Възцаряване на Ровоам и отпадане на десетте северни племена
1Ровоам отиде в Сихем, защото там се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар.2А Еровоам, Наватовият син, който още беше в Египет, където беше побягнал от присъствието на цар Соломон, като разбра за това, остана в Египет.3Но пратиха вестоносци и го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха и казаха на Ровоам:4Баща ти направи непоносим хомота ни. Облекчи сега жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който той наложи върху нас, и ще ти работим.5А той им отговори: Идете си, чакайте три дни. После се върнете при мен. И народът си отиде.6Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили при баща му Соломон, докато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?7Те му отвърнаха: Ако днес станеш слуга на този народ, да им слугуваш и им отговориш, като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.8Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.9Запита ги: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми каза: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?10И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха следното: Така кажи на този народ, който ти каза: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти ни го облекчи, – така да им отговориш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.11Ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви. Ако баща ми ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.12Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: Върнете се при мене на третия ден.13И царят отговори на народа остро, като пренебрегна съвета, който старейшините му дадоха,14и им отговори според съвета на младите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще го направя още по-тежък. Баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпиони.15Така царят не послуша народа; защото това стана от ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.16А след като целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние с Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си, Израилю! Промисли сега, Давиде, за дома си.17А колкото до израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.18Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорам, който отговаряше за данъците. Но целият Израил го затрупаха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да се скрие в Йерусалим.19Така Израил въстана против Давидовия дом, както е и до днес.20А когато целият Израил чу, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото и го направиха цар над целия Израил. Никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.21Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израилевия дом и да възвърнат царството пак на Ровоам, Соломоновия син.22Но Божието слово дойде към Божия човек Семая и каза:23Говори на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от народа, следното:24Така казва ГОСПОД: Не излизайте, нито се бийте против братята си, израилтяните. Върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това. И те послушаха ГОСПОДНЕТО слово, върнаха се и си отидоха според ГОСПОДНЕТО слово.25Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрем и се засели в него. После излезе оттам и съгради Фануил.26А Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне в Давидовия дом;27защото, ако този народ отива да принася жертви на ГОСПОДНИЯ дом в Йерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, Юдейския цар Ровоам, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдейския цар Ровоам.28Затова царят, като се посъветва, направи две златни телета; и каза на народа: Трудно ви е да възлизате в Йерусалим. Това са боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя.29И единия идол постави във Ветил, а другия постави в Дан.30А това беше грях, защото народът, за да се кланя пред всеки от тях, отиваше чак до Дан.31Царят направи и капища на високите места и постави жреци от всякакъв народ, които не бяха от Левиевите потомци.32Тогава Еровоам установи празник в осмия месец на петнадесетия ден от месеца подобен на празника, който ставаше в Юдея, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертва телетата, които беше направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които беше направил.33А на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който беше намислил в сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който беше издигнал във Ветил. И установи празник за израилтяните и се възкачи на жертвеника, за да покади.
Segond 21
Accession au trône de Roboam et Jéroboam
