2.Mose 13 | Съвременен български превод

1 След това Господ каза на Мойсей: 2 „Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък – те са Мои.“ 3 Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно. 4 Днес вие излизате в месец авив. 5 А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, – извършвай този обряд през този месец. 6 Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа. 7 Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно. 8 В онзи ден разкажи на сина си: „Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.“ 9 И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет. 10 Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година. 11 Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12 отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа. 13 А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай. 14 Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: „Какво е това?“, ти му отговори: „Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството; 15 защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.“ 16 Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“ 17 А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“ 18 Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя. 19 Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“ 20 След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята. 21 А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем. 22 Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.

New International Reader’s Version

Setting apart the eldest sons

1 The LORD said to Moses, 2 ‘Set apart for me the first boy born in every family. The eldest son of every Israelite mother belongs to me. Every male animal born first to its mother also belongs to me.’ 3 Then Moses said to the people, ‘Remember this day. It’s the day you came out of Egypt. That’s the land where you were slaves. The LORD used his mighty hand to bring you out of Egypt. Don’t eat anything with yeast in it. 4 You are leaving today. It’s the month of Aviv. 5 The LORD will bring you into the land of the Canaanites, Hittites, Amorites, Hivites and Jebusites. He promised your people of long ago that he would give that land to you. It’s a land that has plenty of milk and honey. When you get there, celebrate this holy day in this month. 6 For seven days eat bread made without yeast. On the seventh day hold a feast to honour the LORD. 7 Eat bread made without yeast during those seven days. Nothing with yeast in it should be found among you. No yeast should be seen anywhere inside your borders. 8 On that day talk to your child. Say, “I’m doing this because of what the LORD did for me when I came out of Egypt.” 9 When you celebrate this holy day, it will be like a mark on your hand. It will be like a reminder on your forehead. This law of the LORD must be on your lips. The LORD used his mighty hand to bring you out of Egypt. 10 Obey this law at the appointed time year after year. 11 ‘The LORD will bring you into the land of Canaan. He will give it to you, just as he promised he would. He gave his word to you and your people of long ago. 12 After you arrive in the land, give to the LORD the eldest son of every mother. Every male animal born first to its mother among your livestock belongs to the LORD. 13 By sacrificing a lamb, buy back every male donkey born first to its mother. But if you don’t buy the donkey back, break its neck. Buy back every eldest son. 14 ‘In days to come, your child will ask you, “What does this mean?” Say to them, “The LORD used his mighty hand to bring us out of Egypt. That’s the land where we were slaves. 15 Pharaoh was stubborn. He refused to let us go. So the LORD killed every eldest son in Egypt. He also killed all those born first among the people and animals. That’s why I sacrifice to the LORD every male animal born first. And that’s why I buy back each of my eldest sons for the LORD.” 16 This holy day will be like a mark on your hand. It will be like a sign on your forehead. It will remind you that the LORD used his mighty hand to bring us out of Egypt.’

Israel goes through the Red Sea

17 Pharaoh let the people go. The shortest road from Goshen to Canaan went through the Philistine country. But God didn’t lead them that way. God said, ‘If they have to go into battle, they might change their minds. They might return to Egypt.’ 18 So God led the people towards the Red Sea by taking them on a road through the desert. The Israelites were ready for battle when they went up out of Egypt. 19 Moses took the bones of Joseph along with him. Joseph had made the Israelites give their word to do this. He had said, ‘God will surely come to help you. When he does, you must carry my bones up from this place with you.’ 20 The people left Sukkoth. They camped at Etham on the edge of the desert. 21 By day the LORD went ahead of them in a pillar of cloud. It guided them on their way. At night he led them with a pillar of fire. It gave them light. So they could travel by day or at night. 22 The pillar of cloud didn’t leave its place in front of the people during the day. And the pillar of fire didn’t leave its place at night.

2.Mose 13 | Съвременен български превод New International Reader’s Version

Setting apart the eldest sons

Israel goes through the Red Sea