Johannes 12 | Съвременен български превод

Помазване на Иисус Христос във Витания

1 Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият* Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата. 3 Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече: 5 „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“ 6 Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. 7 Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми. 8 Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“ 9 Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар, 11 защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

12 На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим, 13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“ 14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: 15 „Не бой се, дъще Сионова*! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“ 16 Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него. 17 Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото. 18 Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо. 19 А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“

Елините искат да видят Иисус Христос

20 Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини. 21 Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус. 23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки. 24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод. 25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.

Иисус Христос говори за Своята смърт

27 Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох – за този час. 28 Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“ 29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ 30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. 31 Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. 32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ 33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре. 34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“ 35 Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас*. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината*.“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.

Неверието на юдеите

37 Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38 за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още: 40 „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“ 41 Това каза Исаия, когато* беше видял славата Му и беше говорил за Него. 42 Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

Осъждане поради неверие

44 А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. 45 Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. 46 Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. 47 Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден. 49 Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. 50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“

Louis Segond 1910

1 Six jours avant la Pâque, Jésus arriva à Béthanie, où était Lazare, qu'il avait ressuscité des morts. 2 Là, on lui fit un souper; Marthe servait, et Lazare était un de ceux qui se trouvaient à table avec lui. 3 Marie, ayant pris une livre d'un parfum de nard pur de grand prix, oignit les pieds de Jésus, et elle lui essuya les pieds avec ses cheveux; et la maison fut remplie de l'odeur du parfum. 4 Un de ses disciples, Judas Iscariot, fils de Simon, celui qui devait le livrer, dit: 5 Pourquoi n'a-t-on pas vendu ce parfum trois cent deniers, pour les donner aux pauvres? 6 Il disait cela, non qu'il se mît en peine des pauvres, mais parce qu'il était voleur, et que, tenant la bourse, il prenait ce qu'on y mettait. 7 Mais Jésus dit: Laisse-la garder ce parfum pour le jour de ma sépulture. 8 Vous avez toujours les pauvres avec vous, mais vous ne m'avez pas toujours. 9 Une grande multitude de Juifs apprirent que Jésus était à Béthanie; et ils y vinrent, non pas seulement à cause de lui, mais aussi pour voir Lazare, qu'il avait ressuscité des morts. 10 Les principaux sacrificateurs délibérèrent de faire mourir aussi Lazare, 11 parce que beaucoup de Juifs se retiraient d'eux à cause de lui, et croyaient en Jésus. 12 Le lendemain, une foule nombreuse de gens venus à la fête ayant entendu dire que Jésus se rendait à Jérusalem, 13 prirent des branches de palmiers, et allèrent au-devant de lui, en criant: Hosanna! Béni soit celui qui vient au nom du Seigneur, le roi d'Israël! 