Johannes 11 | Съвременен български превод

Възкресяване на Лазар

1 Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра и Марта.

2 А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.

3 Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“

4 Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“

5 А Иисус обичаше Марта и сестра и, както и Лазар.

6 Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.

7 След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“

8 Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“

9 Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

10 А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“

11 Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“

12 Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“

13 Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.

14 Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.

15 Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“

16 Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“

17 Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.

18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.

19 Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат.

20 Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.

21 Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“

23 Иисус и рече: „Брат ти ще възкръсне.“

24 Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“

25 Иисус и рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее.

26 Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“

27 Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“

28 Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“

29 Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.

30 Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.

31 Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“

33 Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано

34 рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“

35 Иисус се просълзи.

36 Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“

37 Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“

38 Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.

39 Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“

40 Иисус и рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“

41 Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият*. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“

43 След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“

44 И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“

Заговор за убийството на Иисус Христос

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.

47 Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“

49 Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,

50 нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“

51 Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа;

52 и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.

53 И от този ден те се сговориха да Го убият.

54 Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

55 Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.

56 Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“

57 А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Louis Segond 1910

1 Il y avait un homme malade, Lazare, de Béthanie, village de Marie et de Marthe, sa soeur.

2 C'était cette Marie qui oignit de parfum le Seigneur et qui lui essuya les pieds avec ses cheveux, et c'était son frère Lazare qui était malade.

3 Les soeurs envoyèrent dire à Jésus: Seigneur, voici, celui que tu aimes est malade.

4 Après avoir entendu cela, Jésus dit: Cette maladie n'est point à la mort; mais elle est pour la gloire de Dieu, afin que le Fils de Dieu soit glorifié par elle.

5 Or, Jésus aimait Marthe, et sa soeur, et Lazare.

6 Lors donc qu'il eut appris que Lazare était malade, il resta deux jours encore dans le lieu où il était,

7 et il dit ensuite aux disciples: Retournons en Judée.

8 Les disciples lui dirent: Rabbi, les Juifs tout récemment cherchaient à te lapider, et tu retournes en Judée!

9 Jésus répondit: N'y a-t-il pas douze heures au jour? Si quelqu'un marche pendant le jour, il ne bronche point, parce qu'il voit la lumière de ce monde;

10 mais, si quelqu'un marche pendant la nuit, il bronche, parce que la lumière n'est pas en lui.

11 Après ces paroles, il leur dit: Lazare, notre ami, dort; mais je vais le réveiller.

12 Les disciples lui dirent: Seigneur, s'il dort, il sera guéri.

13 Jésus avait parlé de sa mort, mais ils crurent qu'il parlait de l'assoupissement du sommeil.

14 Alors Jésus leur dit ouvertement: Lazare est mort.

15 Et, à cause de vous, afin que vous croyiez, je me réjouis de ce que je n'étais pas là. Mais allons vers lui.

16 Sur quoi Thomas, appelé Didyme, dit aux autres disciples: Allons aussi, afin de mourir avec lui.

17 Jésus, étant arrivé, trouva que Lazare était déjà depuis quatre jours dans le sépulcre.

18 Et, comme Béthanie était près de Jérusalem, à quinze stades environ,

19 beaucoup de Juifs étaient venus vers Marthe et Marie, pour les consoler de la mort de leur frère.

20 Lorsque Marthe apprit que Jésus arrivait, elle alla au-devant de lui, tandis que Marie se tenait assise à la maison.

21 Marthe dit à Jésus: Seigneur, si tu eusses été ici, mon frère ne serait pas mort.

22 Mais, maintenant même, je sais que tout ce que tu demanderas à Dieu, Dieu te l'accordera.

23 Jésus lui dit: Ton frère ressuscitera.

24 Je sais, lui répondit Marthe, qu'il ressuscitera à la résurrection, au dernier jour.

25 Jésus lui dit: Je suis la résurrection et la vie. Celui qui croit en moi vivra, quand même il serait mort;

26 et quiconque vit et croit en moi ne mourra jamais. Crois-tu cela?

27 Elle lui dit: Oui, Seigneur, je crois que tu es le Christ, le Fils de Dieu, qui devait venir dans le monde.

28 Ayant ainsi parlé, elle s'en alla. Puis elle appela secrètement Marie, sa soeur, et lui dit: Le maître est ici, et il te demande.

