1Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан.2Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му.3Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха.4Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.5Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.6„Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф –7Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“8А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.9Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“10Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“11Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.12След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем.13Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи.14Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем.15И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“16Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“17Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.18А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият.19И си рекоха: „Съновидецът идва.20Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“21Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“22И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.23Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,24и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.25И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.26Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?27Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха28и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.29Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,30дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“31И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.32Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“33Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“34И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време.35А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.
New International Reader’s Version
Joseph has two dreams
1Jacob lived in the land of Canaan. It’s the land where his father had stayed.2Here is the story of the family line of Jacob. Joseph was a young man. He was 17 years old. He was taking care of the flocks with some of his brothers. They were the sons of Bilhah and the sons of Zilpah, the wives of his father Jacob. Joseph brought their father a bad report about his brothers.3Israel loved Joseph more than any of his other sons. That’s because Joseph had been born to him when he was old. Israel made him a beautiful robe.4Joseph’s brothers saw that their father loved him more than any of them. So they hated Joseph. They couldn’t even speak one kind word to him.5Joseph had a dream. When he told it to his brothers, they hated him even more.6He said to them, ‘Listen to the dream I had.7We were tying up bundles of corn out in the field. Suddenly my bundle stood up straight. Your bundles gathered around my bundle and bowed down to it.’8His brothers said to him, ‘Do you plan to be king over us? Will you really rule over us?’ So they hated him even more because of his dream. They didn’t like what he had said.9Then Joseph had another dream. He told it to his brothers. ‘Listen’, he said. ‘I had another dream. This time the sun and moon and 11 stars were bowing down to me.’10He told his father as well as his brothers. Then his father rebuked him. He said, ‘What about this dream you had? Will your mother and I and your brothers really do that? Will we really come and bow down to the ground in front of you?’11His brothers were jealous of him. But his father kept the dreams in mind.
Joseph is sold by his brothers
12Joseph’s brothers had gone to take care of their father’s flocks near Shechem.13Israel said to Joseph, ‘As you know, your brothers are taking care of the flocks near Shechem. Come. I’m going to send you to them.’ ‘All right’, Joseph replied.14So Israel said to him, ‘Go to your brothers. See how they are doing. Also see how the flocks are doing. Then come back and tell me.’ So he sent him away from the Hebron Valley. Joseph arrived at Shechem.15A man found him wandering around in the fields. He asked Joseph, ‘What are you looking for?’16He replied, ‘I’m looking for my brothers. Can you tell me where they are taking care of their flocks?’17‘They’ve moved on from here,’ the man answered. ‘I heard them say, “Let’s go to Dothan.” ’ So Joseph went to look for his brothers. He found them near Dothan.18But they saw him a long way off. Before he reached them, they made plans to kill him.19‘Here comes that dreamer!’ they said to one another.20‘Come. Let’s kill him. Let’s throw him into one of these empty wells. Let’s say that a wild animal ate him up. Then we’ll see whether his dreams will come true.’21Reuben heard them talking. He tried to save Joseph from them. ‘Let’s not take his life,’ he said.22‘Don’t spill any of his blood. Throw him into this empty well here in the desert. But don’t harm him yourselves.’ Reuben said that to save Joseph from them. He was hoping he could take him back to his father.23When Joseph came to his brothers, he was wearing his beautiful robe. They took it away from him.24And they threw him into the well. The well was empty. There wasn’t any water in it.25Then they sat down to eat their meal. As they did, they saw some Ishmaelite traders coming from Gilead. Their camels were loaded with spices, lotion and myrrh. They were on their way to take them down to Egypt.26Judah said to his brothers, ‘What will we gain if we kill our brother and try to cover up what we’ve done?27Come. Let’s sell him to these traders. Let’s not harm him ourselves. After all, he’s our brother. He’s our own flesh and blood.’ Judah’s brothers agreed with him.28The traders from Midian came by. Joseph’s brothers pulled him up out of the well. They sold him to the Ishmaelite traders for 240 grams of silver. Then the traders took him to Egypt.29Later, Reuben came back to the empty well. He saw that Joseph wasn’t there. He was so upset that he tore his clothes.30He went back to his brothers and said, ‘The boy isn’t there! Now what should I do?’31Then they got Joseph’s beautiful robe. They killed a goat and dipped the robe in the blood.32They took the robe back to their father. They said, ‘We found this. Take a look at it. See if it’s your son’s robe.’33Jacob recognised it. He said, ‘It’s my son’s robe! A wild animal has eaten him up. Joseph must have been torn to pieces.’34Jacob tore his clothes. He put on the rough clothing people wear when they’re sad. Then he mourned for his son many days.35All Jacob’s other sons and daughters came to comfort him. But they weren’t able to. He said, ‘I will continue to mourn until I go down into the grave to be with my son.’ So Joseph’s father mourned for him.36But the traders from Midian sold Joseph to Potiphar in Egypt. Potiphar was one of Pharaoh’s officials. He was the captain of the palace guard.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.