1那時候，以色列沒有王。有一個利未人住在以法蓮山區的偏遠地帶，他娶了猶大 伯利恆的一個女子為妾。2那女子不忠，離開丈夫回到猶大 伯利恆的父親家，住了四個月。3後來，她丈夫帶著一個僕人和兩頭驢去見她，用好話勸她回去。那女子帶他去見自己的父親。她父親看見女婿來了，便熱情地接待他，4留他在家裡小住。他便在那裡住了三天，一起吃住。5第四天，他清早起來準備回家，岳父對他說：「吃點東西補充體力後再走吧。」6於是，二人坐下來一起吃喝。岳父對他說：「再住一夜，高興高興吧。」7他不肯答應，起來要走，但岳父一再挽留，他就又住了一夜。8第五天清早起來，他準備回家，岳父對他說：「吃點東西，太陽偏西再走吧。」於是，二人一同吃飯。9他帶著妾和僕人起來要走的時候，岳父對他說：「看啊，太陽偏西了，天色已晚，再住一夜高興高興，明天一早再走吧。」10可是，他不願意再留一夜，就備好兩頭驢，帶著他的妾走了，來到耶布斯附近。耶布斯就是耶路撒冷。11他們臨近耶布斯時，天快黑了，僕人對主人說：「我們不如就在耶布斯人的城裡住宿吧。」12主人說：「我們不可在沒有以色列人住的外邦城邑住宿，不如趕到基比亞。」13他又說：「我們前往基比亞或拉瑪住宿吧。」14於是，他們繼續前行，到便雅憫境內的基比亞時，天已經黑了。15他們決定在那裡過夜。因為沒有人接待他們，他們只好在城中的廣場露宿。16那時，有一個老人從田間工作回來，經過那裡。他本來是以法蓮山區的人，現在住在便雅憫境內的基比亞。17他看見有人在城中的廣場露宿，就問：「你們從哪裡來，要到哪裡去？」18利未人回答說：「我們從猶大的伯利恆來，正要回家去。我住在以法蓮山區的偏遠地帶。我現在要去耶和華的殿。這裡沒有人接待我。19其實我有糧草餵驢，我和我的妾及僕人也有餅和酒，什麼也不缺。」20那老人說：「到我家來吧，我會供應你們的需要，千萬不可在街頭露宿。」21於是，那老人帶他們回家，餵他們的驢。他們洗完腳後，便一起吃喝。22他們正歡快的時候，城裡的一群無賴前來圍住房子，連連叩門，對老人說：「把你家裡的客人交出來，我們要跟他性交。」23老人出去對他們說：「弟兄們啊，不要做這種惡事！這人是我的客人，不要幹這種卑鄙的事！24我有個女兒，仍是處女，還有這人的妾，我把她們交出來，任你們玩弄，只是不要對這人幹這種卑鄙的事。」25他們卻不肯聽。利未人就把自己的妾推出去交給他們。他們強暴她，終夜凌辱她，直到天快亮才放她走。26她回到丈夫住宿的房子門前，就仆倒在地。27早晨，她丈夫起來打開房門要上路，發現她倒臥在門前，雙手搭在門檻上，28就對她說：「起來，我們走吧！」她卻沒有反應。於是，他就把她的屍體放在驢背上啟程回家。29回到家裡，他用刀把屍體切成十二塊，派人送往以色列全境。30看見的人都說：「自從以色列人離開埃及以來，這種事從未發生過，也從未見過。我們必須商量一下，看看該怎麼辦。」
Библия, ревизирано издание
Левитът и опозорената му наложница
1В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.2Но наложницата му блудства против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.3Мъжът и тръгна и отиде след нея, за да и говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.4Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.5На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.6И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.7Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.8А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.9После, когато човекът стана да си върви – заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.10Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.11Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.12Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая.13Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.14И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.15Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.16И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.17И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?18А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към ГОСПОДНИЯ дом; а никой не ме прибира в къщата си.19А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.20Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.21И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.22Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.23А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост*, не вършете такова безумие!24Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.25Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.26И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят и, и там остана до съмване.27На сутринта господарят и стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.28Той и каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.29А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част* на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил.30И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.