1.Samuel 18 | Библия, синодално издание

1 Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си. 2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом. 3 А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си. 4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си. 5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови. 6 Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали. 7 И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди! 8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство. 9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително. 10 И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие. 11 И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него. 12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи. 13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа. 14 Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него. 15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него. 16 А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях. 17 И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него. 18 Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет? 19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола. 20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно. 21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата. 22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя. 23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък. 24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид. 25 Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци. 26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя. 27 Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола. 28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида. 29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот. 30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.

Segond 21

1 Alors que David finissait de parler à Saül, Jonathan s'attacha à lui. Jonathan aima David comme lui-même. 2 Ce jour-là, Saül garda David chez lui et ne le laissa pas retourner chez son père. 3 Jonathan fit alliance avec David, parce qu'il l'aimait comme lui-même. 4 Il retira le manteau qu'il portait pour le donner à David et il lui donna ses vêtements, y compris son épée, son arc et sa ceinture.

Jalousie et hostilité de Saül envers David

5 David partait en campagne et il réussissait partout où l'envoyait Saül. Celui-ci le mit à la tête des hommes de guerre, et il plaisait à tout le peuple, même aux serviteurs de Saül. 6 Alors qu'ils revenaient de guerre, après que David eut tué le Philistin, les femmes sortirent de toutes les villes d'Israël à la rencontre du roi Saül. Elles chantaient et dansaient au son des tambourins et des triangles, et elles poussaient des cris de joie. 7 Les femmes qui chantaient se répondaient les unes aux autres en disant: «Saül a frappé ses 1000, et David ses 10'000.» 8 Saül fut très irrité, il prit très mal la situation. Il dit: «On en donne 10'000 à David, et c'est à moi que l'on donne les 1000! Il ne lui manque plus que la royauté!» 9 Saül regarda David avec malveillance à partir de ce jour et par la suite. 10 Le lendemain, le mauvais esprit envoyé par Dieu vint sur Saül, qui eut des accès de délire au milieu de sa maison. David jouait comme les autres jours et Saül avait sa lance à la main. 11 Saül leva sa lance en se disant: «Je vais clouer David contre la paroi.» Mais David l'évita par deux fois. 12 Saül éprouvait de la peur vis-à-vis de David, parce que l'Eternel était avec David alors qu'il s'était retiré de lui. 13 Il l'éloigna de lui et l'établit chef de mille hommes. David partait en campagne et en revenait à la tête du peuple. 14 Il réussissait dans toutes ses entreprises et l'Eternel était avec lui. 15 Voyant qu'il réussissait toujours, Saül avait peur de lui. 16 En revanche, tout Israël et tout Juda aimaient David, parce qu'il partait en campagne et en revenait à leur tête. 17 Saül dit à David: «Je vais te donner en mariage ma fille aînée Mérab. Seulement, sers-moi comme un vaillant homme et mène les guerres de l'Eternel.» Il se disait: «Je ne veux pas porter la main contre lui. Que ce soient les Philistins qui le fassent!» 18 David répondit à Saül: «Qui suis-je, qu'est-ce que ma vie et qu'est-ce que le clan de mon père en Israël, pour que je devienne le gendre du roi?» 19 Lorsque le moment où Mérab, la fille de Saül, devait être donnée en mariage à David arriva, elle fut donnée à Adriel, de Mehola. 20 Mical, la fille de Saül, tomba amoureuse de David. On en informa Saül et cela lui plut. 21 Il se disait: «Je la lui donnerai en mariage. Ainsi, elle représentera un piège pour lui et il tombera sous les coups des Philistins.» Saül dit une nouvelle fois à David: «Aujourd'hui tu vas devenir mon gendre.» 22 Saül donna l'ordre suivant à ses serviteurs: «Parlez en secret à David et dites-lui: ‘Le roi a de l'affection pour toi et tous ses serviteurs t'aiment. Deviens maintenant son gendre!’» 23 Les serviteurs de Saül répétèrent ces paroles à David et il répondit: «Croyez-vous qu'il soit facile de devenir le gendre du roi? Je ne suis qu'un homme pauvre, sans importance.» 24 Les serviteurs de Saül lui rapportèrent ce qu'avait répondu David. 25 Saül dit: «Voici comment vous parlerez à David: ‘Le roi ne réclame aucune dot. Toutefois, il désire 100 prépuces de Philistins pour être vengé de ses ennemis.’» Saül avait le projet de faire tomber David entre les mains des Philistins. 26 Les serviteurs de Saül rapportèrent ces paroles à David, et ce dernier accepta les conditions qui lui étaient posées pour devenir le gendre du roi. Avant le délai fixé, 27 David se leva, partit avec ses hommes et tua 200 Philistins. Il rapporta leurs prépuces et les livra tous au roi afin de devenir son gendre. Alors Saül lui donna sa fille Mical pour femme. 28 Saül vit et comprit que l'Eternel était avec David. Quant à sa fille Mical, elle aimait David. 29 Saül eut de plus en plus peur de David et il fut toute sa vie son ennemi. 30 Chaque fois que les princes des Philistins partaient au combat, David avait plus de succès que tous les serviteurs de Saül, et son nom devint très célèbre.

1.Samuel 18 | Библия, синодално издание Segond 21

Jalousie et hostilité de Saül envers David