1.Mose 48 | Съвременен български превод

1 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. 2 Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. 3 И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. 4 Каза ми: „Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.“ 5 Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. 6 Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. 7 Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“ 8 И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ 9 Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ 10 А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. 11 И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ 12 Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. 13 После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. 14 Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. 15 И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, 16 ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ 17 Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, 18 като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ 19 Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ 20 Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: „Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.“ Така той постави Ефрем пред Манасия. 21 Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. 22 На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“

Segond 21

Jacob bénit les deux fils de Joseph

1 Après cela, on vint dire à Joseph: «Ton père est malade.» Il prit avec lui ses deux fils Manassé et Ephraïm. 2 On avertit Jacob, on lui dit: «Voici ton fils Joseph qui vient vers toi.» Israël rassembla ses forces et s'assit sur son lit. 3 Jacob dit à Joseph: «Le Dieu tout-puissant m'est apparu à Luz, dans le pays de Canaan, et il m'a béni. 4 Il m'a dit: ‘Je te donnerai des enfants, je rendrai tes descendants nombreux et je ferai sortir de toi tout un groupe de peuples. Je donnerai ce pays à ta descendance après toi pour qu'elle le possède toujours.’ 5 Désormais, les deux fils qui te sont nés en Egypte avant mon arrivée vers toi en Egypte seront les miens: Ephraïm et Manassé seront mes fils, tout comme Ruben et Siméon. 6 Quant aux enfants que tu as eus après eux, ils resteront les tiens. Ils seront associés à leurs frères dans leur héritage. 7 A mon retour de Paddan, Rachel est morte en route près de moi dans le pays de Canaan, à une certaine distance d'Ephrata. C'est là que je l'ai enterrée, sur le chemin d'Ephrata, c'est-à-dire Bethléhem.» 8 Puis Israël regarda les fils de Joseph et demanda: «Qui sont ceux-ci?» 9 Joseph répondit à son père: «Ce sont mes fils. Dieu me les a donnés ici.» Israël dit: «Fais-les approcher de moi pour que je les bénisse.» 10 La vue d'Israël avait baissé à cause de la vieillesse, il ne voyait plus bien. Joseph les fit approcher de lui et Israël les embrassa et les étreignit tendrement. 11 Israël dit à Joseph: «Je ne pensais pas revoir ton visage et voici que Dieu me fait même voir ta descendance!» 12 Joseph les retira des genoux de son père et se prosterna jusqu'à terre devant lui. 13 Puis il les prit tous les deux par la main: il tint Ephraïm de la main droite, de telle sorte qu'il était à gauche d'Israël, et Manassé de la main gauche, de telle sorte qu'il était à droite d'Israël, et il les fit approcher de lui. 14 Israël tendit sa main droite et la posa sur la tête d'Ephraïm, qui était le plus jeune, et il posa sa main gauche sur la tête de Manassé. Ce fut intentionnellement qu'il posa ses mains ainsi, car Manassé était l'aîné. 15 Il bénit Joseph et dit: «Que le Dieu devant lequel ont marché mes pères Abraham et Isaac, le Dieu qui a pris soin de moi depuis que j'existe jusqu'à aujourd'hui, 16 l'ange qui m'a délivré de tout mal, bénisse ces garçons! Que mon nom et celui de mes pères Abraham et Isaac subsistent à travers eux et qu'ils se multiplient abondamment à l'intérieur du pays!» 17 Joseph vit avec déplaisir que son père posait sa main droite sur la tête d'Ephraïm. Il prit la main de son père pour la détourner de la tête d'Ephraïm et la diriger sur celle de Manassé. 18 Joseph dit à son père: «Ce n'est pas juste, mon père, car c'est celui-ci qui est l'aîné. Pose ta main droite sur sa tête!» 19 Son père refusa et dit: «Je sais, mon fils, je sais. Lui aussi donnera naissance à un peuple, lui aussi sera grand, mais son frère cadet sera plus grand que lui et sa descendance remplira les nations.» 20 Il les bénit ce jour-là. Il dit: «C'est par toi qu'Israël bénira en disant: ‘Que Dieu te traite comme Ephraïm et comme Manassé!’» Il plaça Ephraïm avant Manassé. 21 Israël dit à Joseph: «Je vais mourir, mais Dieu sera avec vous et il vous fera retourner dans le pays de vos ancêtres. 22 Je te donne une part de plus qu'à tes frères: Sichem, que j'ai prise aux Amoréens avec mon épée et mon arc.»

1.Mose 48 | Съвременен български превод Segond 21

Jacob bénit les deux fils de Joseph