1Roboam se rendit à Sichem, car tout Israël y était venu pour le proclamer roi.2Lorsque Jéroboam, le fils de Nebath, l'apprit, il se trouvait encore en Egypte, où il s'était enfui loin du roi Salomon, et c'était là qu'il était installé.3On le fit appeler. Jéroboam et toute l'assemblée d'Israël vinrent alors trouver Roboam et lui dirent:4«Ton père a exercé une dure domination sur nous. Quant à toi, maintenant, allège le dur service et la domination particulièrement lourde que nous a imposés ton père, et nous te servirons.»5Il leur répondit: «Allez-vous-en et revenez vers moi dans 3 jours.» Et le peuple s'en alla.6Le roi Roboam consulta les anciens qui avaient été au service de son père Salomon pendant sa vie. Il leur demanda: «Que me conseillez-vous de répondre à ce peuple?»7Voici ce qu'ils lui dirent: «Si aujourd'hui tu as une attitude de serviteur envers ce peuple, si tu te montres à leur service et si tu leur réponds de façon positive en leur adressant des paroles bienveillantes, ils seront pour toujours tes serviteurs.»8Mais Roboam délaissa le conseil que lui donnaient les anciens et consulta les jeunes qui avaient grandi avec lui et qui faisaient partie de son entourage.9Il leur demanda: «Que me conseillez-vous de répondre à ce peuple? Ils me tiennent ce langage: ‘Allège la domination que ton père nous a imposée!’»10Voici ce que lui dirent les jeunes qui avaient grandi avec lui: «Le peuple t'a tenu ce langage: ‘Ton père nous a imposé une domination particulièrement lourde, mais toi, allège son poids!’ De ton côté, dis-leur: ‘Mon petit doigt est plus gros que les reins de mon père.11Mon père vous a imposé une domination particulièrement lourde, eh bien, moi je la rendrai plus lourde encore. Lui vous a punis avec des fouets, moi je vous punirai avec des fouets munis de pointes.’»12Jéroboam et tout le peuple vinrent trouver Roboam le troisième jour, conformément à ce qu'avait dit le roi: «Revenez vers moi dans 3 jours.»13Le roi répondit avec dureté au peuple. Il délaissa le conseil que lui avaient donné les anciens14et leur dit, d'après le conseil des jeunes: «Mon père vous a imposé une domination particulièrement lourde, moi je la rendrai plus lourde encore. Lui vous a punis avec des fouets, moi je vous punirai avec des fouets munis de pointes.»15Ainsi, le roi n'écouta pas le peuple. Cela fut en effet conduit par l'Eternel pour que s'accomplisse la parole qu'il avait dite par l'intermédiaire d'Achija de Silo à Jéroboam, le fils de Nebath.16Lorsque tous les membres du peuple d'Israël virent que le roi ne les écoutait pas, ils lui répondirent: «Quelle part avons-nous avec David? Nous n'avons pas d'héritage avec le fils d'Isaï! A tes tentes, Israël! Maintenant, occupe-toi des tiens, David!» Et Israël retourna dans ses tentes.17Les Israélites qui habitaient les villes de Juda furent les seuls qui reconnurent Roboam comme roi.18Alors le roi Roboam envoya Adoram, qui était préposé aux corvées, vers les Israélites, mais ils le lapidèrent et il mourut. Le roi Roboam s'empressa de monter sur un char pour se réfugier à Jérusalem.19C'est ainsi qu'Israël s'est détaché de la famille de David jusqu'à aujourd'hui.20Lorsqu'ils apprirent que Jéroboam était de retour, les Israélites le firent venir à leur assemblée et ils le proclamèrent roi sur tout Israël. Ils ne suivirent pas la famille de David, à la seule exception de la tribu de Juda.21A son arrivée à Jérusalem, Roboam rassembla toute la communauté de Juda et la tribu de Benjamin, soit 180'000 hommes d'élite aptes à la guerre, pour qu'ils combattent contre la communauté d'Israël afin de la ramener sous sa domination, lui qui était le fils de Salomon.22Mais la parole de Dieu fut adressée à Shemaeja, l'homme de Dieu:23«Parle à Roboam, le fils de Salomon et le roi de Juda, ainsi qu'à toute la communauté de Juda et de Benjamin et au reste du peuple. Annonce-leur:24‘Voici ce que dit l'Eternel: Ne montez pas faire la guerre à vos frères, les Israélites! Que chacun de vous reparte chez lui, car c'est de moi que vient cette situation.’» Ils obéirent à la parole de l'Eternel et firent demi-tour, se conformant à la parole de l'Eternel.
Règne de Jéroboam sur Israël
25Jéroboam fortifia Sichem, dans la région montagneuse d'Ephraïm, et il s'y installa; puis il la quitta et construisit Penuel.26Jéroboam dit dans son cœur: «La royauté pourrait bien désormais revenir à la famille de David.27Si les membres de ce peuple montent à Jérusalem pour faire des sacrifices dans la maison de l'Eternel, leur cœur retournera à leur seigneur, à Roboam, le roi de Juda. Ils me tueront alors et retourneront à Roboam, le roi de Juda.»28Après avoir demandé conseil, le roi fabriqua deux veaux d'or et dit au peuple: «Cela fait assez longtemps que vous montez à Jérusalem. Israël, voici tes dieux qui t'ont fait sortir d'Egypte.*»29Il plaça l'un de ces veaux à Béthel et donna l'autre à Dan.30Cela fut une cause de péché. Le peuple marcha devant l'un des veaux jusqu'à Dan.31Jéroboam y établit un centre de hauts lieux et il institua des prêtres pris dans l'ensemble du peuple, qui ne faisaient pas partie des Lévites*.32Il instaura, le quinzième jour du huitième mois, une fête pareille à celle qui se célébrait en Juda et il offrit des sacrifices sur l'autel. Il agit de la même manière à Béthel afin que l'on y offre des sacrifices aux veaux qu'il avait faits, et il y plaça les prêtres des hauts lieux qu'il avait institués.33Le quinzième jour du huitième mois, mois qu'il avait choisi de lui-même, il offrit des sacrifices sur l'autel qu'il avait érigé à Béthel. Il fit une fête pour les Israélites et il monta sur l'autel pour brûler des parfums.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.