Psalm 18 | Съвременен български превод

Бог е единственият спасител

(17)

1 За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

2 * Тогава той каза: Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!

3 Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител, мой Бог, моя скала. На него се уповавам. Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.

4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава, и ще бъда спасен от враговете си.

5 Вълните на смъртта ме обхванаха, стихиите на злото ме надвиха.

6 Веригите на преизподнята ме стегнаха, примките на смъртта ме срещнаха.

7 В бедата си призовах Господа и извиках към своя Бог. Тогава Той чу гласа ми от Своя храм и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.

8 Тогава земята се разтърси и разклати, основите на планините затрепериха, размърдаха се, защото Той се разгневи.

9 Дим се издигна от Неговия нос и от устата му излизаше поглъщащ огън. Разпалени въглени се пръснаха от него.

10 Той сведе небесата и слезе. И под нозете Му беше мрак.

11 Той се възкачи на херувими и полетя, понесе се на крилете на вятъра.

12 И направи мрака Свое скривалище, тъмните води и гъстите облаци – Свое покривало.

13 От блясъка пред Него през облаците Му дойдоха градушка и горящи въглени.

14 Господ загърмя в небесата и Всевишният остави да проехти гласът Му сред изсипващите се градушка и горящи въглени.

15 Пусна стрелите Си и ги разпръсна, множество мълнии – и ги разсипа.

16 Тогава се видяха дълбините на морето и се разкриха основите на света от Твоя страшен вик, Господи, от диханието на Твоя гняв.

17 Той протегна ръка от висините и ме взе, и ме извлече от буйните води,

18 избави ме от мощния враг, от онези, които ме мразят, понеже те са много по-силни от мене.

19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми, но Господ беше моята опора.

20 Тогава ме изведе на простора, избави ме, защото благоволи към мене.

21 Господ ми въздаде според моята праведност, възнагради ме за чистотата на моите ръце,

22 защото спазвах пътищата на Господа и не вършех беззаконие пред своя Бог;

23 защото се придържах към всички Негови разпоредби и не отстъпвах от Неговите закони.

24 Бях непорочен пред Него и се пазех от съгрешаване.

25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност, според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.

26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво, спрямо безупречния – безупречно.

27 Към чистия си чист; към развратения – според развратеността му,

28 защото Ти спасяваш бедния и унижаваш надменните очи.

29 Господи, Ти запалваш моето светило; моят Бог осветява тъмнината ми.

30 С Тебе ще разбия нападатели и със своя Бог ще прескоча стената.

31 Бог – Неговият път е непорочен; изпитано е словото на Господа. Той е щит за всички, които се уповават на Него.

32 Защото кой е Бог, освен Господ, и кой е защита освен нашия Бог?

33 Защото Бог ме опасва със сила и ме води по непорочен път,

34 прави краката ми като краката на елен и ме поставя на високи недостъпни места,

35 учи ръцете ми да воюват и мишците ми да прегъват бронзов лък.

36 Ти ми даде щита на Своето спасение; Твоята десница ме подкрепя и Твоята благосклонност ме възвеличава.

37 Даваш простор на крачките ми и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.

38 Преследвам враговете си и ги настигам. Не се завръщам, докато не ги унищожа.

39 Поразявам ги и те не могат да станат; падат пред краката ми,

40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.

41 Ти обърна към мене тила на моите врагове; съкруши онези, които ме мразят.

42 Те викат, но няма кой да ги избави, зоват към Господа, но Той не ги послуша.

43 Стривам ги като носен от вятъра прах, тъпча ги като улична кал.

44 Ти ме избави от бунта на враждебния народ, постави ме за водач на езичници; народ, който не познавах, ми служи.

45 Щом чуят за мене, покоряват ми се. Чужденците се прекланят пред мене.

46 Чужденците униват и треперят, когато излизат от укрепленията си.

47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала. Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –

48 Бог, Който въздава за мене, Който покорява народите на мене,

49 Който ме избавя от враговете ми! Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене, и ме отърва от насилника.

50 Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи и ще възпявам Твоето име, Господи,

51 Който възвеличаваш царя Си с избавления и оказваш милост на Своя помазаник, на Давид и на потомството му, за вечни времена.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Au chef des chantres. Du serviteur de l'Éternel, de David, qui adressa à l'Éternel les paroles de ce cantique, lorsque l'Éternel l'eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül. Il dit:

2 Je t'aime, ô Éternel, ma force!

3 Éternel, mon rocher, ma forteresse, mon libérateur! Mon Dieu, mon rocher, où je trouve un abri! Mon bouclier, la force qui me sauve, ma haute retraite!

4 Je m'écrie: Loué soit l'Éternel! Et je suis délivré de mes ennemis.

5 Les liens de la mort m'avaient environné, Et les torrents de la destruction m'avaient épouvanté;

6 Les liens du sépulcre m'avaient entouré, Les filets de la mort m'avaient surpris.

7 Dans ma détresse, j'ai invoqué l'Éternel, J'ai crié à mon Dieu; De son palais, il a entendu ma voix, Et mon cri est parvenu devant lui à ses oreilles.

