Apostelgeschichte 2 | Съвременен български превод

Светият Дух слиза върху апостолите

1 А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, 2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 4 Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. 5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил: 17 „И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът*; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. 20 Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“. 22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея*, засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, 23 този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. 24 Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25 Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. 26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. 27 Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. 28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“ 29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. 30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос* и да Го постави на престола му, 31 предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. 32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. 33 И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. 34 Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, 35 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ 36 И тъй, нека целият дом на Израил* твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“ 37 Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Животът в първата християнска община

42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата* такива, които се спасяваха.

New International Reader’s Version

The Holy Spirit comes at Pentecost

1 When the day of Pentecost came, all the believers gathered in one place. 2 Suddenly a sound came from heaven. It was like a strong wind blowing. It filled the whole house where they were sitting. 3 They saw something that looked like fire in the shape of tongues. The flames separated and came to rest on each of them. 4 All of them were filled with the Holy Spirit. They began to speak in languages they had not known before. The Spirit gave them the ability to do this. 5 Godly Jews from every country in the world were staying in Jerusalem. 6 A crowd came together when they heard the sound. They were bewildered because each of them heard their own language being spoken. 7 The crowd was really amazed. They asked, ‘Aren’t all these people who are speaking Galileans? 8 Then why do we each hear them speaking in our own native language? 9 We are Parthians, Medes and Elamites. We live in Mesopotamia, Judea and Cappadocia. We are from Pontus, Asia, 10 Phrygia and Pamphylia. Others of us are from Egypt and the parts of Libya near Cyrene. Still others are visitors from Rome. 11 Some of the visitors are Jews. Others have accepted the Jewish faith. Also, Cretans and Arabs are here. We hear all these people speaking about God’s wonders in our own languages!’ 12 They were amazed and bewildered. They asked one another, ‘What does this mean?’ 13 But some people in the crowd made fun of the believers. ‘They’ve had too much wine!’ they said.

Peter speaks to the crowd

14 Then Peter stood up with the 11 apostles. In a loud voice he spoke to the crowd. ‘My fellow Jews,’ he said, ‘let me explain this to you. All of you who live in Jerusalem, listen carefully to what I say. 15 You think these people are drunk. But they aren’t. It’s only nine o’clock in the morning! 16 No, here is what the prophet Joel meant. 17 He said, ‘ “In the last days, God says, I will pour out my Holy Spirit on all people. Your sons and daughters will prophesy. Your young men will see visions. Your old men will have dreams. 18 In those days, I will pour out my Spirit on my servants. I will pour out my Spirit on both men and women. When I do, they will prophesy. 19 I will show wonders in the heavens above. I will show signs on the earth below. There will be blood and fire and clouds of smoke. 20 The sun will become dark. The moon will turn red like blood. This will happen before the coming of the great and glorious day of the Lord. 21 Everyone who calls on the name of the Lord will be saved.” 22 ‘Fellow Israelites, listen to this! Jesus of Nazareth was a man who had God’s approval. God did miracles, wonders and signs among you through Jesus. You yourselves know this. 23 Long ago God planned that Jesus would be handed over to you. With the help of evil people, you put Jesus to death. You nailed him to the cross. 24 But God raised him from the dead. He set him free from the suffering of death. It wasn’t possible for death to keep its hold on Jesus. 25 David spoke about him. He said, ‘ “I know that the Lord is always with me. Because he is at my right hand, I will always be secure. 26 So my heart is glad and joy is on my tongue. My whole body will be full of hope. 27 You will not leave me in the place of the dead. You will not let your holy one rot away. 28 You always show me the path that leads to life. You will fill me with joy when I am with you.” 29 ‘Fellow Israelites, you can be sure that King David died. He was buried. His tomb is still here today. 30 But David was a prophet. He knew that God had made a promise to him. God had promised that he would make someone in David’s family line king after him. 31 David saw what was coming. So he spoke about the Messiah rising from the dead. He said that the Messiah would not be left in the place of the dead. His body wouldn’t rot in the ground. 32 God has raised this same Jesus back to life. We are all witnesses of this. 33 Jesus has been given a place of honour at the right hand of God. He has received the Holy Spirit from the Father. This is what God had promised. It is Jesus who has poured out what you now see and hear. 34 David did not go up to heaven. But he said, ‘ “The Lord said to my Lord, ‘Sit at my right hand. 35 I will put your enemies under your control.’ ” 36 ‘So be sure of this, all you people of Israel. You nailed Jesus to the cross. But God has made him both Lord and Messiah.’ 37 When the people heard this, it had a deep effect on them. They said to Peter and the other apostles, ‘Brothers, what should we do?’ 38 Peter replied, ‘All of you must turn away from your sins and be baptised in the name of Jesus Christ. Then your sins will be forgiven. You will receive the gift of the Holy Spirit. 39 The promise is for you and your children. It is also for all who are far away. It is for all whom the Lord our God will choose.’ 40 Peter said many other things to warn them. He begged them, ‘Save yourselves from these evil people.’ 41 Those who accepted his message were baptised. About 3,000 people joined the believers that day.

The believers share their lives together

42 The believers studied what the apostles taught. They shared their lives together. They ate and prayed together. 43 Everyone was amazed at what God was doing. They were amazed when the apostles performed many wonders and signs. 44 All the believers were together. They shared everything they had. 45 They sold property and other things they owned. They gave to anyone who needed something. 46 Every day they met together in the temple courtyard. They ate meals together in their homes. Their hearts were glad and sincere. 47 They praised God. They were respected by all the people. Every day the Lord added to their group those who were being saved.

Apostelgeschichte 2 | Съвременен български превод New International Reader’s Version