2.Mose 33 | Священное Писание, Восточный перевод
1Вечный сказал Мусе: – Покинь это место, ты и народ, который ты вывел из Египта, и иди в землю, которую Я клялся дать Ибрахиму, Исхаку и Якубу, сказав: «Я дам её твоим потомкам».2Я пошлю перед тобой Ангела и прогоню хананеев, аморреев, хеттов, перизеев, хивеев и иевусеев.3Идите в землю, где течёт молоко и мёд. Но Я не пойду с вами, чтобы не погубить вас в дороге, потому что вы – упрямый народ.4Услышав эти грозные слова, народ зарыдал, и никто не надевал украшений.5Ведь Вечный сказал Мусе: – Скажи исраильтянам: «Вы – упрямый народ. Даже если бы Я прошёл с вами хоть немного, Я погубил бы вас. Снимите же украшения, а Я решу, что делать с вами».6И у горы Синай* исраильтяне сняли свои украшения.
Шатёр встречи
7Муса поставил шатёр за лагерем, поодаль, и называл его«шатёр встречи». Всякий, кто хотел спросить Вечного, шёл к шатру встречи за лагерь.8Всякий раз, когда Муса шёл к шатру, народ поднимался и, стоя у входа в свои шатры, смотрел на Мусу, пока тот не входил в шатёр.9Когда Муса входил в шатёр, облачный столб опускался и стоял у входа, пока Вечный говорил с Мусой.10Когда народ видел у входа в шатёр облачный столб, они вставали и кланялись у входа в свои шатры.11Вечный говорил с Мусой лицом к лицу, как человек говорит со своим другом. Потом Муса возвращался в лагерь, но его молодой помощник Иешуа, сын Нуна, не покидал шатра.
Муса и слава Вечного
12Муса сказал Вечному: – Ты велел мне: «Веди этот народ», но не дал знать, кого пошлёшь со мной. Ты сказал: «Я знаю тебя по имени. Ты нашёл у Меня милость».13Если так, то научи меня Твоим путям, чтобы мне познавать Тебя и находить у Тебя милость и впредь. Вспомни: эти люди – Твой народ.14Вечный ответил: – Я Сам пойду с тобой и дам тебе покой.15Тогда Муса сказал: – Если Ты не пойдёшь с нами, то и не выводи нас отсюда.16Откуда станет известно, что Ты благосклонен ко мне и Своему народу, если Ты не пойдёшь с нами? Что ещё отличит меня и Твой народ от прочих народов на земле?17Вечный сказал Мусе: – Я сделаю то, о чём ты просишь, потому что благосклонен к тебе и знаю тебя по имени.18Тогда Муса сказал: – Прошу, покажи мне Свою славу.19Вечный сказал: – Я покажу всё Своё великолепие и возвещу Своё имя – Вечный. Я проявлю милосердие к тем, к кому Я хочу его проявить, и помилую тех, кого Я хочу помиловать.20Но лица Моего ты не увидишь, потому что никто не может увидеть Меня и остаться в живых.21Вечный сказал: – Вот место рядом со Мной – встань тут на скале.22Когда будет проходить Моя слава, Я поставлю тебя в расселину скалы и покрою тебя рукой, пока не пройду.23Когда Я уберу руку, ты увидишь Меня сзади, но Моего лица не будет видно.
Библия, ревизирано издание
Възстановяване на Завета на Бога с Израил
1ГОСПОД каза още на Моисей: Иди, вдигни се оттук, ти и народът, който си извел от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам.2И ще изпратя пред теб ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хета, ферезееца, евееца и йевусееца;3и той ще ви заведе в земя, където текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя между вас (защото сте твърдоглав народ), да не би да ви довърша по пътя.4Когато народът чу това лошо известие, се наскърби; и никой не си сложи украшения.5Защото ГОСПОД беше казал на Моисей: Кажи на израилтяните: Вие сте твърдоглав народ; за малко, ако бих дошъл между вас, бих ви довършил; затова свалете си сега украшенията, за да видя какво ще сторя с вас.6И така, израилтяните махнаха украшенията си, като се отдалечиха от планината Хорив.7Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и го нарече Шатър за Срещане, и всеки, който търсеше ГОСПОДА, излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.8И когато Моисей излизаше към шатъра, целият народ стана и стоя, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисей, докато влезе в шатъра.9А когато Моисей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и ГОСПОД говореше с Моисей.10И целият народ гледаше облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и целият народ ставаше, всеки на входа на шатъра си, и се кланяше.11ГОСПОД говореше на Моисей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, младият му служител Исус, Навиновият син, не се отдалечаваше от шатъра.12И така, Моисей каза на ГОСПОДА: Ето, Ти ми казваш: Води този народ; но не си ми явил кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми казал: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.13Ако аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъди, че този народ е Твой народ.14И ГОСПОД каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя.15А Моисей му отговори: Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай оттук.16Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез Твоето идване с нас стана така, че да се отделим аз и Твоят народ от всички народи, които са по лицето на земята.17ГОСПОД каза още на Моисей: И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.18Тогава Моисей каза: Покажи ми, моля, славата Си.19А ГОСПОД му отвърна: Аз ще направя да мине пред тебе цялата Моя благост и ще проглася пред теб Името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.20Каза още: Не можеш да видиш лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.21ГОСПОД каза още: Ето място близо до Мене; ти ще застанеш на канарата;22и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата и ще те прикрия с ръката Си, докато премина;23после ще вдигна ръката Си и ще Ме видиш отзад; но Лицето Ми няма да се види.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.