1.Könige 22 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

1.Könige 22 | Священное Писание, Восточный перевод

Пророчество Михея против Ахава

1 Три года между Сирией и Исраилом не было войны. 2 Но на третий год Иосафат, царь Иудеи, отправился к царю Исраила. 3 Царь Исраила сказал своим приближённым: – Разве вы не знаете, что Рамот Галаадский принадлежит нам, а мы и не пытаемся забрать его у царя Сирии? 4 Он спросил Иосафата: – Пойдёшь ли ты со мной воевать за Рамот Галаадский? Иосафат ответил царю Исраила: – Я с тобой. Мой народ – твой народ, мои кони – твои кони. 5 Но ещё Иосафат сказал царю Исраила: – Спроси вначале совета у Вечного. 6 Царь Исраила собрал пророков – около четырёхсот человек – и спросил их: – Идти ли мне войной на Рамот Галаадский или не ходить? – Иди, – ответили они. – Владыка отдаст город в руки царя. 7 Но Иосафат спросил: – Разве нет здесь ещё пророка Вечного, которого мы могли бы спросить? 8 Царь Исраила ответил Иосафату: – Есть ещё один человек, через которого мы можем спросить Вечного, но я ненавижу его, потому что он никогда не пророчествует обо мне ничего доброго, а только плохое. Это Михей, сын Имлы. – Царю не следует так говорить, – сказал Иосафат. 9 Тогда царь Исраила позвал одного из военачальников и сказал: – Немедленно приведи Михея, сына Имлы! 10 Облачённые в царские одеяния царь Исраила и Иосафат, царь Иудеи, сидели на своих тронах на гумне, недалеко от ворот Самарии, а все пророки пророчествовали перед ними. 11 Тогда Цедекия, сын Кенааны, сделал себе железные рога* и сказал: – Так говорит Вечный: «Ими ты будешь бодать сирийцев, пока они не будут истреблены». 12 Все остальные пророки пророчествовали о том же, говоря: – Иди на Рамот Галаадский и будь победителем! Вечный отдаст его в руки царя. 13 Посланник, который ходил, чтобы позвать Михея, сказал ему: – Слушай, все остальные пророки, как один, предсказывают царю успех. Пусть твоё слово будет согласно с их словами, и говори благоприятно. 14 Но Михей сказал: – Верно, как и то, что жив Вечный, – я скажу ему лишь то, что скажет мне Вечный. 15 Когда он пришёл, царь спросил его: – Михей! Идти ли нам воевать с Рамотом Галаадским или не ходить? – Иди конечно и будь победителем, – ответил он. – Вечный обязательно отдаст его в руки царя. 16 Но царь сказал ему: – Сколько раз мне заставить тебя поклясться, чтобы ты не говорил мне ничего, кроме истины во имя Вечного? 17 Тогда Михей ответил: – Я видел весь Исраил рассеянным по горам, как овцы без пастуха, и Вечный сказал: «У них нет господина. Пусть каждый возвращается с миром домой». 18 Царь Исраила сказал Иосафату: – Разве я не говорил тебе, что он никогда не пророчествует обо мне ничего хорошего, одно лишь плохое? 19 А Михей сказал: – Итак, выслушай слово Вечного. Я видел Вечного сидящим на Своём троне и всё небесное воинство, стоявшее справа и слева от Него. 20 Вечный сказал: «Кто выманит Ахава, чтобы он пошёл и пал при Рамоте Галаадском?» И один предлагал одно, другой другое, 21 пока не вышел некий дух и не встал перед Вечным, сказав: «Я его выманю». «Как?» – спросил Вечный. 22 «Я пойду и стану лживым духом в устах всех его пророков», – сказал он. «Да, ты преуспеешь в этом и выманишь его, – сказал Вечный. – Иди и сделай так». 23 И вот теперь Вечный вложил в уста всех этих твоих пророков лживый дух, а тебе Вечный определил беду. 24 Тогда Цедекия, сын Кенааны, подошёл и ударил Михея по щеке. – Как это Дух Вечного перешёл от меня к тебе, чтобы говорить с тобой? – спросил он. 25 Михей ответил: – Ты узнаешь это в тот день, когда будешь прятаться во внутренней комнате. 26 Тогда царь Исраила приказал: – Возьмите Михея и отправьте его к Амону, правителю города, и к Иоашу, приближённому царя, 27 и скажите: Так говорит царь: «Посадите этого человека в темницу и не давайте ему ничего, кроме хлеба и воды, пока я благополучно не вернусь». 28 Михей сказал: – Если ты благополучно вернёшься, значит, Вечный не говорил через меня! И ещё он сказал: – Пусть все услышат это!