29 Dès que Marie eut entendu, elle se leva promptement, et alla vers lui.

30 Car Jésus n'était pas encore entré dans le village, mais il était dans le lieu où Marthe l'avait rencontré.

31 Les Juifs qui étaient avec Marie dans la maison et qui la consolaient, l'ayant vue se lever promptement et sortir, la suivirent, disant: Elle va au sépulcre, pour y pleurer.

32 Lorsque Marie fut arrivée là où était Jésus, et qu'elle le vit, elle tomba à ses pieds, et lui dit: Seigneur, si tu eusses été ici, mon frère ne serait pas mort.

33 Jésus, la voyant pleurer, elle et les Juifs qui étaient venus avec elle, frémit en son esprit, et fut tout ému.

34 Et il dit: Où l'avez-vous mis? Seigneur, lui répondirent-ils, viens et vois.

35 Jésus pleura.

36 Sur quoi les Juifs dirent: Voyez comme il l'aimait.

37 Et quelques-uns d'entre eux dirent: Lui qui a ouvert les yeux de l'aveugle, ne pouvait-il pas faire aussi que cet homme ne mourût point?

38 Jésus frémissant de nouveau en lui-même, se rendit au sépulcre. C'était une grotte, et une pierre était placée devant.

39 Jésus dit: Otez la pierre. Marthe, la soeur du mort, lui dit: Seigneur, il sent déjà, car il y a quatre jours qu'il est là.

40 Jésus lui dit: Ne t'ai-je pas dit que, si tu crois, tu verras la gloire de Dieu?

41 Ils ôtèrent donc la pierre. Et Jésus leva les yeux en haut, et dit: Père, je te rends grâces de ce que tu m'as exaucé.

42 Pour moi, je savais que tu m'exauces toujours; mais j'ai parlé à cause de la foule qui m'entoure, afin qu'ils croient que c'est toi qui m'as envoyé.

43 Ayant dit cela, il cria d'une voix forte: Lazare, sors!

44 Et le mort sortit, les pieds et les mains liés de bandes, et le visage enveloppé d'un linge. Jésus leur dit: Déliez-le, et laissez-le aller.

45 Plusieurs des Juifs qui étaient venus vers Marie, et qui virent ce que fit Jésus, crurent en lui.

46 Mais quelques-uns d'entre eux allèrent trouver les pharisiens, et leur dirent ce que Jésus avait fait.

47 Alors les principaux sacrificateurs et les pharisiens assemblèrent le sanhédrin, et dirent: Que ferons-nous? Car cet homme fait beaucoup de miracles.

48 Si nous le laissons faire, tous croiront en lui, et les Romains viendront détruire et notre ville et notre nation.

49 L'un d'eux, Caïphe, qui était souverain sacrificateur cette année-là, leur dit: Vous n'y entendez rien;

50 vous ne réfléchissez pas qu'il est dans votre intérêt qu'un seul homme meure pour le peuple, et que la nation entière ne périsse pas.

51 Or, il ne dit pas cela de lui-même; mais étant souverain sacrificateur cette année-là, il prophétisa que Jésus devait mourir pour la nation.

52 Et ce n'était pas pour la nation seulement; c'était aussi afin de réunir en un seul corps les enfants de Dieu dispersés.

53 Dès ce jour, ils résolurent de le faire mourir.

54 C'est pourquoi Jésus ne se montra plus ouvertement parmi les Juifs; mais il se retira dans la contrée voisine du désert, dans une ville appelée Éphraïm; et là il demeurait avec ses disciples.

55 La Pâque des Juifs était proche. Et beaucoup de gens du pays montèrent à Jérusalem avant la Pâque, pour se purifier.

56 Ils cherchaient Jésus, et ils se disaient les uns aux autres dans le temple: Que vous en semble? Ne viendra-t-il pas à la fête?

57 Or, les principaux sacrificateurs et les pharisiens avaient donné l'ordre que, si quelqu'un savait où il était, il le déclarât, afin qu'on se saisît de lui.

Public Domain