Richter 9 | Священное Писание, Восточный перевод

Ави-Малик

1 Ави-Малик, сын Иеруб-Баала, пришёл к братьям своей матери в Шехем и сказал им и всему клану своей матери: 2 – Спросите всех жителей Шехема: «Что для вас лучше, чтобы вами правили все семьдесят сыновей Иеруб-Баала или всего лишь один?» Помните, что я ваша плоть и кровь. 3 Когда братья его матери пересказали всё это жителям Шехема, те склонились на сторону Ави-Малика, потому что говорили: «Он наш брат». 4 Они дали ему восемьсот сорок граммов* серебра из храма Баал-Берита, и Ави-Малик нанял на них праздных и безрассудных людей, которые пошли за ним. 5 Он пришёл в дом своего отца в Офре и убил семьдесят своих братьев, сыновей Иеруб-Баала, на одном камне. Но Иотам, самый младший сын Иеруб-Баала, спрятался и спасся. 6 А все жители Шехема и Бет-Милло собрались у великого дерева в Шехеме и сделали Ави-Малика царём. 7 Когда об этом рассказали Иотаму, он поднялся на вершину горы Геризим и закричал им: – Послушайте меня, жители Шехема, чтобы и Всевышний послушал вас! 8 Решили однажды деревья поставить над собою царя. Они сказали оливе: «Царствуй над нами». 9 Но олива ответила: «Бросить ли мне своё масло – им славят богов и людей, – чтобы править деревьями?» 10 Деревья сказали инжиру: «Ты приди, царствуй над нами». 11 Но инжир им ответил: «Бросить ли мне свой плод – такой хороший и вкусный, – чтобы править деревьями?» 12 Деревья сказали виноградной лозе: «Ты приди, царствуй над нами». 13 Но лоза им ответила: «Бросить ли мне своё вино – оно веселит богов и людей, – чтобы править деревьями?» 14 Тогда деревья сказали терновнику: «Ты приди, царствуй над нами». 15 И терновник ответил деревьям: «Если вы и вправду хотите поставить меня над собою царём, то приходите, покойтесь в моей тени. Но если нет, то пусть выйдет из терновника пламя и пожрёт ливанские кедры». 16 Итак, честно ли и достойно ли вы поступили, сделав Ави-Малика царём? По совести ли вы поступили с Иеруб-Баалом и его семьёй, так ли обошлись с ним, как он того заслуживает? 17 Мой отец сражался за вас, рисковал жизнью, чтобы избавить вас от руки мадианитян, 18 но сегодня вы восстали против семьи моего отца, убили семьдесят его сыновей на одном камне и сделали Ави-Малика, сына его рабыни, царём над жителями Шехема, потому что он ваш брат. 19 Если сегодня вы поступили с Иеруб-Баалом и его семьёй честно и достойно, то радуйтесь за Ави-Малика, и пусть он радуется за вас! 20 Но если нет, то пусть из Ави-Малика выйдет пламя и пожрёт вас, жители Шехема и Бет-Милло, и пусть из вас, жители Шехема и Бет-Милло, выйдет пламя и пожрёт Ави-Малика! 21 И Иотам бежал и поселился в городе Беэре, потому что боялся своего брата Ави-Малика. 22 Ави-Малик правил Исраилом три года. 23 Но Всевышний наслал злого духа между Ави-Маликом и жителями Шехема, и жители Шехема не стали покоряться Ави-Малику. 24 Это случилось, чтобы жестокость по отношению к семидесяти сыновьям Иеруб-Баала была наказана, и кровь их легла на их брата Ави-Малика и на жителей Шехема, которые помогли ему убить своих братьев. 25 Жители Шехема из вражды к нему устраивали засады на горных вершинах, чтобы грабить каждого, кто проходит мимо, и об этом было донесено Ави-Малику. 26 А в Шехем пришёл Гаал, сын Эведа, вместе со своими братьями, и жители Шехема доверились ему. 27 Они вышли в поле, собирали виноград, давили его и праздновали. Они пошли в храм своего бога, ели и пили и проклинали Ави-Малика. 28 Гаал, сын Эведа, сказал: – Кто такой Ави-Малик и кто такие мы в Шехеме, чтобы подчиняться ему? Разве он не сын Иеруб-Баала и разве не Зевул его наместник? Служите людям Еммора, отца Шехема! Зачем нам служить Ави-Малику? 29 Если бы только эти люди были у меня под началом! Тогда я избавился бы от Ави-Малика. Я бы сказал ему: «Собери своё войско и выходи!» 30 Когда Зевул, правитель города, услышал слова Гаала, сына Эведа, он очень разгневался. 31 Он тайно послал вестников к Ави-Малику, чтобы сказать ему: – Гаал, сын Эведа, и его братья пришли в Шехем и настраивают город против тебя. 32 Итак, приходи ночью со своими воинами и устрой в поле засаду. 33 А утром, на рассвете, напади на город. Когда Гаал и его воины выйдут против тебя, делай с ними всё, что хочешь. 34 И Ави-Малик вместе со всеми своими воинами отправился в путь, и они залегли в засаду у Шехема четырьмя отрядами. 35 А Гаал, сын Эведа, вышел и стоял у входа в городские ворота как раз тогда, когда Ави-Малик и его воины выходили из засады. 36 Увидев их, Гаал сказал Зевулу: – Смотри, с горных вершин спускаются люди! Зевул ответил: – Тени от гор кажутся тебе людьми. 37 Но Гаал вновь сказал: – Смотри, с горы* спускаются люди, и один отряд идёт со стороны дуба прорицателей*. 38 Зевул сказал ему: – Где твоя похвальба, ты, говоривший: «Кто такой Ави-Малик, чтобы нам ему подчиняться?» Разве не этих людей ты высмеивал? Выходи же теперь и сразись с ними! 39 И Гаал пошёл во главе жителей Шехема и сразился с Ави-Маликом. 40 Ави-Малик погнался за ним, и Гаал побежал от него. Многие пали ранеными у самого входа в ворота. 41 И Ави-Малик расположился в Аруме, а Зевул выгнал Гаала и его братьев из Шехема. 42 На следующий день жители Шехема вышли в поле, и об этом донесли Ави-Малику. 