Johannes 11 | Священное Писание, Восточный перевод
Болезнь и смерть Элеазара
1Один человек, которого звали Элеазар, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Марьям и её сестра Марфа.2Марьям и была той женщиной, что помазала Повелителя ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот её брат Элеазар был болен.3Сёстры передали Исе: – Повелитель, тот, кого Ты любишь, болен.4Когда Иса услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Всевышнего, чтобы (вечный) Сын Всевышнего был прославлен через неё.5Иса любил Марфу, её сестру Марьям и Элеазара.6Однако когда Он узнал, что Элеазар болен, то пробыл там, где Он тогда находился, ещё два дня.7Затем Он сказал Своим ученикам: – Пойдём обратно в Иудею.8– Учитель, – сказали они Ему, – ведь ещё недавно те люди хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться?9Иса ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днём, не споткнётся, потому что он видит свет этого мира.10А тот, кто ходит ночью, споткнётся, потому что в это время темно.11Сказав это, Иса добавил: – Наш друг Элеазар заснул, но Я иду разбудить его.12Ученики Его сказали: – Повелитель, если он спит, значит, ему стало лучше.13Иса говорил им о том, что Элеазар умер, но ученики думали, что Он говорит о сне обыкновенном.14Тогда Он сказал им прямо: – Элеазар умер.15Ради вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдём к нему.16Тогда Фома, которого ещё называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдём и мы и умрём с Ним!
Иса Масих утешает Марьям и Марфу
17Придя туда, Иса узнал, что тело Элеазара уже четыре дня в могиле.18Вифания была менее чем в трёх километрах* от Иерусалима,19и к Марфе с Марьям пришло много иудеев, чтобы выразить своё соболезнование по поводу смерти их брата.20Когда Марфа услышала, что пришёл Иса, она пошла встретить Его, а Марьям осталась дома.21– Повелитель, – сказала Марфа Исе, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы.22Но я знаю, что Всевышний и сейчас даст Тебе всё, что бы Ты ни попросил.23Иса сказал ей: – Твой брат воскреснет.24Марфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в Последний день.25Иса сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрёт – оживёт,26а кто живёт и верит в Меня, тот никогда не умрёт. Ты этому веришь?27– Да, Повелитель, – сказала она, – я верю, что Ты – обещанный Масих, Сын Всевышнего, Который пришёл в мир.28Сказав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовёт тебя.29Когда Марьям это услышала, она тут же побежала Ему навстречу.30Иса ещё не вошёл в селение и стоял там, где Марфа Его встретила.31Когда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие её, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать.32Марьям пришла туда, где был Иса, и, увидев Его, пала к Его ногам, говоря: – Повелитель, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер.33Иса, видя, что плачет и она, и люди, которые пришли с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился*.34– Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдём, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они.35Иса заплакал.36Люди говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил.
Воскрешение Элеазара из мёртвых
37Некоторые, однако же, недоумевали: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер?38Иса, всё ещё печальный*, пошёл к могиле. Это была пещера в скале, к входу которой был привален камень.39– Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Повелитель, но там ведь уже тяжёлый запах, Элеазар четыре дня как в могиле.40Тогда Иса сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь славу Всевышнего?41Тогда камень убрали. Иса же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня.42Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня.43Сказав это, Иса громко позвал: – Элеазар, выходи!44Умерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идёт, – сказал Иса.
Религиозные вожди замышляют убить Ису Масиха
45Многие из иудеев, которые пришли навестить Марьям и видели, что сделал Иса, поверили в Него.46Но некоторые из них пошли к блюстителям Закона и рассказали им обо всём, что сделал Иса.47Главные священнослужители и блюстители Закона тогда созвали Высший Совет*. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений.48Если мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ*.49Каиафа*, один из них, который в тот год был верховным священнослужителем, сказал: – Вы ничего не понимаете!50Вы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один Человек умер за народ, а не весь народ погиб.51Он сказал это не от себя, но, будучи в тот год верховным священнослужителем, он изрёк пророчество о том, что Иса умрёт за народ,52и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Всевышнего.53С этого дня они стали думать, как убить Ису.54И поэтому Иса уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушёл в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефраим. Там Он и остался со Своими учениками.55Приближался иудейский праздник Освобождения, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения* перед праздником.56Они искали Ису и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придёт на праздник?57А главные священнослужители и блюстители Закона отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иса, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.
Библия, ревизирано издание
Възкресението на Лазар
1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен.2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.3И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.5А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.7А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.10Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*;19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.23Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.25Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.26Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?27Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.28И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.32И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.33Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Исус се просълзи.36Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?38А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?41Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.43Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
Заговорът за убийството на Исус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни.49А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,50нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.51Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.53И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.56И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.