1Седекия беше на двадесет и една година, когато почна да царува, и царува в Йерусалим единадесет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.2И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, което извърши Йоаким.3Заради това гневът на Господа беше над Йерусалим и над Юда, докато ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.
Обсада и падане на Йерусалим
4–; И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, вавилонският цар Навуходоносор, той и цялата му войска, настъпиха срещу Йерусалим и го обсадиха, и издигнаха насипи около него.5И градът стоя обсаден до единадесетата година на цар Седекия.6В деветия ден на четвъртия месец гладът в града се усили и народът на страната нямаше хляб.7Беше направен пролом в градската стена и всички военни избягаха от града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.8Халдейската войска се спусна след царя и настигнаха Седекия в йерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.9И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, където той произнесе съд над него.10И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му, закла и всички юдейски князе в Ривла.11А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.12В десетия ден на петия месец, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите, който предстоеше пред вавилонския цар,13и изгори Господния дом, царския дом и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи изгори с огън.14И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.15Началникът на телохранителите Навузардан изсели бедните от народа и останалия народ в града, и бежанците, които се предадоха на вавилонския цар, както и останалото множество.16Началникът на телохранителите Навузардан остави само неколцина от бедния народ на страната за лозари и земеделци.17Халдейците изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подножията, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.18Взеха и котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;19началникът на телохранителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници – всичко, което беше от злато и което беше от сребро;20също – два стълба, едно море, дванадесет медни вола, които служеха за подножия, които цар Соломон направи в дома Господен, медта на всички тези вещи не беше възможно да се претегли.21Всеки от тези стълбове беше висок осемнадесет лакътя и връв с дължина дванадесет лакътя го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.22И на него имаше меден капител, а капителът беше висок пет лакътя; и мрежата, и наровете наоколо – всички бяха медни; подобен беше и другият стълб с наровете.23Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежата – сто.24Началникът на телохранителите взе също първосвещеника Сераия и втория свещеник Цефания, както и тримата пазачи на вратата.25И взе от града един скопец, който беше началник над военните мъже, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шестдесет мъже – от народа на страната, намерени в града.26Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги отведе при вавилонския цар в Ривла.27А вавилонският цар ги порази и ги умъртви в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше изселен от земята си.
Отвеждане във вавилонски плен
28Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двадесет и три юдеи;29в осемнадесетата година на Навуходоносор бяха изселени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;30в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан изсели седемстотин четиридесет и пет души юдеи; всичко – четири хиляди и шестстотин души.31Но в тридесет и седмата година след преселението на юдейския цар Йоаким, в двадесет и петия ден на дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах издигна юдейския цар Йоаким и го изведе от тъмницата в първата година от царуването си,32и разговаря с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон.33Смени тъмничните му дрехи и юдейският цар Йоаким обядваше винаги с него през всички дни на живота си.34Неговите разноски, разноски постоянни, му се даваха от царя през всички дни на живота му до деня на смъртта му.