8 La terre fut ébranlée et trembla, Les fondements des montagnes frémirent, Et ils furent ébranlés, parce qu'il était irrité.

9 Il s'élevait de la fumée dans ses narines, Et un feu dévorant sortait de sa bouche: Il en jaillissait des charbons embrasés.

10 Il abaissa les cieux, et il descendit: Il y avait une épaisse nuée sous ses pieds.

11 Il était monté sur un chérubin, et il volait, Il planait sur les ailes du vent.

12 Il faisait des ténèbres sa retraite, sa tente autour de lui, Il était enveloppé des eaux obscures et de sombres nuages.

13 De la splendeur qui le précédait s'échappaient les nuées, Lançant de la grêle et des charbons de feu.

14 L'Éternel tonna dans les cieux, Le Très Haut fit retentir sa voix, Avec la grêle et les charbons de feu.

15 Il lança ses flèches et dispersa mes ennemis, Il multiplia les coups de la foudre et les mit en déroute.

16 Le lit des eaux apparut, Les fondements du monde furent découverts, Par ta menace, ô Éternel! Par le bruit du souffle de tes narines.

17 Il étendit sa main d'en haut, il me saisit, Il me retira des grandes eaux;

18 Il me délivra de mon adversaire puissant, De mes ennemis qui étaient plus forts que moi.

19 Ils m'avaient surpris au jour de ma détresse; Mais l'Éternel fut mon appui.

20 Il m'a mis au large, Il m'a sauvé, parce qu'il m'aime.

21 L'Éternel m'a traité selon ma droiture, Il m'a rendu selon la pureté de mes mains;

22 Car j'ai observé les voies de l'Éternel, Et je n'ai point été coupable envers mon Dieu.

23 Toutes ses ordonnances ont été devant moi, Et je ne me suis point écarté de ses lois.

24 J'ai été sans reproche envers lui, Et je me suis tenu en garde contre mon iniquité.

25 Aussi l'Éternel m'a rendu selon ma droiture, Selon la pureté de mes mains devant ses yeux.

26 Avec celui qui est bon tu te montres bon, Avec l'homme droit tu agis selon la droiture,

27 Avec celui qui est pur tu te montres pur, Et avec le pervers tu agis selon sa perversité.

28 Tu sauves le peuple qui s'humilie, Et tu abaisses les regards hautains.

29 Oui, tu fais briller ma lumière; L'Éternel, mon Dieu, éclaire mes ténèbres.

30 Avec toi je me précipite sur une troupe en armes, Avec mon Dieu je franchis une muraille.

31 Les voies de Dieu sont parfaites, La parole de l'Éternel est éprouvée; Il est un bouclier pour tous ceux qui se confient en lui.

32 Car qui est Dieu, si ce n'est l'Éternel; Et qui est un rocher, si ce n'est notre Dieu?

33 C'est Dieu qui me ceint de force, Et qui me conduit dans la voie droite.

34 Il rend mes pieds semblables à ceux des biches, Et il me place sur mes lieux élevés.

35 Il exerce mes mains au combat, Et mes bras tendent l'arc d'airain.

36 Tu me donnes le bouclier de ton salut, Ta droite me soutient, Et je deviens grand par ta bonté.

37 Tu élargis le chemin sous mes pas, Et mes pieds ne chancellent point.

38 Je poursuis mes ennemis, je les atteins, Et je ne reviens pas avant de les avoir anéantis.

39 Je les brise, et ils ne peuvent se relever; Ils tombent sous mes pieds.

40 Tu me ceins de force pour le combat, Tu fais plier sous moi mes adversaires.

41 Tu fais tourner le dos à mes ennemis devant moi, Et j'extermine ceux qui me haïssent.

42 Ils crient, et personne pour les sauver! Ils crient à l'Éternel, et il ne leur répond pas!

43 Je les broie comme la poussière qu'emporte le vent, Je les foule comme la boue des rues.

44 Tu me délivres des dissensions du peuple; Tu me mets à la tête des nations; Un peuple que je ne connaissais pas m'est asservi.

45 Ils m'obéissent au premier ordre, Les fils de l'étranger me flattent;

46 Les fils de l'étranger sont en défaillance, Ils tremblent hors de leurs forteresses.

47 Vive l'Éternel, et béni soit mon rocher! Que le Dieu de mon salut soit exalté,

48 Le Dieu qui est mon vengeur, Qui m'assujettit les peuples,

49 Qui me délivre de mes ennemis! Tu m'élèves au-dessus de mes adversaires, Tu me sauves de l'homme violent.

50 C'est pourquoi je te louerai parmi les nations, ô Éternel! Et je chanterai à la gloire de ton nom.

51 Il accorde de grandes délivrances à son roi, Et il fait miséricorde à son oint, A David, et à sa postérité, pour toujours.

Public Domain