Sprüche 26 | Библия, ревизирано издание

Безумният и неговото безумие

1 Както сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния. 2 Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина. 3 Бич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните. 4 Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. 5 Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си. 6 Който праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва* вреда. 7 Както безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния. 8 Както онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния. 9 Като трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните. 10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници. 11 Както кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост. 12 Видял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

Ленивият човек и лъжливият език

13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците! 14 Както врата се завърта на пантите си, така и ленивият – на постелката си. 15 Ленивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си. 16 Ленивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор. 17 Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите. 18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, 19 така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега? 20 Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава. 21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня. 22 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. 23 Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд. 24 Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си; 25 когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му; 26 макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието. 27 Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне. 28 Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

Schlachter 2000

Von Narrheit, Faulheit und Streitsucht

1 Wie der Schnee zum Sommer und der Regen zur Ernte, so wenig passt Ehre für den Narren. 2 Wie ein Sperling davonflattert und eine Schwalbe wegfliegt, so ist ein unverdienter Fluch: Er trifft nicht ein. 3 Dem Pferd eine Geißel, dem Esel einen Zaum und den Narren eine Rute auf den Rücken! 4 Antworte dem Narren nicht nach seiner Narrheit, damit nicht auch du ihm gleich wirst; 5 antworte aber dem Narren nach seiner Narrheit, damit er sich nicht für weise hält. 6 Es haut sich die Füße ab und muss Ärger schlucken, wer seine Angelegenheiten durch einen Narren besorgen lässt. 7 Die Beine des Lahmen hängen schlaff herunter: so ist ein weiser Spruch im Mund der Toren. 8 Wie wenn man einen Stein in der Schleuder festbindet, so ist’s, wenn man einem Toren Ehre erweist. 9 Ein Dorn geriet in die Hand eines Trunkenen und ein Spruch in den Mund der Toren! 10 Ein Schütze, der alle verwundet, so ist, wer einen Toren und Dahergelaufene in Lohn nimmt. 11 Wie ein Hund, der zu seinem Gespei zurückkehrt, so ist ein Narr, der seine Dummheit wiederholt. 12 Siehst du einen Mann, der sich selbst für weise hält, so kannst du für einen Toren mehr Hoffnung haben als für ihn! 13 Der Faule spricht: »Ein Junglöwe ist auf dem Weg, ein Löwe ist mitten auf der Straße!« 14 Die Tür dreht sich in der Angel und der Faule in seinem Bett. 15 Hat der Faule seine Hand in die Schüssel gesteckt, so wird’s ihm zu schwer, sie zum Mund zurückzubringen! 16 Ein Fauler hält sich für weiser als sieben, die verständige Antworten geben. 17 Es packt einen Hund bei den Ohren, wer sich im Vorbeigehen in einen Streit mischt, der ihn nichts angeht. 18 Wie ein Wahnsinniger, der feurige und todbringende Pfeile abschießt, 19 so ist ein Mensch, der seinen Nächsten betrügt und dann spricht: »Ich habe nur gescherzt!« 20 Wo kein Holz mehr ist, erlischt das Feuer, und wenn der Verleumder fort ist, hört der Streit auf. 21 Zur Glut braucht es Kohlen und zum Feuer Holz, und um Streit anzufangen, einen zänkischen Mann. 22 Die Worte des Verleumders sind wie Leckerbissen; sie dringen ins Innerste des Leibes. 23 Silberglasur über ein irdenes Gefäß gezogen, so sind feurige Lippen und ein böses Herz. 24 Mit seinen Lippen verstellt sich der Hasser, und in seinem Herzen nimmt er sich Betrügereien vor. 25 Wenn er schöne Worte macht, so traue ihm nicht, denn es sind sieben Gräuel in seinem Herzen. 26 Hüllt sich der Hass in Täuschung, so wird seine Bosheit doch offenbar in der Gemeinde. 27 Wer [anderen] eine Grube gräbt, fällt selbst hinein; und wer einen Stein [auf andere] wälzt, zu dem kehrt er zurück. 28 Eine Lügenzunge hasst die von ihr Zermalmten, und ein glatter Mund richtet Verderben an.

Sprüche 26 | Библия, ревизирано издание Schlachter 2000

Безумният и неговото безумие

Ленивият човек и лъжливият език

Von Narrheit, Faulheit und Streitsucht