Psalm 78 | 聖經當代譯本修訂版

上帝引導祂的子民

亞薩的訓誨詩。

1 我的百姓啊！你們要聽我的教導，側耳傾聽我的話。 2 我要開口講比喻，道出古時的奧秘， 3 是我們所聞所知、世代流傳下來的事。 4 我們不要在子孫面前隱瞞事實，要把耶和華當受稱頌的作為、祂的權能和所行的奇事告訴下一代。 5 因為祂為雅各制定法度，為以色列設立律法，又吩咐我們的祖先把這些律法傳給兒女， 6 好讓他們也照樣教導自己的子孫後代，世代相傳。 7 這樣，他們就會信靠上帝，遵行祂的命令，不忘記祂的作為； 8 也不會像自己的祖先那樣頑梗叛逆，對上帝不忠，心懷二意。 9 以法蓮人備上了弓箭，卻臨陣逃命。 10 他們不遵守上帝的約，拒絕遵行祂的律法。 11 他們忘記了祂的作為，忘記了祂為他們所行的奇事。 12 祂曾在埃及，在瑣安當著他們祖先的面行神蹟。 13 祂把海水分開，帶領他們安然渡過；祂使海水堆起如牆壁。 14 祂白天以雲柱帶領他們，晚上用火柱引導他們。 15 祂在曠野劈開磐石，供應他們豐沛的水源。 16 祂使水從磐石中滾滾流出，如滔滔江河。 17 然而，他們仍舊犯罪，在曠野反叛至高的上帝。 18 他們頑梗地試探上帝，索要他們想吃的食物。 19 他們抱怨上帝，說：「難道上帝可以在曠野擺宴席嗎？ 20 祂擊打磐石，水就湧出，流淌成河，但祂能賜給我們——祂的子民食物和肉嗎？」 21 耶和華聽後大怒，祂的怒火燒向雅各，祂的怒氣撒向以色列。 22 因為他們不相信上帝，也不信靠祂的拯救。 23 祂向穹蒼發出命令，又打開天門， 24 降下嗎哪給他們吃，賜下天糧。 25 他們吃了天使的食物，上帝賜給他們豐富的食物。 26 祂使空中颳起東風，用大能引來南風， 27 使飛鳥像雨點一般降在他們當中，多如塵埃，使他們有多如海沙的肉吃。 28 祂使飛鳥降落在他們營中的帳篷周圍， 29 讓他們盡情地吃，遂了他們的心願。 30 但是，他們還沒有吃完，肉還在口中的時候， 31 上帝就向他們發怒，殺掉了他們當中最強壯的，消滅了以色列的青年。 32 即使如此，他們依舊犯罪，不相信上帝奇妙的作為。 33 所以上帝使他們虛度一生，讓他們的歲月充滿恐懼。 34 直到上帝擊殺他們的時候，他們才回轉，誠心尋求上帝。 35 他們才想起上帝是他們的磐石，至高的上帝是他們的救贖主。 36 他們卻虛情假意，滿口謊言。 37 他們不忠於祂，也不信守祂的約。 38 但上帝充滿憐憫，赦免了他們的罪，沒有毀滅他們。祂多次收住怒氣，沒有完全發出祂的烈怒。 39 祂顧念他們不過是血肉之軀，像一陣風轉眼消逝。 40 他們在曠野屢屢反叛祂，使祂傷心。 41 他們再三試探上帝，惹以色列的聖者發怒。 42 他們忘記了祂的大能，忘記了祂救他們脫離壓迫的日子， 43 也忘記了祂在埃及所行的神蹟，在瑣安的田野所行的奇事。 44 祂曾使江河溪流變成血，以致無人能喝。 45 祂曾使成群的蒼蠅吞沒他們，使青蛙毀滅他們。 46 祂將他們的五穀賞給蚱蜢，讓蝗蟲吃盡他們的收成。 47 祂用冰雹毀壞他們的葡萄樹，用嚴霜毀壞他們的無花果樹， 48 又用冰雹毀滅他們的牛群，用閃電毀滅他們的牲畜。 49 祂把怒火、烈怒、憤恨和禍患傾倒在他們身上，遣下一群降災的天使。 50 祂的怒氣盡發，使他們被瘟疫吞噬，難逃一死。 51 祂擊殺了埃及人所有的長子，就是含帳篷中頭生的兒子。 52 祂領出自己的子民，好像領出羊群，引領他們經過曠野， 53 使他們一路平安，免受驚嚇，大海卻淹沒了他們的仇敵。 54 祂帶領自己的子民來到聖地的邊界，來到祂親手為他們預備的山區， 55 從他們面前趕出外族人，把外族人的土地分給他們，作為他們的產業，使以色列各支派安頓下來。 56 可是，他們仍舊試探上帝，反叛至高者，不遵行祂的法度。 57 他們跟祖先一樣背信棄義，像斷弓一樣毫不可靠。 58 他們建造邱壇，惹祂發怒；他們豎起神像，令祂憤怒。 59 上帝知道了他們的惡行，怒不可遏，徹底棄絕了以色列人。 60 祂離棄了設在示羅的聖幕，就是祂在人間的居所。 61 祂任憑自己的約櫃被人擄去，讓自己的榮耀落在敵人手中。 62 祂使自己的子民被刀劍殺戮，向自己的產業大發怒氣。 63 青年被烈火吞噬，少女無法婚嫁。 64 祭司喪身刀下，寡婦無法哭喪。 65 那時，主像從睡眠中醒來，又如酒後醒來的勇士。 66 祂擊退仇敵，叫他們永遠蒙羞。 67 祂丟棄了約瑟的子孫，沒有揀選以法蓮支派。 68 祂揀選了猶大支派，祂所喜愛的錫安山。 69 祂為自己建造高聳的聖所，使它像大地一樣長存。 70 祂揀選了祂的僕人大衛，把他從羊圈中召來， 71 讓他離開牧羊的生活，去牧養祂的子民雅各的後裔，牧養祂的產業以色列。 72 於是，大衛以正直的心牧養他們，用靈巧的手帶領他們。

Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, 4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, 5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, 6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. 7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди 8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. 9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. 10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, 11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. 12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. 13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. 14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. 15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. 16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. 18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*, 19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? 21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; 22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. 23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. 25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита. 26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; 28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. 29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. 30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, 31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. 32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. 33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. 34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; 35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. 36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; 37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. 38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; 39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. 40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, 41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! 42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис 44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; 45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, 46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. 47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, 48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; 49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – 50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; 51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, 52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, 53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; 54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, 55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. 56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. 58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, 61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. 62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. 63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. 64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; 66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. 67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.

Psalm 78 | 聖經當代譯本修訂版 Библия, ревизирано издание

上帝引導祂的子民

亞薩的訓誨詩。

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)