43 Он взял своих воинов, разделил их на три отряда и устроил в поле засаду. Увидев людей, которые выходили из города, он поднялся и напал на них. 44 Ави-Малик и отряд, который был с ним, поспешили занять место у входа в городские ворота, а два отряда ринулись на тех, кто был в поле, и стали убивать их. 45 Весь день Ави-Малик воевал с городом, пока не взял его и не перебил его жителей. После этого он сровнял город с землёй и засыпал это место солью. 46 Услышав об этом, все жители, бывшие в Шехемской башне, вошли в убежище храма Баал-Берита*. 47 Когда Ави-Малику донесли, что они собрались там, 48 он вместе со всеми своими воинами поднялся на гору Цалмон. Он взял топор, срубил несколько веток и положил их на плечи. Затем он приказал воинам, которые были с ним: – Быстро делайте то же, что и я. 49 И все его воины нарубили веток и пошли за Ави-Маликом. Они сложили их у убежища и подожгли его вместе с теми, кто в нём был. И все, кто был в Шехемской башне, около тысячи мужчин и женщин погибли. 50 Затем Ави-Малик пошёл к Тевецу, осадил его и захватил. 51 Но в городе была крепкая башня, и туда бежали все мужчины и женщины – все жители города. Они заперлись изнутри и поднялись на крышу башни. 52 Ави-Малик пришёл к башне и напал на неё, но когда он приблизился к входу, чтобы поджечь её, 53 одна женщина сбросила ему на голову обломок жёрнова и проломила ему череп. 54 Он тотчас же подозвал своего оруженосца и сказал ему: – Вытащи меч и убей меня, чтобы не говорили обо мне: «Его убила женщина». Слуга пронзил его, и он умер. 55 Увидев, что Ави-Малик умер, исраильтяне разошлись по домам. 56 Так Всевышний воздал за зло, которое Ави-Малик сделал своему отцу, убив семьдесят своих братьев. 57 Ещё Всевышний воздал за всё их зло жителям Шехема. Их постигло проклятие Иотама, сына Иеруб-Баала.

Библия, ревизирано издание

Авимелех – син на Гедеон

1 След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си: 2 Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът. 3 И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат. 4 И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха. 5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри. 6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем. 7 А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог. 8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас. 9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата? 10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас. 11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата? 12 После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас. 13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам* над дърветата? 14 После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас. 15 А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри. 16 И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи? 17 Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам. 18 А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат. 19 Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас! 20 Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех! 21 Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех. 22 И Авимелех управлява Израил три години. 23 А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни, 24 за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си. 25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех. 26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха. 27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех. 28 Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех? 29 Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез! 30 Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна. 31 Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе. 32 Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето. 33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш. 34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем. 35 Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата. 36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора. 37 Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим. 38 Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше*: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях. 39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех. 40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града. 41 Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем. 42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех. 43 Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби. 44 След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха. 45 Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол. 46 А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит. 47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали. 48 Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие. 49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити – около хиляда мъже и жени. 50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе. 51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата. 52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата и, за да я изгори с огън, 53 една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа. 54 Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря. 55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си. 56 Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. 57 Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.

Richter 9 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Ави-Малик

Авимелех – син на Гедеон