Römer 9 | Съвременен български превод

Божият избор остава

1 Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух: 2 голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми! 3 Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът, 4 които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; 5 те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин. 6 Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, 7 нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ 8 Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, 9 защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ 10 И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. 11 Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи 12 не от дела, а от Призоваващия, и рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ 13 Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“ 14 И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! 15 Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“* 16 Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. 17 И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ 18 Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.

Божият гняв и милосърдие

19 Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ 20 Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ 21 Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? 22 Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, 23 или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, 24 дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците? 25 Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ 26 И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог. 27 А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. 28 Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо* и ще изпълни на земята, каквото е решил.“ 29 И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“

Израил и благовестието

30 И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. 31 А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. 32 Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона*. Те се препънаха в Камъка за препъване, 33 както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки*, който вярва в него, няма да погине.“

New International Reader’s Version

Paul mourns for Israel

1 I speak the truth in Christ. I am not lying. My mind tells me that what I say is true. It is guided by the Holy Spirit. 2 My heart is full of sorrow. My sadness never ends. 3 I am so concerned about my people, who are members of my own race. I am ready to be cursed, if that would help them. I am even willing to be separated from Christ. 4 They are the people of Israel. They have been adopted as God’s children. God’s glory belongs to them. So do the covenants. They received the law. They were taught to worship in the temple. They were given the promises. 5 The founders of our nation belong to them. The Messiah comes from their family line. He is God over all. May he always be praised! Amen.

God’s free choice

6 I do not mean that God’s word has failed. Not everyone in the family line of Israel really belongs to Israel. 7 Not everyone in Abraham’s family line is really his child. Not at all! Scripture says, ‘Your family line will continue through Isaac.’ 8 In other words, God’s children are not just in the family line of Abraham. Instead, they are the children God promised to him. They are the ones considered to be Abraham’s children. 9 God promised, ‘I will return at the appointed time. Sarah will have a son.’ 10 And that’s not all. Rebekah’s children were born at the same time by the same father. He was our father Isaac. 11 Here is what happened. Rebekah’s twins had not even been born. They hadn’t done anything good or bad yet. So they show that God’s purpose is based firmly on his free choice. 12 It was not because of anything they did but because of God’s choice. So Rebekah was told, ‘The elder son will serve the younger one.’ 13 It is written, ‘I chose Jacob instead of Esau.’ 14 What should we say then? Is God unfair? Not at all! 15 He said to Moses, ‘I will have mercy on whom I have mercy. I will show love to those I love.’ 16 So it doesn’t depend on what people want or what they do. It depends on God’s mercy. 17 In Scripture, God says to Pharaoh, ‘I had a special reason for making you king. I decided to use you to show my power. I wanted my name to become known everywhere on earth.’ 18 So God does what he wants to do. He shows mercy to one person and makes another stubborn. 19 One of you will say to me, ‘Then why does God still blame us? Who can oppose what he wants to do?’ 20 But you are a mere human being. So who are you to talk back to God? Scripture says, ‘Can what is made say to the one who made it, “Why did you make me like this?” ’ 21 Isn’t the potter free to make different kinds of pots out of the same lump of clay? Some are for special purposes. Others are for ordinary use. 22 What if God chose to show his great anger? What if he chose to make his power known? But he put up with the people he was angry with. They were made to be destroyed. 23 What if he put up with them to show the riches of his glory to other people? Those other people are the ones he shows his mercy to. He made them to receive his glory. 24 We are those people. He has chosen us. We do not come only from the Jewish race. Many of us are not Jews. 25 God says in Hosea, ‘I will call those who are not my people “my people.” I will call the one who is not my loved one “my loved one.” ’ 26 He also says, ‘Once it was said to them, “You are not my people.” In that very place they will be called “children of the living God.” ’ 27 Isaiah cries out concerning Israel. He says, ‘The number of people from Israel may be like the sand by the sea. But only a few of them will be saved. 28 The Lord will carry out his sentence. He will be quick to carry it out on earth, once and for all.’ 29 Earlier Isaiah had said, ‘The Lord who rules over all left us children and grandchildren. If he hadn’t, we would have become like Sodom. We would have been like Gomorrah.’

Israel does not believe

30 What should we say then? Gentiles did not look for a way to be right with God. But they found it by having faith. 31 The people of Israel tried to obey the law to make themselves right with God. But they didn’t reach their goal of being right with God. 32 Why not? Because they tried to do it without faith. They tried to be right with God by what they did. They tripped over the stone that causes people to trip and fall. 33 It is written, ‘Look! In Zion I am laying a stone that causes people to trip. It is a rock that makes them fall. The one who believes in him will never be put to shame.’

Römer 9 | Съвременен български превод New International Reader’s Version