Markus 4 | Съвременен български превод

Иисус Христос говори на народа с притчи

1 Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. 2 Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча

3 „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. 4 И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ 9 И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ 10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. 11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, 12 така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“ 13 Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. 16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17 но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. 18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото, 19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. 20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“

Светилото и светилникът

21 И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? 22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. 23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ 24 Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. 25 Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

Посятото израства само

26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, 27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, 28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

Притча за синаповото зърно

30 И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? 31 То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. 32 Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“ 33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. 34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Укротяване на бурята

35 В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“

New International Reader’s Version

The story of the farmer

1 Again Jesus began to teach by the Sea of Galilee. The crowd that gathered around him was very large. So he got into a boat. He sat down in it out on the lake. All the people were along the shore at the water’s edge. 2 He taught them many things using stories. In his teaching he said, 3 ‘Listen! A farmer went out to plant his seed. 4 He scattered the seed on the ground. Some fell on a path. Birds came and ate it up. 5 Some seed fell on rocky places, where there wasn’t much soil. The plants came up quickly, because the soil wasn’t deep. 6 When the sun came up, it burned the plants. They dried up because they had no roots. 7 Other seed fell among thorns. The thorns grew up and crowded out the plants. So the plants did not bear corn. 8 Still other seed fell on good soil. It grew up and produced a crop 30, 60, or even 100 times more than the farmer planted.’ 9 Then Jesus said, ‘Whoever has ears should listen.’ 10 Later Jesus was alone. The 12 disciples asked him about the stories. So did the others around him. 11 He told them, ‘The secret of God’s kingdom has been given to you. But to outsiders everything is told using stories. 12 In that way, ‘ “They will see but never know what they are seeing. They will hear but never understand. Otherwise they might turn and be forgiven!” ’ 13 Then Jesus said to them, ‘Don’t you understand this story? Then how will you understand any stories of this kind? 14 The seed the farmer plants is God’s message. 15 What is seed scattered on a path like? The message is planted. The people hear the message. Then Satan comes. He takes away the message that was planted in them. 16 And what is seed scattered on rocky places like? The people hear the message. At once they receive it with joy. 17 But they have no roots. So they last only a short time. They quickly fall away from the faith when trouble or suffering comes because of the message. 18 And what is seed scattered among thorns like? The people hear the message. 19 But then the worries of this life come to them. Wealth comes with its false promises. The people also long for other things. All of these are the kinds of things that crowd out the message. They keep it from producing fruit. 20 And what is seed scattered on good soil like? The people hear the message. They accept it. They produce a good crop 30, 60, or even 100 times more than the farmer planted.’

A lamp on a stand

21 Jesus said to them, ‘Do you bring in a lamp to put it under a large bowl or a bed? Don’t you put it on its stand? 22 What is hidden is meant to be seen. And what is put out of sight is meant to be brought out into the open. 23 Whoever has ears should listen.’ 24 ‘Think carefully about what you hear,’ he said. ‘As you give, so you will receive. In fact, you will receive even more. 25 Whoever has something will be given more. Whoever has nothing, even what they have will be taken away from them.’

The story of the growing seed

26 Jesus also said, ‘Here is what God’s kingdom is like. A farmer scatters seed on the ground. 27 Night and day the seed comes up and grows. It happens whether the farmer sleeps or gets up. He doesn’t know how it happens. 28 All by itself the soil produces corn. First the stalk comes up. Then the ear appears. Finally, the full corn appears in the ear. 29 Before long the corn ripens. So the farmer cuts it down, because the harvest is ready.’

The story of the mustard seed

30 Again Jesus said, ‘What can we say God’s kingdom is like? What story can we use to explain it? 31 It is like a mustard seed, which is the smallest of all seeds on earth. 32 But when you plant the seed, it grows. It becomes the largest of all garden plants. Its branches are so big that birds can rest in its shade.’ 33 Using many stories like these, Jesus spoke the word to them. He told them as much as they could understand. 34 He did not say anything to them without using a story. But when he was alone with his disciples, he explained everything.

Jesus calms the storm

35 When evening came, Jesus said to his disciples, ‘Let’s go over to the other side of the lake.’ 36 They left the crowd behind. And they took him along in a boat, just as he was. There were also other boats with him. 37 A wild storm came up. Waves crashed over the boat. It was about to sink. 38 Jesus was in the back, sleeping on a cushion. The disciples woke him up. They said, ‘Teacher! Don’t you care if we drown?’ 39 He got up and ordered the wind to stop. He said to the waves, ‘Quiet! Be still!’ Then the wind died down. And it was completely calm. 40 He said to his disciples, ‘Why are you so afraid? Don’t you have any faith at all yet?’ 41 They were terrified. They asked each other, ‘Who is this? Even the wind and the waves obey him!’

Markus 4 | Съвременен български превод New International Reader’s Version