14 Jésus trouva un ânon, et s'assit dessus, selon ce qui est écrit: 15 Ne crains point, fille de Sion; Voici, ton roi vient, Assis sur le petit d'une ânesse. 16 Ses disciples ne comprirent pas d'abord ces choses; mais, lorsque Jésus eut été glorifié, ils se souvinrent qu'elles étaient écrites de lui, et qu'il les avaient été accomplies à son égard. 17 Tous ceux qui étaient avec Jésus, quand il appela Lazare du sépulcre et le ressuscita des morts, lui rendaient témoignage; 18 et la foule vint au-devant de lui, parce qu'elle avait appris qu'il avait fait ce miracle. 19 Les pharisiens se dirent donc les uns aux autres: Vous voyez que vous ne gagnez rien; voici, le monde est allé après lui. 20 Quelques Grecs, du nombre de ceux qui étaient montés pour adorer pendant la fête, 21 s'adressèrent à Philippe, de Bethsaïda en Galilée, et lui dirent avec instance: Seigneur, nous voudrions voir Jésus. 22 Philippe alla le dire à André, puis André et Philippe le dirent à Jésus. 23 Jésus leur répondit: L'heure est venue où le Fils de l'homme doit être glorifié. 24 En vérité, en vérité, je vous le dis, si le grain de blé qui est tombé en terre ne meurt, il reste seul; mais, s'il meurt, il porte beaucoup de fruit. 25 Celui qui aime sa vie la perdra, et celui qui hait sa vie dans ce monde la conservera pour la vie éternelle. 26 Si quelqu'un me sert, qu'il me suive; et là où je suis, là aussi sera mon serviteur. Si quelqu'un me sert, le Père l'honorera. 27 Maintenant mon âme est troublée. Et que dirais-je?... Père, délivre-moi de cette heure?... Mais c'est pour cela que je suis venu jusqu'à cette heure. 28 Père, glorifie ton nom! Et une voix vint du ciel: Je l'ai glorifié, et je le glorifierai encore. 29 La foule qui était là, et qui avait entendu, disait que c'était un tonnerre. D'autres disaient: Un ange lui a parlé. 30 Jésus dit: Ce n'est pas à cause de moi que cette voix s'est fait entendre; c'est à cause de vous. 31 Maintenant a lieu le jugement de ce monde; maintenant le prince de ce monde sera jeté dehors. 32 Et moi, quand j'aurai été élevé de la terre, j'attirerai tous les hommes à moi. 33 En parlant ainsi, il indiquait de quelle mort il devait mourir. - 34 La foule lui répondit: Nous avons appris par la loi que le Christ demeure éternellement; comment donc dis-tu: Il faut que le Fils de l'homme soit élevé? Qui est ce Fils de l'homme? 35 Jésus leur dit: La lumière est encore pour un peu de temps au milieu de vous. Marchez, pendant que vous avez la lumière, afin que les ténèbres ne vous surprennent point: celui qui marche dans les ténèbres ne sait où il va. 36 Pendant que vous avez la lumière, croyez en la lumière, afin que vous soyez des enfants de lumière. Jésus dit ces choses, puis il s'en alla, et se cacha loin d'eux. 37 Malgré tant de miracles qu'il avait faits en leur présence, ils ne croyaient pas en lui, 38 afin que s'accomplît la parole qu'Ésaïe, le prophète, a prononcée: Seigneur, Qui a cru à notre prédication? Et à qui le bras du Seigneur a-t-il été révélé? 39 Aussi ne pouvaient-ils croire, parce qu'Ésaïe a dit encore: 40 Il a aveuglé leurs yeux; et il a endurci leur coeur, De peur qu'ils ne voient des yeux, Qu'ils ne comprennent du coeur, Qu'ils ne se convertissent, et que je ne les guérisse. 41 Ésaïe dit ces choses, lorsqu'il vit sa gloire, et qu'il parla de lui. 42 Cependant, même parmi les chefs, plusieurs crurent en lui; mais, à cause des pharisiens, ils n'en faisaient pas l'aveu, dans la crainte d'être exclus de la synagogue. 43 Car ils aimèrent la gloire des hommes plus que la gloire de Dieu. 44 Or, Jésus s'était écrié: Celui qui croit en moi croit, non pas en moi, mais en celui qui m'a envoyé; 45 et celui qui me voit voit celui qui m'a envoyé. 46 Je suis venu comme une lumière dans le monde, afin que quiconque croit en moi ne demeure pas dans les ténèbres. 47 Si quelqu'un entend mes paroles et ne les garde point, ce n'est pas moi qui le juge; car je suis venu non pour juger le monde, mais pour sauver le monde. 48 Celui qui me rejette et qui ne reçoit pas mes paroles a son juge; la parole que j'ai annoncée, c'est elle qui le jugera au dernier jour. 49 Car je n'ai point parlé de moi-même; mais le Père, qui m'a envoyé, m'a prescrit lui-même ce que je dois dire et annoncer. 50 Et je sais que son commandement est la vie éternelle. C'est pourquoi les choses que je dis, je les dis comme le Père me les a dites.

Johannes 12 | Съвременен български превод Louis Segond 1910