Psalm 77 | Съвременен български превод

Утеха и надежда в затруднение

(76)

1 На първия певец. По Йедутун*. Псалом на Асаф. 2 Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе. 3 В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. 4 Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва. 5 Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам. 6 Премислям отминалите дни и годините на древните времена. 7 Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита: 8 „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? 9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово? 10 Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ 11 Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ 12 Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. 13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела. 14 Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? 15 Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си. 16 Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. 17 Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. 18 Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. 19 Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. 20 Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. 21 Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. D'après Jeduthun. Psaume d'Asaph. 2 Ma voix s'élève à Dieu, et je crie; Ma voix s'élève à Dieu, et il m'écoutera. 3 Au jour de ma détresse, je cherche le Seigneur; La nuit, mes mains sont étendues sans se lasser; Mon âme refuse toute consolation. 4 Je me souviens de Dieu, et je gémis; Je médite, et mon esprit est abattu. -Pause. 5 Tu tiens mes paupières en éveil; Et, dans mon trouble, je ne puis parler. 6 Je pense aux jours anciens, Aux années d'autrefois. 7 Je pense à mes cantiques pendant la nuit, Je fais des réflexions au dedans de mon coeur, Et mon esprit médite. 8 Le Seigneur rejettera-t-il pour toujours? Ne sera-t-il plus favorable? 9 Sa bonté est-elle à jamais épuisée? Sa parole est-elle anéantie pour l'éternité? 10 Dieu a-t-il oublié d'avoir compassion? A-t-il, dans sa colère, retiré sa miséricorde? -Pause. 11 Je dis: Ce qui fait ma souffrance, C'est que la droite du Très Haut n'est plus la même... 12 Je rappellerai les oeuvres de l'Éternel, Car je me souviens de tes merveilles d'autrefois; 13 Je parlerai de toutes tes oeuvres, Je raconterai tes hauts faits. 14 O Dieu! tes voies sont saintes; Quel dieu est grand comme Dieu? 15 Tu es le Dieu qui fait des prodiges; Tu as manifesté parmi les peuples ta puissance. 16 Par ton bras tu as délivré ton peuple, Les fils de Jacob et de Joseph. -Pause. 17 Les eaux t'ont vu, ô Dieu! Les eaux t'ont vu, elles ont tremblé; Les abîmes se sont émus. 18 Les nuages versèrent de l'eau par torrents, Le tonnerre retentit dans les nues, Et tes flèches volèrent de toutes parts. 19 Ton tonnerre éclata dans le tourbillon, Les éclairs illuminèrent le monde; La terre s'émut et trembla. 20 Tu te frayas un chemin par la mer, Un sentier par les grandes eaux, Et tes traces ne furent plus reconnues. 21 Tu as conduit ton peuple comme un troupeau, Par la main de Moïse et d'Aaron.

Psalm 77 | Съвременен български превод Louis Segond 1910

Утеха и надежда в затруднение

(76)