New International Reader’s Version
Nebuchadnezzar destroys Jerusalem
1Zedekiah was 21 years old when he became king. He ruled in Jerusalem for 11 years. His mother’s name was Hamutal. She was the daughter of Jeremiah. She was from Libnah.2Zedekiah did what was evil in the eyes of the LORD. He did just as Jehoiakim had done.3The enemies of Jerusalem and Judah attacked them because the LORD was angry. In the end he threw them out of his land. Zedekiah refused to obey the king of Babylon.4Nebuchadnezzar was the king of Babylon. He marched out against Jerusalem. All his armies went with him. It was in the ninth year of the rule of Zedekiah. It was on the tenth day of the tenth month. The armies set up camp outside the city. They set up ladders and built ramps and towers all around it.5It was surrounded until the 11th year of King Zedekiah’s rule.6By the ninth day of the fourth month, there wasn’t any food left in the city. So the people didn’t have anything to eat.7Then the Babylonians broke through the city wall. Judah’s whole army ran away. They left the city at night. They went out through the gate between the two walls that were near the king’s garden. They escaped even though the Babylonians surrounded the city. Judah’s army ran towards the Arabah Valley.8But the armies of Babylon chased King Zedekiah. They caught up with him in the plains near Jericho. All his soldiers were separated from him. They had scattered in every direction.9The king was captured. He was taken to the king of Babylon at Riblah. Riblah was in the land of Hamath. That’s where Nebuchadnezzar decided how Zedekiah would be punished.10At Riblah the king of Babylon killed the sons of Zedekiah. He forced him to watch it with his own eyes. Nebuchadnezzar also killed all the officials of Judah.11Then he poked out Zedekiah’s eyes. He put him in bronze chains. And he took him to Babylon. There he put Zedekiah in prison until the day he died.12Nebuzaradan served the king of Babylon. In fact, he was commander of the royal guard. He came to Jerusalem. It was in the 19th year that Nebuchadnezzar was king of Babylon. It was on the tenth day of the fifth month.13Nebuzaradan set the LORD’s temple on fire. He also set fire to the royal palace and all the houses in Jerusalem. He burned down every important building.14The armies of Babylon broke down all the walls around Jerusalem. That’s what the commander told them to do.15Some of the poorest people still remained in the city along with the others. But the commander Nebuzaradan took them away as prisoners. He also took the rest of the skilled workers. That included the people who had joined the king of Babylon.16But Nebuzaradan left the rest of the poorest people of the land behind. He told them to work in the vineyards and fields.17The armies of Babylon destroyed the LORD’s temple. They broke the bronze pillars into pieces. They broke up the bronze stands that could be moved around. And they broke up the huge bronze bowl. Then they carried away all the bronze to Babylon.18They also took away the pots, shovels, wick cutters, sprinkling bowls and dishes. They took away all the bronze objects that were used for any purpose in the temple.19The commander of the royal guard took away the bowls and the shallow cups for burning incense. He took away the sprinkling bowls, the pots, the lampstands and the dishes. He took away the bowls used for drink offerings. So he took away everything made out of pure gold or silver.20The bronze was more than anyone could weigh. It included the bronze from the two pillars. It included the bronze from the huge bowl and the 12 bronze bulls under it. It also included the stands. King Solomon had made all those things for the LORD’s temple.21Each pillar was 9 metres high and 6 metres round. The pillars were hollow. The metal in each of them was 8 centimetres thick.22The bronze top of one pillar was 2.5 metres high. It was decorated with a set of bronze chains and pomegranates all around it. The other pillar was just like it. It also had pomegranates.23There were 96 pomegranates on the sides of each of the two tops. The total number of pomegranates above the bronze chains around each top was 100.24The commander of the guard took many prisoners. They included Seraiah the chief priest and Zephaniah the priest who reported to him. They also included the three men who guarded the temple doors.25Some people were still left in the city. The commander took as a prisoner the officer in charge of the fighting men. He took the seven men who gave advice to the king. He also took the secretary who was the chief officer in charge of getting the people of the land to serve in the army. There were 60 people of the land still in the city.26The commander Nebuzaradan took all of them away. He brought them to the king of Babylon at Riblah.27There the king had them put to death. Riblah was in the land of Hamath. So the people of Judah were taken as prisoners. They were taken far away from their own land.28Here is the number of the people Nebuchadnezzar took to Babylon as prisoners. In the seventh year of his rule, he took 3,023 Jews.29In his 18th year, he took 832 people from Jerusalem.30In Nebuchadnezzar’s 23rd year, Nebuzaradan, the commander of the royal guard, took 745 Jews to Babylon. The total number of people taken to Babylon was 4,600.
Jehoiachin is set free
31Awel-Marduk set Jehoiachin, the king of Judah, free from prison. It was in the 37th year after Jehoiachin had been taken away to Babylon. It was also the year Awel-Marduk became king of Babylon. It was on the 25th day of the 12th month.32Awel-Marduk spoke kindly to Jehoiachin. He gave him a place of honour. Other kings were with Jehoiachin in Babylon. But his place was more important than theirs.33So Jehoiachin put away his prison clothes. For the rest of Jehoiachin’s life the king of Babylon provided what he needed.34The king did that for Jehoiachin day by day as long as he lived. He did it until the day Jehoiachin died.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.