Гибель Ахава

29 И царь Исраила пошёл на Рамот Галаадский с Иосафатом, царём Иудеи. 30 Царь Исраила сказал Иосафату: – Я вступлю в сражение переодетым, но ты носи свои царские одежды. Царь Исраила переоделся и вступил в сражение. 31 А царь Сирии приказал тридцати двум начальникам над своими колесницами: – Не сражайтесь ни с кем, ни с малым, ни с великим, кроме царя Исраила. 32 Когда начальники над колесницами увидели Иосафата, они подумали: «Конечно, это и есть царь Исраила». И они повернули, чтобы напасть на него, но когда Иосафат закричал, 33 начальники над колесницами увидели, что он не царь Исраила, и перестали его преследовать. 34 Но кто-то натянул лук и случайно ранил царя Исраила, так что стрела попала в щель между доспехами. Царь сказал своему колесничему: – Разворачивайся и вывези меня из боя. Я ранен. 35 Но битва кипела весь день, и царь вынужден был стоять в своей колеснице перед сирийцами. Кровь из раны текла на пол колесницы, и вечером он умер. 36 Когда садилось солнце, по войску прокатился клич: – Пусть каждый человек возвращается в свой город, каждый – в свою землю! 37 Царь умер и был привезён в Самарию, где его и похоронили. 38 А колесницу вымыли в самарийском пруду, где мылись блудницы*, и псы лизали его кровь – по слову Вечного, которое Он изрёк*. 39 Прочие события царствования Ахава и то, что он сделал, включая дворец, построенный им и выложенный слоновой костью, и города, которые он укрепил, записано в«Книге летописей царей Исраила». 40 Ахав упокоился со своими предками. И царём вместо него стал его сын Охозия.

Иосафат – царь Иудеи

41 Иосафат, сын Асы, стал царём Иудеи на четвёртом году правления Ахава, царя Исраила. 42 Иосафату было тридцать пять лет, когда он стал царём, и правил он в Иерусалиме двадцать пять лет. Его мать звали Азува, она была дочерью Шилхи. 43 Он во всём ходил путями своего отца Асы и не уклонялся от них, делая то, что было правильным в глазах Вечного. Но святилища на возвышенностях не были уничтожены, и народ продолжал приносить там жертвы и возжигать благовония. 44 Ещё Иосафат заключил мир с царём Исраила. 45 Прочие события царствования Иосафата, то, что он совершил, и его воинские подвиги записаны в«Книге летописей царей Иудеи». 46 Остаток храмовых блудников, которые ещё были в стране в дни его отца Асы, он искоренил. 47 В Эдоме не было царя, правил наместник. 48 Иосафат построил флотилию торговых кораблей*, чтобы плавать в Офир за золотом, но они так и не отплыли, потому что разбились в родном порту Эцион-Гевер. 49 В то время Охозия, сын Ахава, сказал Иосафату: – Пусть мои люди плавают вместе с твоими, – но Иосафат не захотел. 50 Иосафат упокоился со своими предками и был похоронен с ними в Городе Давуда, своего предка. И царём вместо него стал его сын Иорам.

