1Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите ГОСПОДА; погледнете към скалата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, от която сте изкопани.2Погледнете към баща си Авраам и към Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един, го повиках, благослових го и го умножих.3Защото ГОСПОД ще утеши Сион, Той ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустотата му като Едем и запустелостта му – като ГОСПОДНЯТА градина; веселие и радост ще се намери в него, славословие и глас на хваление.4Внимавайте в Мене, народе Мой, и Ме слушайте, народе Мой; защото закон ще произлезе от Мен и Аз ще поставя правосъдието Си за светлина на народите.5Правдата Ми наближава, спасението Ми се яви и мишците Ми ще съдят племената; островите ще ме чакат и ще уповават на десницата Ми.6Повдигнете очите си към небето и погледнете към земята долу, защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и онези, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае довека и правдата Ми няма да се отмени.7Слушайте Мене, вие, които знаете правда, народе, който имаш в сърцето си закона Ми; не се бой от укорите на хората, нито се смущавай от ругатните им.8Защото молецът ще ги разяде като дреха и червеят ще ги разяде като вълна; но Моята правда ще пребъде довека и спасението Ми – от родове в родове.9Събуди се, събуди се, облечи се със сила, мишца ГОСПОДНЯ! Събуди се, както в древните дни, в отдавнашните родове! Не си ли ти, която си съсякла Раав* и смъртоносно си пробола змея?10Не си ли ти, която си изсушила морето, водите на голямата бездна, и си направила морските дълбочини път за преминаването на изкупените?11Изкупените от ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.12Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, че се боиш от смъртен човек и от човешки син, който ще стане като трева;13а си забравил ГОСПОДА, Създателя си, Който разпростря небето и основа земята, и непрестанно всеки ден се боиш от яростта на притеснителя, като че се приготвяше да изтреби? И къде е сега яростта на притеснителя?14Вързаният в заточение скоро ще бъде развързан и няма да умре в ямата, нито ще се лиши от хляба си;15защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, Който уталожвам морето, когато бучат вълните му; ГОСПОД на Силите е името Ми.16Вложих словата Си в устата ти и те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небето, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Мой народ.17Събуди се, събуди се, стани, дъще йерусалимска, която си пила от ръката на ГОСПОДА чашата на яростта Му; пила си и си изпразнила до дъно чашата на омайването.18От всички синове, които е родила, няма кой да я води, нито има между всичките синове, които е отхранила, нито един, който да я държи за ръка.19Тези две беди те сполетяха – кой ще те пожали? Разорение и погибел, глад и меч – как да те утеша?20Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища, както антилопа в мрежа; пълни са с яростта ГОСПОДНЯ, с изобличението на твоя Бог.21И така, слушай сега това, ти, наскърбена и пияна, но не с вино:22Така казва твоят Господ ЙЕХОВА, твоят Бог, Който защитава делото на народа Си: Ето, взех от ръката ти чашата на омайването, дори до дъно – чашата на яростта Си; ти няма вече да я пиеш.23А ще я сложа в ръката на мъчителите ти, които казаха на душата ти: Падни по очи, за да минем над теб; и ти си сложила гърба си като земя и като път за онези, които минават.
