Richter 2 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Richter 2 | Священное Писание, Восточный перевод

Ангел Вечного приходит в Бохим

1 Ангел Вечного* пришёл из Гилгала* в Бохим и сказал: – Я вывел вас из Египта и привёл в землю, о которой клялся вашим предкам. Я сказал: «Я никогда не нарушу Своё священное соглашение с вами, 2 а вы не заключайте соглашение с жителями этой земли, но сокрушите их жертвенники». Но вы не послушались Меня. Почему? 3 Теперь Я говорю вам, что не стану прогонять их от вас, они будут вам врагами, а их боги будут для вас западнёй. 4 Когда Ангел Вечного сказал эти слова всем исраильтянам, народ громко заплакал, 5 и они назвали то место Бохим («плачущие»). Там они совершили жертвоприношение Вечному.

Гнев Вечного на Исраил

6 После того как Иешуа отпустил народ, они пошли, чтобы завладеть землёй, каждый в свой надел. 7 Народ служил Вечному во время жизни Иешуа и старейшин, переживших его, которые видели все великие дела, совершённые Вечным для Исраила. 8 Иешуа, сын Нуна, раб Вечного, умер в возрасте ста десяти лет. 9 Его похоронили в его наделе, в городе Тимнат-Серахе*, в нагорьях Ефраима, к северу от горы Гааш. 10 Когда всё то поколение отошло к своим отцам и выросло другое поколение, которое не знало ни Вечного, ни того, что Он совершил для Исраила, 11 тогда исраильтяне стали творить зло в глазах Вечного и служить статуям Баала*. 12 Они оставили Вечного, Бога своих предков, Который вывел их из Египта. Они последовали за богами народов, которые были вокруг них, и стали поклоняться им. Они гневили Вечного, 13 потому что оставили Его и служили статуям Баала и Астарты*. 14 Гнев Вечного вспыхнул на исраильтян, и Он отдал их в руки разбойников, которые стали грабить их. Он отдал их во власть врагов, окружавших их со всех сторон, и они уже не могли им противостоять. 15 Всякий раз, когда Исраил шёл воевать, рука Вечного была против него, и народ терпел поражение, как Вечный предупреждал и клялся. Они терпели великое бедствие. 16 Вечный ставил им судей, которые спасали их от рук грабителей. 17 Но они не слушали и судей, а распутничали с другими богами и поклонялись им. Они быстро уклонились от пути, которым ходили их предки, – пути послушания повелениям Вечного, они не следовали их примеру. 18 Всякий раз, когда Вечный ставил над ними судью, Он Сам был с ним и берёг исраильтян от врагов, пока судья был жив, ведь Вечный жалел их, стонавших под гнётом мучителей. 19 Но когда судья умирал, они принимались за старое и поступали ещё хуже, чем их отцы, следуя другим богам, служа и поклоняясь им. Они не хотели оставить свои злые дела и упрямство. 20 Поэтому Вечный сильно разгневался на Исраил и сказал: – Раз этот народ нарушил священное соглашение, которое Я заключил с их предками, и не послушался Меня, 21 Я больше не стану прогонять от них ни одного из народов, которые остались в этой стране после смерти Иешуа. 22 Чтобы испытать Исраил – станут ли исраильтяне стараться ходить по пути Вечного, как делали их предки, – 23 Вечный оставил эти народы, не прогнав их сразу и не отдав в руки Иешуа.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание
1 Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека. 2 Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така? 3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка. 4 И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно. 5 Затова нарекоха онова място Бохим*; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.

Смърт и погребение на Исус Навин

6 Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават. 7 И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил. 8 И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години. 9 Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас. 10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил.

Призоваване и мисия на съдиите

11 И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите. 12 Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове – боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА. 13 Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите. 14 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си. 15 Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение. 16 Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. 17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така. 18 И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. 19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си. 20 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, 21 то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря, 22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не. 23 И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.