Römer 11 | Съвременен български превод

Остатъкът от богоизбрания народ

1 И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите: 3 „Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“ 4 И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“ 5 Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат. 6 А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела*. 7 И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви, 8 както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание. 10 Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“

Спасението на езичниците

11 И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите. 12 Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос! 13 А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си, 14 за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях. 15 Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят? 16 Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните. 17 Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината, 18 то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе. 19 Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“ 20 Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх. 21 Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22 Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади. 24 Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.

Спасението на целия Израил

25 Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога. 26 И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков. 27 Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“ 28 Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците. 29 Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. 30 Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство, 31 така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани. 32 Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост. 33 О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища! 34 Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник? 35 Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща? 36 Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.

New International Reader’s Version

The Israelites who are faithful

1 So here is what I ask. Did God turn his back on his people? Not at all! I myself belong to Israel. I am one of Abraham’s children. I am from the tribe of Benjamin. 2 God didn’t turn his back on his people. After all, he chose them. Don’t you know what Scripture says about Elijah? He complained to God about Israel. 3 He said, ‘Lord, they have killed your prophets. They have torn down your altars. I’m the only one left. And they are trying to kill me.’ 4 How did God answer him? God said, ‘I have kept 7,000 people for myself. They have not bowed down to Baal.’ 5 Some are also faithful today. They have been chosen by God’s grace. 6 And if they are chosen by grace, then they can’t work for it. If that were true, grace wouldn’t be grace anymore. 7 What should we say then? The people of Israel did not receive what they wanted so badly. Those Israelites who were chosen did receive it. But the rest of the people were made stubborn. 8 It is written, ‘God made it hard for them to understand. He gave them eyes that could not see. He gave them ears that could not hear. And they are still like that today.’ 9 David says, ‘Let their feast be a trap and a snare. Let them trip and fall. Let them get what’s coming to them. 10 Let their eyes grow dark so they can’t see. Let their backs be bent for ever.’

Two kinds of olive branches

11 Again, here is what I ask. The Israelites didn’t trip and fall once and for all time, did they? Not at all! Because Israel sinned, the Gentiles can be saved. That will make Israel jealous of them. 12 Israel’s sin brought riches to the world. Their loss brings riches to the Gentiles. So then what greater riches will come when all Israel turns to God! 13 I am talking to you who are not Jews. I am the apostle to the Gentiles. So I take pride in the work I do for God and others. 14 I hope somehow to stir up my own people to want what you have. Perhaps I can save some of them. 15 When they were not accepted, it became possible for the whole world to be brought back to God. So what will happen when they are accepted? It will be like life from the dead. 16 The first handful of dough that is offered is holy. This makes all of the dough holy. If the root is holy, so are the branches. 17 Some of the natural branches have been broken off. You are a wild olive branch. But you have been joined to the tree with the other branches. Now you enjoy the life-giving sap of the olive tree root. 18 So don’t think you are better than the other branches. Remember, you don’t give life to the root. The root gives life to you. 19 You will say, ‘Some branches were broken off so that I could be joined to the tree.’ 20 That’s true. But they were broken off because they didn’t believe. You stand only because you do believe. So don’t be proud, but tremble. 21 God didn’t spare the natural branches. He won’t spare you either. 22 Think about how kind God is! Also think about how firm he is! He was hard on those who stopped following him. But he is kind to you. So you must continue to live in his kindness. If you don’t, you also will be cut off. 23 If the people of Israel do not continue in their unbelief, they will again be joined to the tree. God is able to join them to the tree again. 24 After all, weren’t you cut from a wild olive tree? Weren’t you joined to an olive tree that was taken care of? And wasn’t that the opposite of how things should be done? How much more easily will the natural branches be joined to their own olive tree!

All Israel will be saved

25 Brothers and sisters, here is a mystery I want you to understand. It will keep you from being proud. Part of Israel has refused to obey God. That will continue until the full number of Gentiles has entered God’s kingdom. 26 In this way all Israel will be saved. It is written, ‘The God who saves will come from Mount Zion. He will remove sin from Jacob’s family. 27 Here is my covenant with them. I will take away their sins.’ 28 As far as the good news is concerned, the people of Israel are enemies. This is for your good. But as far as God’s choice is concerned, the people of Israel are loved. This is because of God’s promises to the founders of our nation. 29 God does not take back his gifts. He does not change his mind about those he has chosen. 30 At one time you did not obey God. But now you have received mercy because Israel did not obey. 31 In the same way, Israel has not been obeying God. But now they receive mercy because of God’s mercy to you. 32 God has found everyone guilty of not obeying him. So now he can have mercy on everyone.

Praise to God

33 How very rich are God’s wisdom and knowledge! How he judges is more than we can understand! The way he deals with people is more than we can know! 34 ‘Who can ever know what the Lord is thinking? Or who can ever give him advice?’ 35 ‘Has anyone ever given anything to God, so that God has to pay them back?’ 36 All things come from him. All things are directed by him. All things are for his praise. May God be given the glory for ever! Amen.

Römer 11 | Съвременен български превод New International Reader’s Version