето лице; избави ме по Твоето слово. 171 Устата ми ще произнасят хвала, кога ме научиш на Твоите устави. 172 Езикът ми ще възвести Твоето слово, защото всички Твои заповеди са праведни. 173 Да ми бъде Твоята ръка на помощ, защото Твоите заповеди избрах. 174 Господи, жадувам за Твоето спасение, и Твоят закон е моя утеха. 175 Да живее душата ми и да Те слави, и Твоите съдби да ми помогнат. 176 Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди.

Psalm 118 | Hoffnung für alle Библия, синодално издание

Ein Dankgottesdienst nach dem Sieg

(Алилуия.)