1.Samuel 1 | English Standard Version

The Birth of Samuel

1 There was a certain man of Ramathaim-zophim of the hill country of Ephraim whose name was Elkanah the son of Jeroham, son of Elihu, son of Tohu, son of Zuph, an Ephrathite. 2 He had two wives. The name of the one was Hannah, and the name of the other, Peninnah. And Peninnah had children, but Hannah had no children. 3 Now this man used to go up year by year from his city to worship and to sacrifice to the Lord of hosts at Shiloh, where the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, were priests of the Lord. 4 On the day when Elkanah sacrificed, he would give portions to Peninnah his wife and to all her sons and daughters. 5 But to Hannah he gave a double portion, because he loved her, though the Lord had closed her womb.* 6 And her rival used to provoke her grievously to irritate her, because the Lord had closed her womb. 7 So it went on year by year. As often as she went up to the house of the Lord, she used to provoke her. Therefore Hannah wept and would not eat. 8 And Elkanah, her husband, said to her, “Hannah, why do you weep? And why do you not eat? And why is your heart sad? Am I not more to you than ten sons?” 9 After they had eaten and drunk in Shiloh, Hannah rose. Now Eli the priest was sitting on the seat beside the doorpost of the temple of the Lord. 10 She was deeply distressed and prayed to the Lord and wept bitterly. 11 And she vowed a vow and said, “O Lord of hosts, if you will indeed look on the affliction of your servant and remember me and not forget your servant, but will give to your servant a son, then I will give him to the Lord all the days of his life, and no razor shall touch his head.” 12 As she continued praying before the Lord, Eli observed her mouth. 13 Hannah was speaking in her heart; only her lips moved, and her voice was not heard. Therefore Eli took her to be a drunken woman. 14 And Eli said to her, “How long will you go on being drunk? Put your wine away from you.” 15 But Hannah answered, “No, my lord, I am a woman troubled in spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I have been pouring out my soul before the Lord. 16 Do not regard your servant as a worthless woman, for all along I have been speaking out of my great anxiety and vexation.” 17 Then Eli answered, “Go in peace, and the God of Israel grant your petition that you have made to him.” 18 And she said, “Let your servant find favor in your eyes.” Then the woman went her way and ate, and her face was no longer sad. 19 They rose early in the morning and worshiped before the Lord; then they went back to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her. 20 And in due time Hannah conceived and bore a son, and she called his name Samuel, for she said, “I have asked for him from the Lord.”*

Samuel Given to the Lord

21 The man Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and to pay his vow. 22 But Hannah did not go up, for she said to her husband, “As soon as the child is weaned, I will bring him, so that he may appear in the presence of the Lord and dwell there forever.” 23 Elkanah her husband said to her, “Do what seems best to you; wait until you have weaned him; only, may the Lord establish his word.” So the woman remained and nursed her son until she weaned him. 24 And when she had weaned him, she took him up with her, along with a three-year-old bull,* an ephah* of flour, and a skin of wine, and she brought him to the house of the Lord at Shiloh. And the child was young. 25 Then they slaughtered the bull, and they brought the child to Eli. 26 And she said, “Oh, my lord! As you live, my lord, I am the woman who was standing here in your presence, praying to the Lord. 27 For this child I prayed, and the Lord has granted me my petition that I made to him. 28 Therefore I have lent him to the Lord. As long as he lives, he is lent to the Lord.” And he worshiped the Lord there.

Библия, ревизирано издание

Елкана и Анна – родителите на Самуил

1 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. 2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше. 3 Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. 4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; 5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. 6 А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. 7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.) 8 Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) 10 И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. 11 И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. 12 А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и. 13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна. 14 И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино. 15 А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. 17 Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. 18 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. 19 И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. 20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил*; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.

Самуил – посветен на Господа

21 След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. 22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. 23 Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. 24 И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. 25 След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. 26 А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. 27 За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. 28 Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено* на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА.

1.Samuel 1 | English Standard Version Библия, ревизирано издание

The Birth of Samuel

Samuel Given to the Lord

Елкана и Анна – родителите на Самуил

Обещанието на Анна и раждането на Самуил

Самуил – посветен на Господа