Lukas 5 | Съвременен български превод

Призоваване на първите ученици

1 Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, 2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. 3 Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. 4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ 5 А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ 6 Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. 7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. 8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ 9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, 10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ 11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.

Излекуване на един прокажен

12 Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 13 Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него. 14 А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“ 15 Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си. 16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.

Излекуване на един парализиран

17 Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява. 18 И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него, 19 и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус. 20 Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“ 21 А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“ 22 Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща? 23 Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“? 24 Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“ 25 И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога. 26 А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“

Призоваване на митаря Леви

27 След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“ 28 Той остави всичко, стана и Го последва. 29 И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях. 30 А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“ 31 Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните; 32 не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“

За постенето

33 А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“ 34 Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях? 35 Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът – тогава, през онези дни те ще постят.“ 36 Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха. 37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят. 38 Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото. 39 И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: „Старото е по-добро“.“

Segond 21

La pêche miraculeuse

1 Un jour, Jésus se trouvait au bord du lac de Génésareth et la foule se pressait autour de lui pour entendre la parole de Dieu. 2 Il vit au bord du lac deux barques; les pêcheurs en étaient descendus pour laver leurs filets. 3 Il monta dans l'une de ces barques, qui appartenait à Simon, et il le pria de s'éloigner un peu du rivage. Puis il s'assit, et de la barque il enseignait la foule. 4 Quand il eut fini de parler, il dit à Simon: «Avance là où l'eau est profonde et jetez vos filets pour pêcher.» 5 Simon lui répondit: «Maître, nous avons travaillé toute la nuit sans rien prendre; mais sur ta parole, je jetterai les filets.» 6 Ils les jetèrent et prirent une grande quantité de poissons, et leurs filets se déchiraient. 7 Ils firent signe à leurs compagnons qui étaient dans l'autre barque de venir les aider. Ils vinrent et remplirent les deux barques, au point qu'elles s'enfonçaient. 8 Quand il vit cela, Simon Pierre tomba aux genoux de Jésus et dit: «Seigneur, éloigne-toi de moi, parce que je suis un homme pécheur.» 9 En effet, lui et tous ceux qui étaient avec lui étaient remplis de frayeur à cause de la pêche qu'ils avaient faite. 10 Il en allait de même pour Jacques et Jean, les fils de Zébédée, les associés de Simon. Jésus dit à Simon: «N'aie pas peur, désormais tu seras pêcheur d'hommes.» 11 Alors ils ramenèrent les barques à terre, laissèrent tout et le suivirent.

Guérison d'un lépreux et d'un paralysé

12 Alors que Jésus était dans une des villes, un homme couvert de lèpre le vit, tomba le visage contre terre et lui adressa cette prière: «Seigneur, si tu le veux, tu peux me rendre pur.» 13 Jésus tendit la main, le toucha et dit: «Je le veux, sois pur.» Aussitôt la lèpre le quitta. 14 Puis Jésus lui ordonna de n'en parler à personne. «Mais, dit-il, va te montrer au prêtre et offre pour ta purification ce que Moïse a prescrit, afin que cela leur serve de témoignage.» 15 On parlait de plus en plus de lui et les gens venaient en foule pour l'entendre et pour être guéris [par lui] de leurs maladies. 16 Mais lui, il se retirait dans les déserts et priait. 17 Un jour, Jésus enseignait. Des pharisiens* et des professeurs de la loi, venus de tous les villages de la Galilée, de la Judée et de Jérusalem, étaient assis là et la puissance du Seigneur se manifestait par des guérisons. 18 Et voici que des hommes qui portaient un paralysé sur une civière cherchaient à le faire entrer et à le placer devant Jésus. 19 Comme ils n'avaient pas trouvé moyen de l'introduire à cause de la foule, ils montèrent sur le toit et, par une ouverture, ils le descendirent sur sa civière au milieu de l'assemblée, devant Jésus. 20 Voyant leur foi, Jésus dit: «Mon ami, tes péchés te sont pardonnés.» 21 Les spécialistes de la loi et les pharisiens se mirent à raisonner et à dire: «Qui est cet homme qui profère des blasphèmes? Qui peut pardonner les péchés, si ce n'est Dieu seul?» 22 Jésus connaissait leurs pensées; il prit la parole et leur dit: «Pourquoi raisonnez-vous ainsi dans vos cœurs? 23 Qu'est-ce qui est le plus facile à dire: ‘Tes péchés [te] sont pardonnés’, ou: ‘Lève-toi et marche’? 24 Afin que vous sachiez que le Fils de l'homme* a sur la terre le pouvoir de pardonner les péchés, je te l'ordonne – dit-il au paralysé –, lève-toi, prends ta civière et rentre chez toi.» 25 Celui-ci se leva immédiatement en leur présence, prit la civière sur laquelle il était couché et rentra chez lui en rendant gloire à Dieu. 26 Tous étaient dans l'étonnement et célébraient la gloire de Dieu; remplis de crainte, ils disaient: «Nous avons vu aujourd'hui des choses extraordinaires.»

Réactions face à Jésus

27 Après cela, Jésus sortit et il vit un collecteur d'impôts du nom de Lévi assis au bureau des taxes. Il lui dit: «Suis-moi.» 28 Et laissant tout, il se leva et le suivit. 29 Lévi lui offrit un grand festin dans sa maison, et beaucoup de collecteurs d'impôts et d'autres personnes étaient à table avec eux. 30 Les pharisiens et leurs spécialistes de la loi murmurèrent et dirent à ses disciples: «Pourquoi mangez-vous et buvez-vous avec les collecteurs d'impôts et les pécheurs?» 31 Jésus prit la parole et leur dit: «Ce ne sont pas les gens en bonne santé qui ont besoin de médecin, mais les malades. 32 Je ne suis pas venu appeler des justes, mais des pécheurs, à changer d'attitude.» 33 Ils lui dirent: «Pourquoi les disciples de Jean, tout comme ceux des pharisiens, jeûnent-ils fréquemment et font-ils des prières, tandis que les tiens mangent et boivent?» 34 Jésus leur répondit: «Pouvez-vous faire jeûner les invités à la noce pendant que le marié est avec eux? 35 Les jours viendront où le marié leur sera enlevé, alors ils jeûneront durant ces jours-là.» 36 Il leur dit aussi une parabole*: «Personne ne déchire un morceau de tissu d'un habit neuf pour le mettre à un vieil habit, sinon il déchire l'habit neuf et le morceau qu'il en a pris n'est pas assorti avec le vieux. 37 Et personne ne met du vin nouveau dans de vieilles outres, sinon le vin nouveau fait éclater les outres, il coule et les outres sont perdues. 38 Mais il faut mettre le vin nouveau dans des outres neuves [et les deux se conservent]. 39 Et [aussitôt] après avoir bu du vin vieux, personne ne veut du nouveau, car il dit: ‘Le vieux est meilleur.’»

Lukas 5 | Съвременен български превод Segond 21