Sprüche 18 | Священное Писание, Восточный перевод

1 Живущий обособленно потакает себе во всём, отвергая всякое здравое слово. 2 Нет глупцу радости в понимании – рад он лишь высказать своё мнение. 3 Вслед за нечестием идёт презрение, а со срамом приходит бесславие. 4 Слова человеческих уст – глубокие воды; источник мудрости – текущий поток. 5 Нехорошо быть пристрастным к злодею и лишать правосудия невиновного. 6 Язык глупца ведёт его к ссоре, его уста навлекают побои. 7 Уста глупца – его гибель, его язык – для него же западня. 8 Слова сплетен – как лакомые куски, что проходят вовнутрь чрева. 9 Ленивый в своей работе – брат разрушителя. 10 Имя Вечного* – крепкая башня: убежит в неё праведник и будет спасён. 11 Состояние богатого – надёжная крепость; высокой стеной представляется ему оно. 12 Перед падением человеческое сердце заносится, а смирение предшествует славе. 13 Отвечать, не выслушав, это глупость и стыд. 14 Дух человека подкрепляет его в болезни, но если дух сокрушён – кто в силах снести его? 15 Разум рассудительного приобретает знание, и уши мудрых ищут его. 16 Подарок открывает человеку путь и приводит его к вельможам. 17 Кто первым изложит дело, тот выглядит правым, пока другой не придёт и не расспросит его. 18 Жребий решает споры и разнимает сильных соперников. 19 Обиженный брат неприступнее крепости; ссоры разделяют подобно засовам ворот. 20 Красноречием человек может наполнять свой желудок, словами своими – зарабатывать себе на жизнь. 21 У языка – сила жизни и смерти, те, кто любит говорить, будут вкушать плоды своих речей. 22 Нашедший жену нашёл благо и приобрёл расположение Вечного. 23 Бедняк о милости молит, а богач отвечает грубо. 24 Есть друзья, с которыми лучше не знаться, но иной друг ближе брата.

Библия, ревизирано издание

Славата на мъдрия и позорът на глупеца

1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум. 2 Безумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си. 3 С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор. 4 Думите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток. 5 Не е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния. 6 Устните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници. 7 Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му. 8 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. 9 Немарливият в работата си е брат на разсипника. 10 Името ГОСПОДНЕ е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо. 11 Имотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му. 12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява. 13 Да отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него. 14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух? 15 Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание. 16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците. 17 Който пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва. 18 Жребият прекратява разприте и решава между силните. 19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост. 20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити. 21 Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му. 22 Който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от ГОСПОДА. 23 Сиромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо. 24 Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Sprüche 18 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Славата на мъдрия и позорът на глупеца