Römer 8 | Съвременен български превод

Новият живот

1 И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа*, 2 защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. 3 Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. 4 Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа. 5 Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното. 6 Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир. 7 Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може. 8 Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога. 9 Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи. 10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването. 11 Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух. 12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. 13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, 14 понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. 15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ 16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. 17 А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

18 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; 23 и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. 24 Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26 Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. 27 Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. 28 А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. 29 И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. 30 А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.

Силата на Божията любов

31 И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? 32 Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? 33 Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! 34 Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. 35 Какво ще ни отлъчи от Божията* любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч? 36 Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ 37 Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна. 38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.

New International Reader’s Version

The Holy Spirit gives life

1 Those who belong to Christ Jesus are no longer under God’s judgment. 2 Because of what Christ Jesus has done, you are free. You are now controlled by the law of the Holy Spirit who gives you life. The law of the Spirit frees you from the law of sin that brings death. 3 The written law was made weak by the power of sin. But God did what the written law could not do. He made his Son to be like those who live under the power of sin. God sent him to be an offering for sin. Jesus suffered God’s judgment against our sin. 4 Jesus does for us everything the holy law requires. The power of sin should no longer control the way we live. The Holy Spirit should control the way we live. 5 So don’t live under the control of sin. If you do, you will think about what sin wants. Live under the control of the Holy Spirit. If you do, you will think about what the Spirit wants. 6 The thoughts of a person ruled by sin bring death. But the mind ruled by the Spirit brings life and peace. 7 The mind ruled by the power of sin is at war with God. It does not obey God’s law. It can’t. 8 Those who are under the power of sin can’t please God. 9 But you are not ruled by the power of sin. Instead, the Holy Spirit rules over you. This is true if the Spirit of God lives in you. Anyone who does not have the Spirit of Christ does not belong to Christ. 10 If Christ lives in you, you will live. Though your body will die because of sin, the Spirit gives you life. The Spirit does this because you have been made right with God. 11 The Spirit of the God who raised Jesus from the dead is living in you. So the God who raised Christ from the dead will also give life to your bodies. He will do this because of his Spirit who lives in you. 12 Brothers and sisters, we have a duty. Our duty is not to live under the power of sin. 13 If you live under the power of sin, you will die. But by the Spirit’s power you can put to death the sins you commit. Then you will live. 14 Those who are led by the Spirit of God are children of God. 15 The Spirit you received doesn’t make you slaves. Otherwise you would live in fear again. Instead, the Holy Spirit you received made you God’s adopted child. By the Spirit’s power we call God Abba. Abba means Father. 16 The Spirit himself joins with our spirits. Together they tell us that we are God’s children. 17 As his children, we will receive all that he has for us. We will share what Christ receives. But we must share in his sufferings if we want to share in his glory.

Suffering now and glory in the future

18 What we are suffering now is nothing compared with our future glory. 19 Everything God created looks forward to the future. That will be the time when his children appear in their full and final glory. 20 The created world was held back from fulfilling its purpose. But this was not the result of its own choice. It was planned that way by the one who held it back. God planned 21 to set the created world free. He didn’t want it to rot away. Instead, God wanted it to have the same freedom and glory that his children have. 22 We know that all that God created has been groaning. It is in pain as if it were giving birth to a child. The created world continues to groan even now. 23 And that’s not all. We have the Holy Spirit as the promise of future blessing. But we also groan inside ourselves. We do this as we look forward to the time when God adopts us as full members of his family. Then he will give us everything he has for us. He will raise our bodies and give glory to them. 24 That’s the hope we had when we were saved. But hope that can be seen is no hope at all. Who hopes for what they already have? 25 We hope for what we don’t have yet. So we are patient as we wait for it. 26 In the same way, the Holy Spirit helps us when we are weak. We don’t know what we should pray for. But the Spirit himself prays for us. He prays through groans too deep for words. 27 God, who looks into our hearts, knows the mind of the Spirit. And the Spirit prays for God’s people just as God wants him to pray. 28 We know that in all things God works for the good of those who love him. He appointed them to be saved in keeping with his purpose. 29 God planned that those he had chosen would become like his Son. In that way, Christ will be the first and most honoured among many brothers and sisters. 30 And those God has planned for, he has also appointed to be saved. Those he has appointed, he has made right with himself. To those he has made right with himself, he has given his glory.

We are more than winners

31 What should we say then? Since God is on our side, who can be against us? 32 God did not spare his own Son. He gave him up for us all. Then won’t he also freely give us everything else? 33 Who can bring any charge against God’s chosen ones? God makes us right with himself. 34 Then who can sentence us to death? No one. Christ Jesus is at the right hand of God and is also praying for us. He died. More than that, he was raised to life. 35 Who can separate us from Christ’s love? Can trouble or hard times or harm or hunger? Can nakedness or danger or war? 36 It is written, ‘Because of you, we face death all day long. We are considered as sheep to be killed.’ 37 No! In all these things we are more than winners! We owe it all to Christ, who has loved us. 38 I am absolutely sure that not even death or life can separate us from God’s love. Not even angels or demons, the present or the future, or any powers can separate us. 39 Not even the highest places or the lowest, or anything else in all creation can separate us. Nothing at all can ever separate us from God’s love. That’s because of what Christ Jesus our Lord has done.

Römer 8 | Съвременен български превод New International Reader’s Version