Markus 11 | Съвременен български превод

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

1 Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си 2 и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: „То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.“ 4 Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха. 5 Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“ 6 А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха. 7 Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна. 8 Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя. 9 Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ! 10 Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ*! Осанна във висините!“ 11 Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.

Безплодната смокиня

12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14 Иисус и каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.

Изгонване на търговците от храма

15 И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби 16 и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било. 17 Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“ 18 Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19 А когато се свечери, Той излезе* вън от града.

Силата на вярата

20 Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен. 21 Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“ 22 Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже. 24 Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25 А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения. 26 Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“

За властта на Иисус Христос

27 След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него 28 и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ 29 А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. 30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ 31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ 32 Или да речем: „от хората“.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

New International Reader’s Version

Jesus comes to Jerusalem as king

1 As they all approached Jerusalem, they came to Bethphage and Bethany at the Mount of Olives. Jesus sent out two of his disciples. 2 He said to them, ‘Go to the village ahead of you. Just as you enter it, you will find a donkey’s colt tied there. No one has ever ridden it. Untie it and bring it here. 3 Someone may ask you, “Why are you doing this?” If so, say, “The Lord needs it. But he will send it back here soon.” ’ 4 So they left. They found a colt out in the street. It was tied at a doorway. They untied it. 5 Some people standing there asked, ‘What are you doing? Why are you untying that colt?’ 6 They answered as Jesus had told them to. So the people let them go. 7 They brought the colt to Jesus. They threw their coats over it. Then he sat on it. 8 Many people spread their coats on the road. Others spread branches they had cut in the fields. 9 Those in front and those behind shouted, ‘Hosanna!’ ‘Blessed is the one who comes in the name of the Lord!’ 10 ‘Blessed is the coming kingdom of our father David!’ ‘Hosanna in the highest heaven!’ 11 Jesus entered Jerusalem and went into the temple courtyard. He looked around at everything. But it was already late. So he went out to Bethany with the 12 disciples.

Jesus curses a fig tree and clears out the temple courtyard

12 The next day as Jesus and his disciples were leaving Bethany, they were hungry. 13 Not too far away, he saw a fig tree. It was covered with leaves. He went to find out if it had any fruit. When he reached it, he found nothing but leaves. It was not the season for figs. 14 Then Jesus said to the tree, ‘May no one ever eat fruit from you again!’ And his disciples heard him say it. 15 When Jesus reached Jerusalem, he entered the temple courtyard. He began to drive out those who were buying and selling there. He turned over the tables of the people who were exchanging money. He also turned over the benches of those who were selling doves. 16 He would not allow anyone to carry items for sale through the temple courtyard. 17 Then he taught them. He told them, ‘It is written that the Lord said, “My house will be called a house where people from all nations can pray.” But you have made it a “den for robbers.” ’ 18 The chief priests and the teachers of the law heard about this. They began looking for a way to kill Jesus. They were afraid of him, because the whole crowd was amazed at his teaching. 19 When evening came, Jesus and his disciples left the city.

The dried-up fig tree

20 In the morning as Jesus and his disciples walked along, they saw the fig tree. It was dried up all the way down to the roots. 21 Peter remembered. He said to Jesus, ‘Rabbi, look! The fig tree you put a curse on has dried up!’ 22 ‘Have faith in God,’ Jesus said. 23 ‘What I’m about to tell you is true. Suppose someone says to this mountain, “Go and throw yourself into the sea.” They must not doubt in their heart. They must believe that what they say will happen. Then it will be done for them. 24 So I tell you, when you pray for something, believe that you have already received it. Then it will be yours. 25 And when you stand praying, forgive anyone you have anything against. Then your Father in heaven will forgive your sins.’

The authority of Jesus is questioned

27 Jesus and his disciples arrived again in Jerusalem. He was walking in the temple courtyard. Then the chief priests came to him. The teachers of the law and the elders came too. 28 ‘By what authority are you doing these things?’ they asked. ‘Who gave you authority to do this?’ 29 Jesus replied, ‘I will ask you one question. Answer me, and I will tell you by what authority I am doing these things. 30 Was John’s baptism from heaven? Or did it come from human authority? Tell me!’ 31 They talked to each other about it. They said, ‘If we say, “From heaven”, he will ask, “Then why didn’t you believe him?” 32 But what if we say, “From human authority”?’ They were afraid of the people. Everyone believed that John really was a prophet. 33 So they answered Jesus, ‘We don’t know.’ Jesus said, ‘Then I won’t tell you by what authority I am doing these things either.’

Markus 11 | Съвременен български превод New International Reader’s Version