Охозия – царь Исраила

51 Охозия, сын Ахава, стал царём Исраила на семнадцатом году правления Иосафата, царя Иудеи, и правил в Самарии Исраилом два года. 52 Он делал зло в глазах Вечного, потому что ходил путями отца и матери и путями Иеровоама, сына Невата, который склонил Исраил к греху. 53 Он служил Баалу и поклонялся ему, и вызывал гнев Вечного, Бога Исраила, как и его отец.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Поход срещу Сирия и смъртта на Ахаав

1 Изминаха три години без война между Сирия и Израил. 2 А в третата година, когато Юдейският цар Йосафат слезе при Израилевия цар, 3 Израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние отдавна мълчим и не си го вземаме от сирийския цар? 4 Каза и на Йосафат: Идваш ли с мене на бой в Рамот-галаад? Йосафат отговори на Израилевия цар: Аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне. 5 Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до ГОСПОДНЕТО слово. 6 Тогава Израилевият цар събра пророците си, около четиристотин мъже, и им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те отговориха: Излез и ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 7 Обаче Йосафат каза: Няма ли тук, освен тези, някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него? 8 Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА. Но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а зло. А Йосафат каза: Нека царят не говори така. 9 Тогава Израилевият цар повика един евнух и каза: Доведи бързо Михей, син на Емла. 10 А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта. И всички пророци пророкуваха пред тях. 11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш. 12 Също и всичките пророци пророкуваха така: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 13 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: Ето сега думите на пророците, като от едни уста са добри за царя; моля и твоята дума да бъде като на всекиго от тях и ти говори доброто. 14 А Михей отговори: В името на живия ГОСПОД заявявам, че каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря. 15 И така, той дойде при царя. И царят го запита: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Излез и ще имаш добър успех, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя. 16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име! 17 Тогава пророкът отвърна: Видях целия Израил, пръснат по планините – като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. 18 Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло? 19 А Михей каза: Чуй ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, Който седеше на престола Си, и цялото небесно множество, което стоеше около Него отдясно и отляво. 20 И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахаав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг – друго. 21 После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя. 22 ГОСПОД го попита: Как? А той отговори: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примамвай го и ще успееш. Излез, направи така! 23 И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; ГОСПОД обаче е говорил зло за тебе. 24 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб? 25 А Михей отвърна: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш. 26 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас. 27 И им кажете: Така заповяда царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода*, докато си дойда с мир. 28 А Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Каза още: Слушайте вие, всички племена. 29 И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат отидоха в Рамот-галаад. 30 Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влезе в сражението. 31 А сирийският цар беше заповядал на тридесет и двамата свои началници на колесници: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар. 32 А началниците на колесници, като видяха Йосафат, си казаха: Този трябва да е Израилевият цар. И се отклониха да го ударят, но Йосафат извика. 33 И началниците на колесници, като видяха, че той не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. 34 А един човек стреля, без да се цели, и улучи Израилевия цар между свръзките на бронята му; затова той каза на колесничаря си: Обърни ръката си и ме изведи от сражението, защото съм тежко ранен. 35 И в онзи ден сражението се усили. А царят беше подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. 36 Около залез слънце в стана се нададе вик, който обявяваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си. 37 Така царят умря и го донесоха в Самария, и го погребаха там. 38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, където се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му според словото, което ГОСПОД беше говорил. 39 А останалите дела на Ахаав и всичко, което извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всички градове, които съгради, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе. 40 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари синът му Охозия.

Възцаряване на Йосафат в Юдея

41 А над Юдея се възцари Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. 42 Йосафат беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей. 43 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Високите места обаче не се отмениха; народът все още жертваше и кадеше по високите места. 44 И Йосафат сключи мир с Израилевия цар. 45 А останалите дела на Йосафат, юначеството, което показа, и как воюваше, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе. 46 Освен това той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. 47 По това време в Едом нямаше цар, а царуваше наместник. 48 Йосафат построи кораби като тарсийските, които да отплават за Офир за злато. Те обаче не отплаваха, защото се разбиха в Есион-гавер. 49 Тогава Охозия, Ахаавовият син, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги в корабите. Но Йосафат отказа. 50 И Йосафат заспа с бащите си и беше погребан при тях в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Йорам.

Възцаряване на Охозия в Израил

51 Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат и царува две години над Израил. 52 Той върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; 53 защото служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израелевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.