Psalm 90 | Съвременен български превод

Вечният Бог и преходният човек

(89)

1 * Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги. 2 Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог. 3 Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“ 4 Защото в Твоите очи хиляда години преминават като един ден, като една нощна стража. 5 * Отнасяш ги като порой и те отминават като сън, като трева, поникнала сутрин. 6 Сутрин никне и цъфти, вечер вехне и съхне. 7 И ето Твоят гняв ще ни грабне и чрез Своята ярост ще ни погубиш. 8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си, скритите дела са пред светлината на Твоето лице, 9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв, годините ни преминаха като въздишка. 10 Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме. 11 Кой познава силата на Твоя гняв и в страха пред Тебе – Твоята ярост? 12 Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри. 13 Господи, обърни се най-после! Смили се над Своите служители! 14 Насити ни с милостта Си от ранни зори и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот. 15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания; заради отминалите години на страдание. 16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти и Твоята слава пред синовете Му! 17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас и да укрепват делата на ръцете ни! Да, делата на ръцете ни укрепвай!

Louis Segond 1910

1 Prière de Moïse, homme de Dieu. Seigneur! tu as été pour nous un refuge, De génération en génération. 2 Avant que les montagnes fussent nées, Et que tu eussent créé la terre et le monde, D'éternité en éternité tu es Dieu. 3 Tu fais rentrer les hommes dans la poussière, Et tu dis: Fils de l'homme, retournez! 4 Car mille ans sont, à tes yeux, Comme le jour d'hier, quand il n'est plus, Et comme une veille de la nuit. 5 Tu les emportes, semblables à un songe, Qui, le matin, passe comme l'herbe: 6 Elle fleurit le matin, et elle passe, On la coupe le soir, et elle sèche. 7 Nous sommes consumés par ta colère, Et ta fureur nous épouvante. 8 Tu mets devant toi nos iniquités, Et à la lumière de ta face nos fautes cachées. 9 Tous nos jours disparaissent par ton courroux; Nous voyons nos années s'évanouir comme un son. 10 Les jours de nos années s'élèvent à soixante-dix ans, Et, pour les plus robustes, à quatre-vingts ans; Et l'orgueil qu'ils en tirent n'est que peine et misère, Car il passe vite, et nous nous envolons. 11 Qui prend garde à la force de ta colère, Et à ton courroux, selon la crainte qui t'est due? 12 Enseigne-nous à bien compter nos jours, Afin que nous appliquions notre coeur à la sagesse. 13 Reviens, Éternel! Jusques à quand?... Aie pitié de tes serviteurs! 14 Rassasie-nous chaque matin de ta bonté, Et nous serons toute notre vie dans la joie et l'allégresse. 15 Réjouis-nous autant de jours que tu nous as humiliés, Autant d'années que nous avons vu le malheur. 16 Que ton oeuvre se manifeste à tes serviteurs, Et ta gloire sur leurs enfants! 17 Que la grâce de l'Éternel, notre Dieu, soit sur nous! Affermis l'ouvrage de nos mains, Oui, affermis l'ouvrage de nos mains!

Psalm 90 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Вечният Бог и преходният човек

(89)