1.Mose 41 | Съвременен български превод English Standard Version

✕

Anmelden
... und alle Funktionen nutzen!
1.Mose 41 | Съвременен български превод
1 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил 2 и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; 3 след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; 4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, 5 но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; 6 но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; 7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. 8 На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. 9 Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; 10 когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, 11 там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; 12 с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; 13 каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ 14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ 16 Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ 17 И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката 18 и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; 19 а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. 20 Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. 21 Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. 22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; 23 но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, 24 които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ 25 Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. 26 Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. 27 Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. 28 Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. 29 Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; 30 след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. 31 Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. 32 А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. 33 Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. 34 По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. 35 Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; 36 и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

37 Това се понрави на фараона и на всичките му служители. 38 Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ 39 И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. 40 Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ 41 И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ 42 Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; 43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. 44 И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ 45 Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя. 46 Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. 47 А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. 48 И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. 49 Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. 50 Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. 51 Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, 52 а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ 53 Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, 54 настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. 55 Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ 56 Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

English Standard Version

Joseph Interprets Pharaoh’s Dreams

1 After two whole years, Pharaoh dreamed that he was standing by the Nile, 2 and behold, there came up out of the Nile seven cows, attractive and plump, and they fed in the reed grass. 3 And behold, seven other cows, ugly and thin, came up out of the Nile after them, and stood by the other cows on the bank of the Nile. 4 And the ugly, thin cows ate up the seven attractive, plump cows. And Pharaoh awoke. 5 And he fell asleep and dreamed a second time. And behold, seven ears of grain, plump and good, were growing on one stalk. 6 And behold, after them sprouted seven ears, thin and blighted by the east wind. 7 And the thin ears swallowed up the seven plump, full ears. And Pharaoh awoke, and behold, it was a dream. 8 So in the morning his spirit was troubled, and he sent and called for all the magicians of Egypt and all its wise men. Pharaoh told them his dreams, but there was none who could interpret them to Pharaoh. 9 Then the chief cupbearer said to Pharaoh, “I remember my offenses today. 10 When Pharaoh was angry with his servants and put me and the chief baker in custody in the house of the captain of the guard, 11 we dreamed on the same night, he and I, each having a dream with its own interpretation. 12 A young Hebrew was there with us, a servant of the captain of the guard. When we told him, he interpreted our dreams to us, giving an interpretation to each man according to his dream. 13 And as he interpreted to us, so it came about. I was restored to my office, and the baker was hanged.” 14 Then Pharaoh sent and called Joseph, and they quickly brought him out of the pit. And when he had shaved himself and changed his clothes, he came in before Pharaoh. 15 And Pharaoh said to Joseph, “I have had a dream, and there is no one who can interpret it. I have heard it said of you that when you hear a dream you can interpret it.” 16 Joseph answered Pharaoh, “It is not in me; God will give Pharaoh a favorable answer.”* 17 Then Pharaoh said to Joseph, “Behold, in my dream I was standing on the banks of the Nile. 18 Seven cows, plump and attractive, came up out of the Nile and fed in the reed grass. 19 Seven other cows came up after them, poor and very ugly and thin, such as I had never seen in all the land of Egypt. 20 And the thin, ugly cows ate up the first seven plump cows, 21 but when they had eaten them no one would have known that they had eaten them, for they were still as ugly as at the beginning. Then I awoke. 22 I also saw in my dream seven ears growing on one stalk, full and good. 23 Seven ears, withered, thin, and blighted by the east wind, sprouted after them, 24 and the thin ears swallowed up the seven good ears. And I told it to the magicians, but there was no one who could explain it to me.” 25 Then Joseph said to Pharaoh, “The dreams of Pharaoh are one; God has revealed to Pharaoh what he is about to do. 26 The seven good cows are seven years, and the seven good ears are seven years; the dreams are one. 27 The seven lean and ugly cows that came up after them are seven years, and the seven empty ears blighted by the east wind are also seven years of famine. 28 It is as I told Pharaoh; God has shown to Pharaoh what he is about to do. 29 There will come seven years of great plenty throughout all the land of Egypt, 30 but after them there will arise seven years of famine, and all the plenty will be forgotten in the land of Egypt. The famine will consume the land, 31 and the plenty will be unknown in the land by reason of the famine that will follow, for it will be very severe. 32 And the doubling of Pharaoh’s dream means that the thing is fixed by God, and God will shortly bring it about. 33 Now therefore let Pharaoh select a discerning and wise man, and set him over the land of Egypt. 34 Let Pharaoh proceed to appoint overseers over the land and take one-fifth of the produce of the land* of Egypt during the seven plentiful years. 35 And let them gather all the food of these good years that are coming and store up grain under the authority of Pharaoh for food in the cities, and let them keep it. 36 That food shall be a reserve for the land against the seven years of famine that are to occur in the land of Egypt, so that the land may not perish through the famine.”

Joseph Rises to Power

37 This proposal pleased Pharaoh and all his servants. 38 And Pharaoh said to his servants, “Can we find a man like this, in whom is the Spirit of God?”* 39 Then Pharaoh said to Joseph, “Since God has shown you all this, there is none so discerning and wise as you are. 40 You shall be over my house, and all my people shall order themselves as you command.* Only as regards the throne will I be greater than you.” 41 And Pharaoh said to Joseph, “See, I have set you over all the land of Egypt.” 42 Then Pharaoh took his signet ring from his hand and put it on Joseph’s hand, and clothed him in garments of fine linen and put a gold chain about his neck. 43 And he made him ride in his second chariot. And they called out before him, “Bow the knee!”* Thus he set him over all the land of Egypt. 44 Moreover, Pharaoh said to Joseph, “I am Pharaoh, and without your consent no one shall lift up hand or foot in all the land of Egypt.” 45 And Pharaoh called Joseph’s name Zaphenath-paneah. And he gave him in marriage Asenath, the daughter of Potiphera priest of On. So Joseph went out over the land of Egypt. 46 Joseph was thirty years old when he entered the service of Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from the presence of Pharaoh and went through all the land of Egypt. 47 During the seven plentiful years the earth produced abundantly, 48 and he gathered up all the food of these seven years, which occurred in the land of Egypt, and put the food in the cities. He put in every city the food from the fields around it. 49 And Joseph stored up grain in great abundance, like the sand of the sea, until he ceased to measure it, for it could not be measured. 50 Before the year of famine came, two sons were born to Joseph. Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, bore them to him. 51 Joseph called the name of the firstborn Manasseh. “For,” he said, “God has made me forget all my hardship and all my father’s house.”* 52 The name of the second he called Ephraim, “For God has made me fruitful in the land of my affliction.”* 53 The seven years of plenty that occurred in the land of Egypt came to an end, 54 and the seven years of famine began to come, as Joseph had said. There was famine in all lands, but in all the land of Egypt there was bread. 55 When all the land of Egypt was famished, the people cried to Pharaoh for bread. Pharaoh said to all the Egyptians, “Go to Joseph. What he says to you, do.” 56 So when the famine had spread over all the land, Joseph opened all the storehouses* and sold to the Egyptians, for the famine was severe in the land of Egypt. 57 Moreover, all the earth came to Egypt to Joseph to buy grain, because the famine was severe over all the earth.