Richter 20 | Священное Писание, Восточный перевод

Исраильтяне поражают вениамитян

1 Все исраильтяне от Дана на севере до Беэр-Шевы на юге и из земли Галаад, что на востоке от Иордана, вышли, как один, и собрались перед Вечным в Мицпе.

2 Вожди всего народа, всех родов Исраила, заняли свои места в собрании народа Всевышнего – четыреста тысяч пеших воинов, вооружённых мечами.

3 (А вениамитяне услышали о том, что исраильтяне пошли в Мицпу.) И тогда исраильтяне сказали: – Расскажите нам, как случилось это страшное дело.

4 Левит, муж убитой женщины, сказал: – Я и моя наложница пришли в Гиву, что в земле Вениамина, чтобы заночевать там.

5 Ночью жители Гивы пришли за мной и окружили дом, намереваясь меня убить. Они изнасиловали мою наложницу, и она умерла.

6 Я взял её, разрезал на части и послал в каждую область наследия Исраила, потому что они сделали это постыдное и подлое дело в Исраиле.

7 Итак, все вы, исраильтяне, выскажитесь и дайте свой совет.

8 Весь народ поднялся, как один человек, говоря: – Никто из нас не пойдёт домой. Нет, никто из нас не возвратится в свой дом.

9 Но вот что мы сделаем с Гивой: мы бросим жребий и определим, кто должен пойти на неё.

10 Мы возьмём по десять человек из каждой сотни всех родов Исраила, сотню из тысячи и тысячу из десяти тысяч, чтобы достать для войска съестных припасов. И когда войско придёт в Гиву, что в земле Вениамина, оно воздаст им по заслугам за эту подлость, совершённую ими в Исраиле.

11 И все воины Исраила собрались вместе и объединились, как один человек, против этого города.

12 Роды Исраила послали людей по всему роду Вениамина, говоря: – Что за страшное дело вы совершили в Исраиле?

13 Выдайте этих порочных людей из Гивы, чтобы мы могли предать их смерти и искоренить в Исраиле зло. Но вениамитяне не хотели слушать своих соплеменников-исраильтян.

14 Из своих городов они собрались в Гиве, чтобы воевать с исраильтянами.

15 Вениамитяне тотчас же выставили двадцать шесть тысяч воинов, вооружённых мечами, от своих городов, не считая семисот отборных воинов из числа жителей Гивы.

16 Среди этого войска было семьсот отборных воинов, которые были левшами, каждый из них мог метнуть из пращи камень в волос и не промахнуться.

17 Исраил, не включая сюда Вениамина, выставил четыреста тысяч человек, вооружённых мечами, все они были воинами.

18 Исраильтяне пришли в Вефиль* и спросили Всевышнего. Они сказали: – Кто из нас должен идти воевать с вениамитянами первым? Вечный ответил: – Первым пойдёт Иуда.

19 На следующее утро исраильтяне встали и разбили стан неподалёку от Гивы.

20 Исраильтяне вышли, чтобы сразиться с вениамитянами, и выстроились в боевой порядок напротив Гивы.

21 Вениамитяне вышли из Гивы и сразили в тот день на поле боя двадцать две тысячи исраильтян.

22 Но исраильтяне, ободряя друг друга, вновь выстроились в боевой порядок там же, где и в первый день.

23 (Исраильтяне пошли, плакали перед Вечным до самого вечера и спрашивали Его: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами? Вечный ответил: – Идите против них.

24 Тогда исраильтяне приблизились к Вениамину во второй день.)

25 На этот раз вениамитяне, выйдя из Гивы им навстречу, сразили ещё восемнадцать тысяч исраильтян, вооружённых мечами.

26 Исраильтяне, весь народ, пришли в Вефиль и плакали там, сидя перед Вечным. Они постились в тот день до вечера и принесли Вечному жертвы всесожжения и жертвы примирения.

27 Затем они спросили Вечного. (В те дни сундук соглашения* со Всевышним был там,

28 а Пинхас, сын Элеазара, внук Харуна, служил перед ним.) Они спросили: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами или нет? Вечный ответил: – Идите. Завтра Я отдам их в ваши руки.

