Apostelgeschichte 20 | 聖經當代譯本修訂版

保羅再訪馬其頓和希臘

1 這場風波平息後，保羅召集眾門徒勉勵一番後，便辭別他們去了馬其頓。 2 他走遍那一帶，用許多勸勉的話鼓勵當地的門徒。之後，他又去希臘， 3 在那裡逗留了三個月。當保羅正要乘船去敘利亞時，聽聞猶太人計劃要害他，就決定經馬其頓回去。 4 同他到亞細亞去的人有庇哩亞人畢羅斯的兒子所巴特、帖撒羅尼迦人亞里達古和西公都，還有特庇人該猶、提摩太、亞細亞人推基古和特羅非摩。 5 他們先到特羅亞等候我們。 6 除酵節過後，我們從腓立比啟航，五天後在特羅亞和他們會合，大家同住了七天。

猶推古死而復活

7 七日的第一日*，我們聚會掰餅，保羅因為次日要離開，就向他們講道，直到深夜。 8 我們聚會的樓上整夜燈火通明。 9 有個名叫猶推古的青年坐在窗臺上聽道。保羅講了許久，猶推古不勝困倦睡著了，竟從三樓掉了下去。別人將他抱起來時，他已經死了。 10 保羅下去伏在他身上，抱著他對眾人說：「不要驚慌，他還活著！」 11 保羅說完就回到樓上，與大家一同掰餅、用餐，又談了很久，直到天亮才離去。 12 大家非常欣慰地把活過來的猶推古送回了家。

保羅告別以弗所的眾長老

13 我們照保羅的吩咐先乘船到亞朔預備在那裡接他，他打算由陸路步行到那裡。 14 他到了亞朔，我們接他上船，一同前往米推利尼。 15 我們從米推利尼啟航，第二天到了基阿附近，第三天到達撒摩，第四天在米利都停泊。 16 保羅急於趕回耶路撒冷，希望在五旬節前趕到，所以決定不去以弗所，免得在亞細亞境內耽誤太久。 17 保羅從米利都派人到以弗所請教會的長老前來與他相會。 18 他們都來了，保羅說：「各位，自從我踏進亞細亞那天起，在你們當中為人如何，你們都很清楚。 19 我含著眼淚謙卑地事奉主，又遭到猶太人的迫害，歷盡艱辛。 20 你們也知道，凡是對你們有益的事，我沒有避而不宣，我總是在公開場合和各人家中教導你們。 21 我勸猶太人和希臘人都要悔改，歸向上帝，信靠主耶穌基督。 22 現在，我在聖靈的催促下去耶路撒冷，不知道在那裡會發生什麼事， 23 只知道聖靈在各城鎮指示我，前面必有監禁和苦難等著我。 24 不過，哪怕是犧牲性命，我也在所不辭，只盼望我能跑完當跑的路程，完成主耶穌交託給我的使命，為上帝充滿恩典的福音做見證。 25 「我一向在你們中間傳揚上帝的國，如今我知道，以後你們再也見不到我的面了。 26 所以今天我向你們聲明，將來你們有誰滅亡，與我無關。 27 因為上帝的整個計劃，我沒有向你們避而不宣。 28 你們要為自己，也要為教會的群羊警醒，因為聖靈已經任命你們做群羊的監督，牧養上帝的教會。教會是主用自己的血贖回來的。 29 我知道，在我離開以後，一定會有兇惡的豺狼闖進你們中間，殘害羊群。 30 就是你們中間也會有人起來歪曲真理，引誘門徒跟隨他們。 31 所以你們一定要警醒，牢記這三年來我怎樣晝夜不住地流著淚勸誡你們。 32 「現在，我把你們交託給上帝和祂充滿恩典的道，這道能造就你們，使你們與一切聖潔的人同得產業。 33 我從未貪圖別人的金銀和衣服， 34 你們都知道，我親手做工養活自己和同工。 35 我凡事以身作則，教導你們勤奮工作，幫助軟弱的人，並牢記主耶穌的話，『施比受更有福。』」 36 保羅說完這番話，就和大家一同跪下禱告。 37 眾人都哭了，抱著保羅與他親吻， 38 最使他們傷心的就是他說「你們再也見不到我的面了」。最後，眾人送他上了船。

Библия, ревизирано издание

Павел в Македония и Гърция

1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. 2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция 3 и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. 4 И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. 5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада; 6 и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

Възкресяването на Евтих

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. 8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. 9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво. 10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. 11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. 12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.

Пътуването към Милит

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш. 14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет. 16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.

Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, 19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; 20 как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, 21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. 22 И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23 освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. 24 Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. 25 И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. 26 Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; 27 защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. 28 Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. 29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; 30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. 31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. 32 И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. 33 Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. 34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. 36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. 37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, 38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Apostelgeschichte 20 | 聖經當代譯本修訂版 Библия, ревизирано издание