1Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега.2И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята3и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб.4Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво.5Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“6Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“7След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви.8Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха.9Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“10Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата.11Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.12Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“13А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“14Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“15Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче и каза: „Не, ти се засмя.“
Гибелта на Содом и Гомора
16След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом*. Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.17Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.18Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?19Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“20И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.21Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“22Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.23Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?24Може би в този град има петдесет праведници – нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?25Не може това да стане – Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“26Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“27Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел.28Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет – нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“29Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“30Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа – може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“31Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ – може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“32Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж – може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“33След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.
New International Reader’s Version
Three men visit Abraham
1The LORD appeared to Abraham near the large trees of Mamre. Abraham was sitting at the entrance to his tent. It was the hottest time of the day.2Abraham looked up and saw three men standing nearby. So he quickly left the entrance to his tent to greet them. He bowed low to the ground.3He said, ‘My lord, if you are pleased with me, don’t pass me by.4Let me get you some water. Then all of you can wash your feet and rest under this tree.5Let me get you something to eat to give you strength. Then you can go on your way. I want to do this for you now that you have come to me.’ ‘All right’, they answered. ‘Do as you say.’6So Abraham hurried into the tent to Sarah. ‘Quick!’ he said. ‘Get about 15 kilograms of the finest flour. Prepare it and bake some bread.’7Then he ran over to the herd. He picked out a choice, tender calf. He gave it to a servant, who hurried to prepare it.8Then he brought some butter and milk and the calf that had been prepared. He served them to the three men. While they ate, he stood near them under a tree.9‘Where is your wife Sarah?’ they asked him. ‘Over there in the tent,’ he said.10Then one of them said, ‘I will surely return to you about this time next year. Your wife Sarah will have a son.’ Sarah was listening at the entrance to the tent, which was behind him.11Abraham and Sarah were already very old. Sarah was too old to have a baby.12So she laughed to herself. She thought, ‘I’m worn out, and my husband is old. Can I really know the joy of having a baby?’13Then the LORD said to Abraham, ‘Why did Sarah laugh? Why did she say, “Will I really have a baby, now that I am old?”14Is anything too hard for me? I will return to you at the appointed time next year. Sarah will have a son.’15Sarah was afraid. So she lied and said, ‘I didn’t laugh.’ But the LORD said, ‘Yes, you laughed.’
Abraham pleads for Sodom
16The men got up to leave. They looked down towards Sodom. Abraham walked along with them to see them on their way.17Then the LORD said, ‘Should I hide from Abraham what I am about to do?18He will certainly become a great and powerful nation. All nations on earth will be blessed because of him.19I have chosen him. He must direct his children to live in the way that pleases me. And he must direct the members of his family after him to do the same. So he must guide all of them in doing what is right and fair. Then I, the LORD, will do for Abraham what I have promised him.’20The LORD also said, ‘The cries against Sodom and Gomorrah are very great. Their sin is so bad21that I will go down and see for myself. I want to see if what they have done is as bad as the cries that have reached me. If it is not, then I will know.’22The men turned away and went towards Sodom. But Abraham remained standing in front of the LORD.23Then Abraham came up to him. He said, ‘Will you sweep away godly people along with those who are evil?24What if there are 50 godly people in the city? Will you really sweep it away? Won’t you spare the place because of the 50 godly people in it?25You would never kill godly people along with those who are evil, would you? Would you treat them all alike? You would never do anything like that! Won’t the Judge of the whole earth do what is right?’26The LORD said, ‘If I find 50 godly people in the city of Sodom, I will spare it. I will spare the whole place because of them.’27Then Abraham spoke up again. He said, ‘I have been very bold to speak to the Lord. After all, I’m only dust and ashes.28What if the number of godly people is five fewer than 50? Will you destroy the whole city because there are five fewer people?’ ‘If I find 45 there,’ he said, ‘I will not destroy it.’29Once again Abraham spoke to him. He asked, ‘What if only 40 are found there?’ He said, ‘If there are 40, I will not do it.’30Then Abraham said, ‘Lord, please don’t be angry with me. Let me speak. What if only 30 can be found there?’ He answered, ‘If I find 30, I will not do it.’31Abraham said, ‘I have been very bold to speak to the Lord. What if only 20 can be found there?’ He said, ‘If I find 20, I will not destroy it.’32Then he said, ‘Lord, please don’t be angry with me. Let me speak just one more time. What if only ten can be found there?’ He answered, ‘If I find ten, I will not destroy it.’33When the LORD had finished speaking with Abraham, he left. And Abraham returned home.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.