Markus 2 | Съвременен български превод

Излекуване на парализиран в Капернаум

1 След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.

2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието.

3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души.

4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.

5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“

6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:

7 „Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“

8 Иисус, като разбра чрез духа Си*, че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си?

9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: „Прощават ти се греховете“ ли, или да кажа: „Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?“

10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания:

11 „Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“

12 Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“

Призоваване на митаря Левий и общуване с грешници

13 След това Иисус излезе пак край езерото. Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше.

14 А като минаваше край митницата, видя Левий Алфеев, който седеше там, и му каза: „Следвай Ме.“ Той стана и Го последва.

15 И когато Иисус седеше на трапезата в неговата къща, заедно с Иисус и учениците Му седяха много митари и грешници; тъй като те бяха много и вървяха след Него.

16 Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, казаха на учениците Му: „Защо Той яде и пие* с грешници и митари?“

17 Като чу това, Иисус им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“

Относно поста

18 Учениците на Йоан и на фарисеите постеха. Тогава някои дойдоха и Му казаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят, а Твоите ученици не постят?“

19 Иисус им рече: „Нима сватбарите могат да постят, когато с тях е младоженецът? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят,

20 но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът. И тогава ще постят в онези дни.

21 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото новопришитата кръпка ще се отдере от старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.

22 Също така никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове.“

Съботата е за човека

23 И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове.

24 Тогава фарисеите Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено* в събота.“

25 Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня – той и онези, които бяха с него?

26 Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника Авиатар и изяде хлябовете на предложението, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“

27 И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата,

28 тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Quelques jours après, Jésus revint à Capernaüm. On apprit qu'il était à la maison,

2 et il s'assembla un si grand nombre de personnes que l'espace devant la porte ne pouvait plus les contenir. Il leur annonçait la parole.

3 Des gens vinrent à lui, amenant un paralytique porté par quatre hommes.

4 Comme ils ne pouvaient l'aborder, à cause de la foule, ils découvrirent le toit de la maison où il était, et ils descendirent par cette ouverture le lit sur lequel le paralytique était couché.

5 Jésus, voyant leur foi, dit au paralytique: Mon enfant, tes péchés sont pardonnés.

6 Il y avait là quelques scribes, qui étaient assis, et qui se disaient au dedans d'eux:

7 Comment cet homme parle-t-il ainsi? Il blasphème. Qui peut pardonner les péchés, si ce n'est Dieu seul?

8 Jésus, ayant aussitôt connu par son esprit ce qu'ils pensaient au dedans d'eux, leur dit: Pourquoi avez-vous de telles pensées dans vos coeurs?

9 Lequel est le plus aisé, de dire au paralytique: Tes péchés sont pardonnés, ou de dire: Lève-toi, prends ton lit, et marche?

10 Or, afin que vous sachiez que le Fils de l'homme a sur la terre le pouvoir de pardonner les péchés:

11 Je te l'ordonne, dit-il au paralytique, lève-toi, prends ton lit, et va dans ta maison.

12 Et, à l'instant, il se leva, prit son lit, et sortit en présence de tout le monde, de sorte qu'ils étaient tous dans l'étonnement et glorifiaient Dieu, disant: Nous n'avons jamais rien vu de pareil.

13 Jésus sortit de nouveau du côté de la mer. Toute la foule venait à lui, et il les enseignait.

14 En passant, il vit Lévi, fils d'Alphée, assis au bureau des péages. Il lui dit: Suis-moi. Lévi se leva, et le suivit.

15 Comme Jésus était à table dans la maison de Lévi, beaucoup de publicains et de gens de mauvaise vie se mirent aussi à table avec lui et avec ses disciples; car ils étaient nombreux, et l'avaient suivi.

16 Les scribes et les pharisiens, le voyant manger avec les publicains et les gens de mauvaise vie, dirent à ses disciples: Pourquoi mange-t-il et boit-il avec les publicains et les gens de mauvaise vie?

17 Ce que Jésus ayant entendu, il leur dit: Ce ne sont pas ceux qui se portent bien qui ont besoin de médecin, mais les malades. Je ne suis pas venu appeler des justes, mais des pécheurs.

18 Les disciples de Jean et les pharisiens jeûnaient. Ils vinrent dire à Jésus: Pourquoi les disciples de Jean et ceux des pharisiens jeûnent-ils, tandis que tes disciples ne jeûnent point?

19 Jésus leur répondit: Les amis de l'époux peuvent-ils jeûner pendant que l'époux est avec eux? Aussi longtemps qu'ils ont avec eux l'époux, ils ne peuvent jeûner.

20 Les jours viendront où l'époux leur sera enlevé, et alors ils jeûneront en ce jour-là.

21 Personne ne coud une pièce de drap neuf à un vieil habit; autrement, la pièce de drap neuf emporterait une partie du vieux, et la déchirure serait pire.

22 Et personne ne met du vin nouveau dans de vieilles outres; autrement, le vin fait rompre les outres, et le vin et les outres sont perdus; mais il faut mettre le vin nouveau dans des outres neuves.

23 Il arriva, un jour de sabbat, que Jésus traversa des champs de blé. Ses disciples, chemin faisant, se mirent à arracher des épis.

24 Les pharisiens lui dirent: Voici, pourquoi font-ils ce qui n'est pas permis pendant le sabbat?

25 Jésus leur répondit: N'avez-vous jamais lu ce que fit David, lorsqu'il fut dans la nécessité et qu'il eut faim, lui et ceux qui étaient avec lui;

26 comment il entra dans la maison de Dieu, du temps du souverain sacrificateur Abiathar, et mangea les pains de proposition, qu'il n'est permis qu'aux sacrificateurs de manger, et en donna même à ceux qui étaient avec lui!

27 Puis il leur dit: Le sabbat a été fait pour l'homme, et non l'homme pour le sabbat,

28 de sorte que le Fils de l'homme est maître même du sabbat.

Public Domain