29 Исраильтяне поставили вокруг Гивы засаду.

30 Они пошли на вениамитян в третий день и встали в боевой порядок напротив Гивы, как и прежде.

31 Вениамитяне вышли им навстречу, и их увели от города. Они начали, как и прежде, наносить исраильтянам потери, так что около тридцати человек пало убитыми в поле и на дорогах, одна из которых ведёт к Вефилю, а другая к Гиве.

32 И пока вениамитяне говорили: «Мы бьём их, как и прежде», исраильтяне говорили: «Будем отступать и уведём их от города на дороги».

33 Основные силы исраильтян переместились к Баал-Тамару, а те, кто был в засаде, ринулись со своего места к западу от* Гивы.

34 На Гиву устремилось десять тысяч лучших исраильских воинов, и началась такая жестокая битва, что вениамитяне даже не понимали, как близка беда.

35 Вечный разбил Вениамина перед Исраилом, и в тот день исраильтяне сразили двадцать пять тысяч сто вениамитян, вооружённых мечами.

36 И вениамитяне увидели, что они разбиты. Исраильтяне отступили перед вениамитянами, потому что надеялись на засаду, которую поставили неподалёку от Гивы.

37 Воины, которые были в засаде, стремительно бросились на Гиву, вступили в город и предали его мечу.

38 А исраильтяне договорились с воинами из засады об условном знаке: когда над городом начнёт подниматься дым,

39 основные силы исраильтян должны будут перейти в наступление. А вениамитяне уже начали наносить исраильтянам потери, убив около тридцати из них. Они думали: «Конечно, мы бьём их, как и в первой битве».

40 Но когда из города начал подниматься столб дыма, вениамитяне повернулись и увидели, как от города к небу поднимается дым!

41 Исраильтяне перешли в наступление, и вениамитяне испугались, потому что поняли, что пришла беда.

42 И они побежали перед исраильтянами к пустыне, но битва настигла их, и те, кто уже выходили из города, разили их, зажав посередине.

43 Окружив вениамитян, они преследовали и разили их от Нохи до восточной стороны Гивы.

44 Из вениамитян пало восемнадцать тысяч человек, все они были храбрыми воинами.

45 Когда они повернулись и побежали к пустыне, к скале Риммон, исраильтяне перебили пять тысяч человек на дорогах. Они гнались за ними до самого Гидома и сразили ещё две тысячи.

46 В тот день пало двадцать пять тысяч вениамитян, носивших меч, все они были храбрыми воинами.

47 Но шестьсот человек повернулись и бежали в пустыню к скале Риммон и там оставались четыре месяца.

48 А исраильтяне вернулись к вениамитянам и предали их мечу – людей, животных и всё, что нашли. И все города на их пути они подожгли.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Война между Израил и Вениаминовото племе

1 Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.

2 И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.

3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.

4 Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.

5 А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.

6 Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.

7 Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,

9 а ето какво ще направим на Гавая – ще отидем против нея по жребий;

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.

11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.

12 Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?

13 Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните.

14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.

16 Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.

17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.

18 Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А ГОСПОД каза: Юда да излезе пръв.

19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.

20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.

21 А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.

22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.

23 Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред ГОСПОДА до вечерта, и се бяха допитали до ГОСПОДА: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И ГОСПОД беше казал: Влезте в бой против тях.

24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове.

25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.

26 Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред ГОСПОДА, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред ГОСПОДА.

27 После израилтяните се допитаха до ГОСПОДА (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там

28 и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И ГОСПОД отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

29 Тогава Израил постави засада около Гавая.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.

31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.

32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.

34 И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.

35 Защото ГОСПОД порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.

36 И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

37 Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата – да се издигне от града голям стълб дим.

39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.

40 Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.

41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.

42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.

43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.

44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже – всичките храбри мъже.

45 И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата – пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.

46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч – всичките храбри мъже.

47 А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.