9以色列各支派的人都在紛紛議論：「王曾把我們從眾仇敵和非利士人手中救出來。如今他為了躲避押沙龍而逃離本國。10我們膏立為王的押沙龍已經死了，為什麼無人說請王回來呢？」11大衛王派人去對祭司撒督和亞比亞他說：「你們去問猶大的長老，『全以色列已經準備迎接王回宮，你們為什麼遲遲沒有反應？12你們是王的弟兄，是王的骨肉，為什麼遲遲沒有迎接王回宮？』13你們也要對亞瑪撒說，『你是我的骨肉，要是我不立你為元帥取代約押，願上帝重重地處罰我。』」14王的這番話打動了所有猶大人的心，他們派人去請王和王的臣僕回來。15王便啟程回宮。他來到約旦河時，猶大人都到吉甲來迎接他，要護送他過河。16來自巴戶琳的便雅憫人基拉的兒子示每也急忙跟著猶大人趕來迎接大衛王，17有一千便雅憫人跟示每一起去迎接大衛王。掃羅的僕人洗巴帶著十五個兒子和二十個僕人也趕到約旦河。18他們渡到河對面幫助王的家眷過河，為王效勞。王正要過河的時候，基拉的兒子示每就俯伏在他面前，19說：「求我主饒恕僕人的罪過！僕人在我主我王離開耶路撒冷時所犯的罪，求我王不要記在心上。20僕人自知有罪，所以今天我是整個約瑟家族中第一個迎接我主我王的人。」21洗魯雅的兒子亞比篩說：「示每曾經咒罵耶和華所膏立的君王，難道不應該處死他嗎？」22大衛說：「洗魯雅的兒子，你為何這樣說話？你今天是在跟我作對。今天在以色列怎麼可以處死人呢？難道我不知道今天我是以色列的王嗎？」23於是大衛起誓不殺示每。24掃羅的孫子米非波設也來迎接王。從王離開那天，直到大衛平安回來之日，他沒有修過腳，沒有剃過鬍子，也沒有洗過衣服。25他到耶路撒冷來迎接王，王問他：「米非波設，當時你為什麼不跟我一起走呢？」26米非波設答道：「我主我王，我是瘸腿的，我本想預備一頭驢騎著與我王同去，是我的僕人洗巴欺騙了我。27他在我主我王面前譭謗我。我主我王就像上帝的天使，請王定奪。28我父全家在我主我王面前都是該死的，但王卻讓我與王同席吃飯，我還能向王要求什麼呢？」29王對他說：「不要再提這事了，我決定讓你和洗巴平分土地。」30米非波設說：「把土地都給他吧，我主我王平安地回來就好了。」31基列人巴西萊也從羅基琳下來護送王過約旦河，然後送王上路。32那時，巴西萊已經是八十高齡了。王留在瑪哈念的時候，他曾供應王食物，因為他非常富有。33王對巴西萊說：「你跟我一同回耶路撒冷，我會照顧你。」34巴西萊說：「我何必跟王一同去耶路撒冷呢？我還能活多久呢？35我已經八十歲了，美醜難分，食不知味，樂不辨音，何必為我主我王添麻煩呢？36僕人只不過是陪王過約旦河，王何必給我這麼大的賞賜呢？37請准我回去，我好死在故鄉，葬在父母的墓旁。這裡有王的僕人金罕，讓他跟我主我王一起去。你看怎麼好，就怎麼對待他吧。」38王說：「金罕可以跟我去，我會照你的心願待他。無論你有什麼要求，我都會答應你。」39王和眾人過了約旦河以後，就親吻巴西萊，為他祝福。巴西萊返回了家鄉。40王過河後，來到吉甲，金罕跟隨著他。護送王的有猶大的士兵和半數的以色列士兵。41後來，所有的以色列人來見大衛，說：「為什麼我們的弟兄猶大人偷偷地送王、王的家眷和王的部下渡河？」42猶大人答道：「我們這樣做是因為王是我們的親族。你們為什麼生氣呢？難道我們吃了王的供應，得了什麼禮物嗎？」43以色列人說：「但我們以色列人十個支派和王有十份的情分，你們為什麼輕視我們？難道不是我們首先提出要請王回來的嗎？」 但猶大人的態度比以色列人還要強硬。
Библия, ревизирано издание
1Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.2Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.3И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.4А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!5Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.6Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.7Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в ГОСПОДА, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.8Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Давид се завръща в Йерусалим
9Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.10Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?11Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?12Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?13А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.14И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.15И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.16Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.17С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.18После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:19Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.20Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.21Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле ГОСПОДНИЯ помазаник?22А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израил? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израил?23И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.24Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.25А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?26А той отговори: ГОСПОДАРЮ мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.27И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направи каквото ти се вижда угодно.28Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?29Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.30А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.31Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.32А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.33И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.34А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?35Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?36Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?37Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.38Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.39И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.40След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израилевия народ, съпроводиха царя.41Тогава всички Израилеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?42А всички Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?43А Израилевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.