Segond 21
Promesses de délivrance
1Ecoutez-moi, vous qui poursuivez la justice, qui cherchez l'Eternel! Portez les regards sur le rocher d'où vous avez été taillés, sur la carrière d'où vous avez été tirés.2Portez les regards sur votre ancêtre Abraham et sur Sara, celle qui vous a donné naissance! Abraham était tout seul quand je l'ai appelé, et je l'ai béni et lui ai donné une grande famille.3En effet, l'Eternel console Sion, il a pitié de toutes ses ruines; il rendra son désert pareil au jardin d'Eden, sa plaine aride pareille à un jardin de l'Eternel. On trouvera au milieu d'elle la joie et l'allégresse, la reconnaissance et le chant des cantiques.4Mon peuple, fais attention à moi! Ma nation, prête-moi l'oreille! En effet, de moi sortira la loi et j'établirai mon droit en guise de lumière pour les peuples.5Ma justice est proche, mon salut est en marche et mes bras jugeront les peuples. Les îles placeront leur attente en moi, elles compteront sur l'action de mon bras.6Levez les yeux vers le ciel et regardez en bas sur la terre! En effet, le ciel se dissipera comme une fumée, la terre tombera en lambeaux comme un habit et ses habitants mourront comme des mouches. En revanche, mon salut durera éternellement et ma justice n'aura pas de fin.7Ecoutez-moi, vous qui connaissez la justice, toi le peuple qui portes ma loi dans le cœur! N'ayez pas peur de la honte infligée par les hommes et ne vous laissez pas terrifier par leurs insultes,8car la teigne les dévorera comme un habit, les mites les rongeront comme de la laine. En revanche, ma justice durera éternellement, et mon salut de génération en génération.9Réveille-toi! Réveille-toi! Couvre-toi de force, bras de l'Eternel! Réveille-toi comme par le passé, comme dans les générations précédentes! N'est-ce pas toi qui as abattu l'Egypte, qui as transpercé le monstre?10N'est-ce pas toi qui as mis à sec la mer, l'eau du grand abîme, qui as tracé dans les profondeurs de la mer un chemin pour le passage des rachetés?11Ceux que l'Eternel aura libérés reviendront, ils arriveront à Sion avec des chants de triomphe et une joie éternelle couronnera leur tête. Ils connaîtront la gaieté et la joie, la douleur et les gémissements s'enfuiront.12C'est moi, c'est moi qui vous console. Qui es-tu pour avoir peur de l'homme, alors qu'il va mourir, et du fils de l'homme, dont le sort est pareil à celui de l'herbe?13Et tu oublierais l'Eternel, celui qui t'a fait, qui a déployé le ciel et fondé la terre! Tu serais constamment, à longueur de journée, terrorisé devant la colère de l'oppresseur, parce qu'il se prépare à te détruire! Où donc est-elle, la colère de l'oppresseur?14Le prisonnier sera bientôt libéré, il ne mourra pas dans la fosse et il ne manquera pas de pain.15Moi, je suis l'Eternel, ton Dieu, qui soulève la mer et fais gronder ses vagues. L'Eternel, le maître de l'univers, voilà mon nom.16J'ai mis mes paroles dans ta bouche et je t'ai couvert de l'ombre de ma main pour déployer un nouveau ciel et fonder une nouvelle terre, et pour dire à Sion: «Tu es mon peuple!»17Réveille-toi! Réveille-toi! Lève-toi, Jérusalem, toi qui as bu, donnée par l'Eternel, la coupe de sa colère, qui as bu, qui as vidé jusqu'au fond la coupe destinée à étourdir!18De tous les fils qu'elle a mis au monde, il n'y en a aucun pour la conduire. De tous les fils qu'elle a élevés, il n'y en a aucun pour la prendre par la main.19Qui te plaindra? Deux malheurs t'ont atteinte: la dévastation et la ruine, la famine et l'épée. Qui pourra te consoler?20Tes fils sont couchés, sans force, à tous les coins de rue, pareils à une antilope prise au piège. Ils sont submergés par la colère de l'Eternel, par les menaces de ton Dieu.21C'est pourquoi, écoute donc ceci, malheureuse, toi qui es ivre, mais non de vin!22Voici ce que dit ton Seigneur, l'Eternel, ton Dieu qui défend son peuple: Je te reprends la coupe destinée à étourdir, la coupe de ma colère. Tu ne la boiras plus.23Je la donnerai à ceux qui t'ont fait souffrir, à ceux qui te disaient: «Allonge-toi pour que nous puissions te passer dessus!» Tu présentais alors ton dos en guise de sol, de rue pour les passants.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.