1Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион.2Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя,3защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“4Как да запеем песен за Господа на чужда земя?5Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме!6Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!7Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“8Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи!9Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
New International Reader’s Version
1We were sitting by the rivers of Babylon. We wept when we remembered what had happened to Zion.2On the nearby poplar trees we hung up our harps.3Those who held us as prisoners asked us to sing. Those who enjoyed hurting us ordered us to sing joyful songs. They said, ‘Sing one of the songs of Zion to us!’4How can we sing the songs of the LORD while we are in another land?5Jerusalem, if I forget you, may my right hand never be able to play the harp again.6If I don’t remember you, may my tongue stick to the roof of my mouth so I can’t sing. May it happen if I don’t consider Jerusalem to be my greatest joy.7LORD, remember what the people of Edom did on the day Jerusalem fell. ‘Tear it down!’ they cried. ‘Tear it down to the ground!’8People of Babylon, you are sentenced to be destroyed. Happy is the person who pays you back according to what you have done to us.9Happy is the person who grabs your babies and smashes them against the rocks.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.