Johannes 11 | Священное Писание, Восточный перевод Библия, ревизирано издание

Johannes 11 | Священное Писание, Восточный перевод

Болезнь и смерть Элеазара

1 Один человек, которого звали Элеазар, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Марьям и её сестра Марфа. 2 Марьям и была той женщиной, что помазала Повелителя ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот её брат Элеазар был болен. 3 Сёстры передали Исе: – Повелитель, тот, кого Ты любишь, болен. 4 Когда Иса услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Всевышнего, чтобы (вечный) Сын Всевышнего был прославлен через неё. 5 Иса любил Марфу, её сестру Марьям и Элеазара. 6 Однако когда Он узнал, что Элеазар болен, то пробыл там, где Он тогда находился, ещё два дня. 7 Затем Он сказал Своим ученикам: – Пойдём обратно в Иудею. 8 – Учитель, – сказали они Ему, – ведь ещё недавно те люди хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться? 9 Иса ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днём, не споткнётся, потому что он видит свет этого мира. 10 А тот, кто ходит ночью, споткнётся, потому что в это время темно. 11 Сказав это, Иса добавил: – Наш друг Элеазар заснул, но Я иду разбудить его. 12 Ученики Его сказали: – Повелитель, если он спит, значит, ему стало лучше. 13 Иса говорил им о том, что Элеазар умер, но ученики думали, что Он говорит о сне обыкновенном. 14 Тогда Он сказал им прямо: – Элеазар умер. 15 Ради вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдём к нему. 16 Тогда Фома, которого ещё называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдём и мы и умрём с Ним!

Иса Масих утешает Марьям и Марфу

17 Придя туда, Иса узнал, что тело Элеазара уже четыре дня в могиле. 18 Вифания была менее чем в трёх километрах* от Иерусалима, 19 и к Марфе с Марьям пришло много иудеев, чтобы выразить своё соболезнование по поводу смерти их брата. 20 Когда Марфа услышала, что пришёл Иса, она пошла встретить Его, а Марьям осталась дома. 21 – Повелитель, – сказала Марфа Исе, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы. 22 Но я знаю, что Всевышний и сейчас даст Тебе всё, что бы Ты ни попросил. 23 Иса сказал ей: – Твой брат воскреснет. 24 Марфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в Последний день. 25 Иса сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрёт – оживёт, 26 а кто живёт и верит в Меня, тот никогда не умрёт. Ты этому веришь? 27 – Да, Повелитель, – сказала она, – я верю, что Ты – обещанный Масих, Сын Всевышнего, Который пришёл в мир. 28 Сказав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовёт тебя. 29 Когда Марьям это услышала, она тут же побежала Ему навстречу. 30 Иса ещё не вошёл в селение и стоял там, где Марфа Его встретила. 31 Когда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие её, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать. 32 Марьям пришла туда, где был Иса, и, увидев Его, пала к Его ногам, говоря: – Повелитель, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер. 33 Иса, видя, что плачет и она, и люди, которые пришли с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился*. 34 – Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдём, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они. 35 Иса заплакал. 36 Люди говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил.

Воскрешение Элеазара из мёртвых

37 Некоторые, однако же, недоумевали: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер? 38 Иса, всё ещё печальный*, пошёл к могиле. Это была пещера в скале, к входу которой был привален камень. 39 – Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Повелитель, но там ведь уже тяжёлый запах, Элеазар четыре дня как в могиле. 40 Тогда Иса сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь славу Всевышнего? 41 Тогда камень убрали. Иса же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня. 42 Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня. 43 Сказав это, Иса громко позвал: – Элеазар, выходи! 44 Умерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идёт, – сказал Иса.

Религиозные вожди замышляют убить Ису Масиха

45 Многие из иудеев, которые пришли навестить Марьям и видели, что сделал Иса, поверили в Него. 46 Но некоторые из них пошли к блюстителям Закона и рассказали им обо всём, что сделал Иса. 47 Главные священнослужители и блюстители Закона тогда созвали Высший Совет*. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений. 48 Если мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ*. 49 Каиафа*, один из них, который в тот год был верховным священнослужителем, сказал: – Вы ничего не понимаете! 50 Вы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один Человек умер за народ, а не весь народ погиб. 51 Он сказал это не от себя, но, будучи в тот год верховным священнослужителем, он изрёк пророчество о том, что Иса умрёт за народ, 52 и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Всевышнего. 53 С этого дня они стали думать, как убить Ису. 54 И поэтому Иса уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушёл в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефраим. Там Он и остался со Своими учениками. 55 Приближался иудейский праздник Освобождения, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения* перед праздником. 56 Они искали Ису и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придёт на праздник? 57 А главные священнослужители и блюстители Закона отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иса, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.

Central Asian Russian Scriptures TM (CARS TM) Copyright © 2003, 2009, 2013 by IMB-ERTP and Biblica, Inc. Used with permission. All rights reserved worldwide. “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Библия, ревизирано издание

Възкресението на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар. 6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. 14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. 20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. 25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. 26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? 27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. 28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. 34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? 38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. 39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. 40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

Заговорът за убийството на Исус Христос

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни. 49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. 53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.